Page:RBE Tom10.djvu/238

зобало, зобало и се назобало бели пари, та сетне си легнало и се уталожило како умре-но. Нар. прик. СбКШ, 62.

НАЗОБВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-зобвам и от назобвам се; назобяване.

НАЗОБЯ. Вж. назобявам.

НАЗОБЯВАМ, -аш, несв.\ назобя, -на-зобйш, мин. св. -назобйх, св., прех. Нахран-вам добитък със зоб, кърма или с дребни плодове, зърна и под.; назобвам. Снощи дойде сърдит, гневен / и коня му морен, потен; /нито сяда да вечера, / нито коня на-зобява, / назобява, настанява. Нар. пес., СбНУ VI, 80. Улезна си у конушник [коню-шник], / изведе си врана коня, /.. / назоби го леблебия, / напои го руйно вино. Нар. пес., СбАИ, 300. И си справи [Марко] коня Шар-колию: / турило му седло позлатено, / назоби га той сушено грозе. Нар. пес., СбНУ ХЫХ, 3. Си изкара Рада девет сиви кони, / напой ги, назоби, оружи постегна. Нар. пес., СбБрМ, 358. назобявам се, назобя се страд. Овците вече иска да се изкарват и предадат на овчар и кон да се назоби. Ц. Церковски, Съч. III, 102.

НАЗОБЯВАМ СЕ несв. \ назобя се св., неп-рех. Разг. За добитък — нахранвам се, наяждам се със зоб; назобвам се. [Бенковски и Волов] заръчаха да се назобят конете добре, защото на другия ден щяха да гонят Карлово. Л. Стоянов, Б, 40.

НАЗОБЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от назобявам и от назобявам се; назобване.

НАЗОВА. Вж. назовавам, назива-вам и називам.

НАЗОВАВАМ, -аш, несв.\ назова и (ос-тар.) назва, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Давам име или прозвище; именувам, наричам. Научавам се, че някои младежи в София устройват нов клуб и не могат още да решат как да го назоват. Ал. Константинов, Съч. I, 7. — Обичам те повече от роден брат, а и ти, личи си, имаш ме за нещо, щом ме назова свой побратим. Ст. Загорчи-нов, Дп, 361. — Как ще назовете списанието си? Ив. Вазов, Съч. XIX, 67. Гръцките историци и писатели .. са назовали Стара планина Аемон. И. Радичков и др., ГСП, 5. Именуват ся българе,.. тия дойдоха из пределите, гдето Волга река тече .., основаха помежду ни царство, което назваха царство българско. Е. Васкидович, ПП (превод), 61. Той всякога намираше сгодно да обърне речта на отечеството .. Тоя вид болест днес биха назвали „отчествомания“. Б. Димитров, А I (превод), 45. // Обръщам се към някого с някакво име, прозвище; наричам. — Евстати — тя за пръв път го назова по име и трепна. — Евстати, нали е хубаво, чудесно .., че живеем в такова интересно време. А. Гуляшки, МТС, 340. — Госп... другарю докторе — хвана се старецът и за него, като за пръв път го назова така, — кажете ми ще се бием ли? Д. Ангелов, ЖС, 689. Слушах го и през цялото време напрягах мисълта си да си спомня името му.. И той не ме назоваваше по име, защото и той навярно го бе забравил. И. Петров, 03, 69. — Нали казват, царят тъдява на лов ходел, па и царска сватба щяла да мине оттук — запита боязливо младият разбойник, когото назоваха Моско. Ст. Загорчи-нов, ДП, 60.

2. Разш. Окачествявам някого с някакво име, прозвище и под.; наричам. Той назова девойките с едно ругателно име. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. Той нарочно не е обръщал внимание на заканите й и не се е стеснявал да назове нещата с истинското им име. М. Кремен, РЯ, 474. Писмото ти дойде малко оръфано, но все пак цяло: не му е било лесно да долети в тоя „пущинак“, както ти назоваваш рилските гори. Н. Хайтов, ПП,

7. Ето ме без приятели и близки — сама и чужденка / в страната, която обичам и наричам родна, / която, уви! е готова днес да хвърли камък отгоре ми / и да ме назове едва ли не — изменница. Ел. Багряна, ЗМ, 82.

3. Казвам, изричам името на някого или нещо; наименувам. — Вие откъде сте, госпожице? Май че от нашите места ми изглеждаш по носията. Николина назова селото си. — Ух мари, че ние сме били землячки! Г. Райчев, ЗК, 37. Теодосиос се опитваше да си припомни дали наистина този човек е бил там., но тогава имаше повече от тридесет боляри-българи, имаше прекалено много вино... и все пак щом господинът безпогрешно назова името му и името на рода му, щом назова и мястото на срещата... Н. Добревски, БИ, 43. // Посочвам чрез името или названието му някого, нещо. Десетни-кът му назова четирима души. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 129. „Аз [Архимед] обаче ще приведа доказателства .., че аз съм в състояние да назова някои числа не само надминаващи числото песъчинки в купчина, равна на земното кълбо, но даже числото на песъчинки в купчина, равна на цялата Вселена“. Матем., 1967, кн. 2, 4.

4. Остар. С форма назва. Назначавам. Десято членният совет, назван изперво за два месеца, потверди ся .. за пят години и стана постоян. БКн, 1859, кн. I, ч. II, 326. След дванадесят години назван би митрополит и дойде да седи на Цариград. БКн, 1859, кн. II, ч. I, 226. назовавам се, назова се, назва се страд, и възвр. Изобщо Ботйов би могъл да се назове поет на възмущението. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 24. Пред съдията тя се назова Евгения. БД, 1909, бр. 1, 2. Но явно е, че и това мнение [на Савелев] не може да ся приемне, понеже унити ся назваха тъй от греко-римляните. Г. Кръстевич, ИБ, 29.

НАЗОВАВАМ СЕ несе.; назова се и (остар.) назва се св., непрех. Рядко. Книж. Обикн. несв. Казвам се, наричам се. Дриплю