Page:RBE Tom10.djvu/248

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


каянието от образите на наказаната глупост. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 127.

2. Който понася страдания поради физически недъг или други причини. Наближаваше вече време и час, в когото злочестата Пен-чюва жена, тая жива мъченица, да свърши черните си дни, не тъй както приличаше на нейното наказано, изтощено тяло. Ил. Блъсков, ПБ III, 26.

о Като наказан, а) В съчет. с гл. стоя. Без да мърдам на едно място (стоя). Ще ме притесни да се наконтя и избръсна, та като отидем на представлението, да седя като наказан на стола, да се потя, да се съкъл-дисвам. ВН, 1961, бр. 2934, 4. б) В съчет. с гл. съм, чувствам се и др. Изолирано, извън обществото, колектива и техния живот (съм). Колцина от тях са страдали, може би, в душата си, като са се гледали осамо-тени и като наказани всред общата народ-на радост! К. Величков, ПССъч. I, 18.

НАКАЗАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Физическо или морално мъчение, тормоз, наложено на някого като ответна мярка за сторена вина, прегрешение или престъпление. На раздяла .. генерал Заимов ме прегърна и заръча: "Радвам се, че и теб успях да ощърва от смъртно наказание. Пази се."В. Йосифов, Избр. тв. I, 91. Участвувал [Ботев] в нощни експедиции да къртят плета на някоя горделива мома,.., да й цапат портите с катран и други такива наказания. 3. Стоянов, ХБ, 49. Наместо бесилницата, казват, щяло да се отреди една смесена комисия, която да изпитва комитаджиите и да ги осъжда на други наказания. НБ, 1876, бр.6, 23. Колкото са повече децата, толкова е по-лошо преподаването в училището, защото количеството на децата раздра-жава учителя и той по-жестоки наказания налага на бедните дечица. Р. Каролев, РЗМ, 5. Юдеите мислели, че всякя злочестина, що дохожда до глава на човека, е наказание от Бога за неговите грехове. Д. Манчев, НН (превод), 77.

2. Разг. Тегло, мъка, страдание. Не е имало по-голямо наказание за него от това да мълчи. К. Видински, НСП, 43.

3. Само ед. Обикн. с предл. Наказване. Светослав скоро се отметнал от унгарския крал.. За наказание унгарците нахлули с войски и отново завзели града. Ст. Михайлов, БС, 133.

НАКАЗАТЕЛ, -ят, -я, мн.-и, м. Остар. Книж. Лице, което наказва някого, което налага наказание някому. Никога не трябва да наказваме додето сме гневни и разлюте-ни.. Тогава наказанието не ще има никаква сила и детето ще го отнася не на погреш-ката си, а на капризите на наказателя. У, 1870, бр. 1,38.

НАКАЗАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до наказание или е свързан с наказание. Планът на нашия другар бе следният:., когато Сотир особено се разпали, да му хвърли една бомба, като произнесе нашата наказателна формула: "В името на народа М. Гръбчева, ВИН,

199. Защо този младеж се страхуваше от някакво жалко суеверие, а не от наказателната сила на закона? Й. Попов, БНО, 133.

Явяват ни из нашенско, че с най-зверски и наказателен начин са сбират даноците. НБ, 1876, бр. 42, 166. Страшно било да не би то [турското население] при изпълнението на този наказателен акт да направи втора поразия в самия Пловдив. НБ, 1876, бр. 43, 167. Наказателни мерки. Н Който има за цел да осъществява наказание, да наложи наказание. Наказателен отряд. Наказателна акция.

2* Който е свързан със съдебно, законосъо-бразно наказание; углавен. От няколко години насам Турция има наказателни закони и търговски закони. С, 1872, бр. 326. о Наказателен кодекс. Юрид. 1. Система от правни норми, закони, определящи престъпления и наказания за лица, които са ги извършили. 2. Сборник с такива норми, закони. Наказателен удар .Спорт. В някои игри с топка — извънреден удар с топката срещу отбора, който е нарушил правилата. Изпълнението на наказателен удар трябва да се поверява на спокоен играч, уверен във възможностите си, В. Ангелов и др., Ф, 140. Наказателно право. Юрид. 1. Дял от науката за правото, включващ система от правни норми в една държава, установени чрез закони, за да защитават обществените отношения от престъпни посегателства чрез налагане на наказания. 2. Тази проблематика и наука като учебен предмет. Преподавам наказателно право. Изучавам наказателно право.

НАКАЗАТЕЛНО. Нареч. от наказателен. Членовете на правителството отговарят наказателно за нарушаване на Конституцията.

НАКАЗВАМ1, -аш, несв.\ накажа, -еш, мин. св. наказах, св., прех. 1. Налагам наказание. Кражбата, която законите строго наказват, даже разбойничеството,., често могат да намерят извинението си с немотията. Ив. Вазов, Съч. X, 148. По нашия закон, онзи, който "ни измами, ние го наказваме със смърт. Й. Йовков, Разк. I, 222.

Аз съм пратеник Божи. От негово име ида, за да накажа грешните. Елин Пелин, Съч. IV, 78. — Водя ви моите синове, за да ги накажете говореше развълнувано мама. Влезли са като разбойници в дома ви и са откраднали ето това... П. Славински, МСК, 46. Бог не наказва, когото мрази. По-гов.

2. Прен. Причинявам някому страдания, изпитания, неприятности. Оттам идваше и страхът, и ужасът от този човек: той отмъщаваше на всички за това, с което го беше наказала сиромашията. С. Сребров,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл