беше българин и ся назоваваше Коста. В. Друмев, НФ, 59. Водата лишна там [от езерото] се отделява / и надалеко на река се вий, / която Манчио се назовава, / нивя и паши плодоносни мий. К. Величков, Ад (превод), 172. Според долгата шия и гарбе-ната гарбучка прилича на камила, та заради това са назовава Камилско птиче. П. Берон, БРП, 109. „Христоития“ са назовава тая книжица по гречески, която реч са толкува по славенски „благонравие“, по болгарски же пд ясно не може да са изтол-кува. Р. Попович, X, 7.
— Друга (остар.) форма: назъвавамсе.
НАЗОВАВАНЕ ср. Отгл. същ. от назовавам и от назовавам се.
НАЗОЛЯ. Вж. назолявам.
НАЗОЛЯВАМ, -аш, несв.] назоля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Насипвам, посипвам с нещо. Назоляват го с прах от сгур. Н. Геров, РБЯ III, 161. Назолих го със зола. Н. Геров, РБЯ III, 161.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЗОРВАМ, -аш, несв.] назоря, -иш, мин. св. - их, св., прех. Разг. 1. Принуждавам, заставям някого да извърши нещо; насилвам. — Че как сте допуснали това?... Хубава и добра девойка да влезе в такава къща?
— Тука има цяла история .. Пък и бащата я назорил... — Още ли се жените тук насила? Б. Несторов, СР, 245. — Попитай я — каза бащата и майката излезе.. — Каза, че ще избяга от къщи, ако я назорим.. и всички разбраха, че сватосването се свърши. Н. Каралиева, Н, 134. — Ке качиме на талиги нашите владици и ке ги откараме во Фенер да служат. Ако нещат миром, ке ги назори-ме — младите се това ми сборуват! Хр. Бръзицов, НЦ, 155-156. Току видиш [бай Ганьо], че си облякъл чиста риза, турил си ръкавици, па кога го назорят, облича и фрак. Ал. Константинов, БГ, 60-61.
2. С местоим. какво, нещо. Принуден съм от някакви обстоятелства или необходимост да извърша нещо, обикн. незабавно или внезапно. — Бай Асене, Пано шлосерчето те чака.. От светло още доде.. Асен се здрависа с него. — Какво те е назорило по туй време, Пано? К. Константинов, СЧЗ, 180-181. — Вие поддържате връзки с господин Монастирски, който се е разбързал да напуска България... Защо? Какво го е назорило? Др. Асенов, ТКНП, 322. Тя [кака Райна] се е заметнала с голям, груб шал и съзерцава шетнята им с любопитство, почти без тревога, алтът й прозвучава подигравателно: — какво ви е назорило така? Др. Асенов, ТКНП, 260. назорвам се, назоря се страд.
НАЗОРВА МЕ несв. ] назори ме св., непрех. Разг. Обзема ме силно, мъчително желание за нещо. — Я ми дай една цигара — прекъсна го Драгой. — Не удържа, а? — усмихна се високият. — Пуши, мама му стара, какво
друго ти остава... — Пет месеца удържах, ама пак ме назори... Ив. Венков, ХКН, 50. НАЗОРВАМ СЕ несв.] назоря се св., непрех. Разг. Насилвам се, организирам силите си да извърша нещо. Назорих се да изчистя цялата къща днес и капнах от умора.
НАЗОРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от назорвам и от назорвам се; насилване.
НАЗОРКИ нареч. Диал. Назором.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАЗОРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Кривоглед, разноглед, кривоок.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЗОРОМ нареч. Диал. Дебнешком, мълчешката, тихомълком. Кинисала руса Стойна / поквечер на вода, / кинисало лудо младо / назором по нея; / Постой, Стойно, почакай / нечто да ти речам. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 162. Я си можам Соколу оружие да земам, / ви идете назором низ шумари. Нар. пес., РБЯ III, 161.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЗОРЯ. Вж. назорвам и назорям.
НАЗОРЯМ, -яш, несв. (рядко); назоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Назорвам. назорям се, назоря се страд.
НАЗОРЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от назорям и от назорям се; назорване.
НАЗРЕЯ. Вж. назрявам.
НАЗРЯВАМ, -аш, несв.] назрея, -ёеш, мин. св. назрях, прич. мин. св. деят. назрял, -а, -о, мн. назрели, св., непрех. 1. За плод, растение — в процес на зреене съм, наближава да узрея напълно. Назрява вече тучна нива, / класец натегнал се навежда / и уте-шителка надежда / при труженик селяк отива. П. К. Яворов, Съч. I, 44.
2. Дрен. За човек — постигам физическа, психическа или друга зрялост; съзрявам, израствам. Неговият Нилс Стенсен, прекомерно вдетинен и неясен отначало, назрява психично и художествено едва в IV действие. Р, 1926, бр. 213, 3. • Обр. Като дъб/ исполински / назрях / в тишина / за твоите/мълнии. Ем. Попдимитров, К, 134.
3. За цирей — нараствам, набирам2 доста-тъчно, за да се пробия.
4. Прен. За мисъл, идея, решение и под. — в процес съм на постепенно оформяне, очертаване; оформям се. В ума ми назря една странна мисъл: станах и втори път разтворих куфара си. Този път извадих оттам чиста тетрадка : решил бях да препиша в нея тия няколко писма! Г. Райчев, Избр. съч. I, 10. — Не искам да се хваля, — скромно каза на пратеника банковият чиновник,
— не ми е в характера това, но идеята за градина назря най-напред у мен. СбСт, 376. И замисъл назря в главата му: да сгради стълб и с върха му да стигне Бога. Н. Райнов, БЛ, 62.
