каянието от образите на наказаната глупост. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 127.
2. Който понася страдания поради физически недъг или други причини. Наближаваше вече време и час, в когото злочестата Пен-чюва жена, тая жива мъченица, да свърши черните си дни, не тъй както приличаше на нейното наказано, изтощено тяло. Ил. Блъсков, ПБ III, 26.
о Като наказан, а) В съчет. с гл. стоя. Без да мърдам на едно място (стоя). Ще ме притесни да се наконтя и избръсна, та като отидем на представлението, да седя като наказан на стола, да се потя, да се съкъл-дисвам. ВН, 1961, бр. 2934, 4. б) В съчет. с гл. съм, чувствам се и др. Изолирано, извън обществото, колектива и техния живот (съм). Колцина от тях са страдали, може би, в душата си, като са се гледали осамо-тени и като наказани всред общата народ-на радост! К. Величков, ПССъч. I, 18.
НАКАЗАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Физическо или морално мъчение, тормоз, наложено на някого като ответна мярка за сторена вина, прегрешение или престъпление. На раздяла .. генерал Заимов ме прегърна и заръча: "Радвам се, че и теб успях да ощърва от смъртно наказание. Пази се."В. Йосифов, Избр. тв. I, 91. Участвувал [Ботев] в нощни експедиции да къртят плета на някоя горделива мома,.., да й цапат портите с катран и други такива наказания. 3. Стоянов, ХБ, 49. Наместо бесилницата, казват, щяло да се отреди една смесена комисия, която да изпитва комитаджиите и да ги осъжда на други наказания. НБ, 1876, бр.6, 23. Колкото са повече децата, толкова е по-лошо преподаването в училището, защото количеството на децата раздра-жава учителя и той по-жестоки наказания налага на бедните дечица. Р. Каролев, РЗМ, 5. Юдеите мислели, че всякя злочестина, що дохожда до глава на човека, е наказание от Бога за неговите грехове. Д. Манчев, НН (превод), 77.
2. Разг. Тегло, мъка, страдание. Не е имало по-голямо наказание за него от това да мълчи. К. Видински, НСП, 43.
3. Само ед. Обикн. с предл. Наказване. Светослав скоро се отметнал от унгарския крал.. За наказание унгарците нахлули с войски и отново завзели града. Ст. Михайлов, БС, 133.
НАКАЗАТЕЛ, -ят, -я, мн.-и, м. Остар. Книж. Лице, което наказва някого, което налага наказание някому. Никога не трябва да наказваме додето сме гневни и разлюте-ни.. Тогава наказанието не ще има никаква сила и детето ще го отнася не на погреш-ката си, а на капризите на наказателя. У, 1870, бр. 1,38.
НАКАЗАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до наказание или е свързан с наказание. Планът на нашия другар бе следният:., когато Сотир особено се разпали, да му хвърли една бомба, като произнесе нашата наказателна формула: "В името на народа М. Гръбчева, ВИН,
199. Защо този младеж се страхуваше от някакво жалко суеверие, а не от наказателната сила на закона? Й. Попов, БНО, 133.
— Явяват ни из нашенско, че с най-зверски и наказателен начин са сбират даноците. НБ, 1876, бр. 42, 166. Страшно било да не би то [турското население] при изпълнението на този наказателен акт да направи втора поразия в самия Пловдив. НБ, 1876, бр. 43, 167. Наказателни мерки. Н Който има за цел да осъществява наказание, да наложи наказание. Наказателен отряд. Наказателна акция.
2* Който е свързан със съдебно, законосъо-бразно наказание; углавен. От няколко години насам Турция има наказателни закони и търговски закони. С, 1872, бр. 326. о Наказателен кодекс. Юрид. 1. Система от правни норми, закони, определящи престъпления и наказания за лица, които са ги извършили. 2. Сборник с такива норми, закони. Наказателен удар .Спорт. В някои игри с топка — извънреден удар с топката срещу отбора, който е нарушил правилата. Изпълнението на наказателен удар трябва да се поверява на спокоен играч, уверен във възможностите си, В. Ангелов и др., Ф, 140. Наказателно право. Юрид. 1. Дял от науката за правото, включващ система от правни норми в една държава, установени чрез закони, за да защитават обществените отношения от престъпни посегателства чрез налагане на наказания. 2. Тази проблематика и наука като учебен предмет. Преподавам наказателно право. Изучавам наказателно право.
НАКАЗАТЕЛНО. Нареч. от наказателен. Членовете на правителството отговарят наказателно за нарушаване на Конституцията.
НАКАЗВАМ1, -аш, несв.\ накажа, -еш, мин. св. наказах, св., прех. 1. Налагам наказание. Кражбата, която законите строго наказват, даже разбойничеството,., често могат да намерят извинението си с немотията. Ив. Вазов, Съч. X, 148. По нашия закон, онзи, който "ни измами, ние го наказваме със смърт. Й. Йовков, Разк. I, 222.
— Аз съм пратеник Божи. От негово име ида, за да накажа грешните. Елин Пелин, Съч. IV, 78. — Водя ви моите синове, за да ги накажете — говореше развълнувано мама. — Влезли са като разбойници в дома ви и са откраднали ето това... П. Славински, МСК, 46. Бог не наказва, когото мрази. По-гов.
2. Прен. Причинявам някому страдания, изпитания, неприятности. Оттам идваше и страхът, и ужасът от този човек: той отмъщаваше на всички за това, с което го беше наказала сиромашията. С. Сребров,