ни двори; / не е било тъмна мъгла, / най са били китни свати / да сватуват малка мома. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 111. —-Очи, черни очи! /.. / Продадени ли сте, или заложени? /— Не сме продадени, / нето заложени; /най ма мама била, била посгодила /за Мирчова синка. Нар. пес.1 СбГЯ, 93.
— Друга (съкр. диал.) форма н й.
НАЙ, наят, ная, мн. найове, след числ. ная, м. Тръстикова флейта, подобна на кавал, разпространена предимно в Близкия Изток. Както навсякъде по румънската земя и тук свиреха цигани: две цигулки, един цимбал, флайто, най, лаута. Ст. Дичев, ЗС
II, 443.
— От перс. през тур. nay.
НАЙДА. Вж. нахождам, находя и находям.
НАЙЛОН, мн. няма, м. 1. Хим. Синтетично полиамидно влакно или материал отличаващи се с голяма еластичност, здравина, немачкаемост и др., използувани като заместител на естествени материали в трико-тажната и тектилната индустрия и за различни други цели. Пластмасите влезли в много операции. С тъкан от капрон или найлон заменяли жива тъкан, например при операции на стомах. С. Славчев, ЖББ, 17.
2. Разг. Материя, тъкан от такова влакно. Бельо от найлон. Чорапи от найлон. II Прозрачен или полупрозрачен лист от този материал, който се използва като покривало, покривка, амбалаж и др. На Дине Техникът му мина през ума да се издокара в новия си костюм, дето така си виси на стената още от едно време, Нов-новени-чък, покрит грижливо с найлон. Д. Бегунов, ЧОД, 13.
3. Изделие (дреха, плик и др.) от такава материя или такъв лист. Облечен в найлон. Слагам продукти в найлон.
— От англ. nylon.
НАЙЛОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен, изработен от найлон (в 1 и 2 знач.). Той беше с кариран каскет, с бяла найлонова риза и ярко оранжево яке. К. Калчев, СТ, 116. Под късите крачоли се виждаха пъстри найлонови чорапи. И. Демирев и др., ОС, 31. Драгалевският лифт беше повреден, а и дъждът ни валя чак до хижа „Алеко“. Накачулихме се с найлонови мушами. Ст. Станчев, ПЯС, 37. — Никога не съм носил дрехи с ципове. И не съм ял кремвирши с найлонова обвивка. П. Вежи-нов, НБК, 122. Найлонова торбичка. Найлонов конец.
НАКАДВАМ, -аш, несв. (диал.); накадя, -иш, мин. св. -йх, св, прех. Накадявам; на-каждам. Кога някое цицайче дете страдае от сърцебол, в Охрид.. Накадват една лъжица с чад (дим) от запалена борика, па в нея майка му намълзва мляко. СбНУКШ ч.
III, 28-29. накадвам се, накадя се страд.
НАКАДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накадвам и от накадвам се; накадяване, на-каждане.
НАКАДЯ. Вж. накадвам, накадявам и накаждам.
НАКАДЯВАМ, -аш, несв.; накадя, -йш, мин. св. -йх, св., 1. Прех. Кадя нещо колкото е нужно, докрай. — Ушила съм ти нова ко-шуля .. Иди в плевнята, та я облечи. —накади я [тета Злата] с кадило и му я подаде. П. Росен, ВПС, 158.
2. Прех. Разг. Обработвам чрез пушек; опушвам (Н. Геров, РБЯ III).
3. Прех. и непрех. Разг. Изпълвам с дим някакво помещение; окадявам, задимявам, опушвам. Аз се полюлявам на стола-люлка непрекънато с цигара в ръка .. Извинявам се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. СбЦГМГ, 2/6. накадявам се, накадя се страд.
НАКАДЯВАМ СЕ несв.; накадя се св., непрех. Разг. 1. Вдишвам дим, обикн. от билки, за да се затопля и лекувам от простуда, хрема и др.; напушвам се, начадявам се. „Иди сега тамо [на синора], попръскай благо, посбери от тамо смети,накади се с тях и ще оздравееш.“ С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 489.
2. Изпълвам се с дим; задимявам се, опушвам се, начадявам се.
3.Диал. Ирон. Напивам се с алкохол (Н. Геров, РБЯ).
НАКАДЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от накадявам и от накадявам се; опушване. Непосредствено преди напълването на делвите с маджуна, препоръчва се накадяване-то им със сяра, за да се изморят всички спори от разни плесени и др. Гр., 1906, бр. 11-12, 163.
НАКАЖА1. Вж. наказвам1 и нака-зувам1.
НАКАЖА2. Вж. наказвам2 и наказу вам2.
НАКАЖДАМ, -аш, несв.; накадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Накадявам, накадвам. накаждам се, накадя се страд. НАКАЖДАМ СЕ несв.; накадя се св., непрех. Диал. Накадявам се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накаждам и от накаждам се; накадяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКАЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от накажа като прил. 1. Който изтърпява наказание, на когото е определено наказание. Мънечкият цар не му [на сина на велможата] гледал хатъра, но заповядал на момчетата да го уловят и му ударил няколко пръчки. Наказаното момче са затекло при баща си и му са оплакало от Кира.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 120-121. Обръсвай человеколюбиво сълзите на по
