дущност. Г. Раковски, П I, 3. назначам се, назнача се страд. Ни един епископ са не назначал за тая или оная епархия, без да се внесе една значителна сума в касата на па-триарханата. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 44. назначам си, назнача си възвр.
НАЗНАЧАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от назначам и от назначам се; назначаване, назначване.
НАЗНАЧВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); назнача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Назначавам; назначам. Тойзи спомяник наз-начваше гроб емира..., побожнаго нловека, кой е в стари времена живял. БДн, 1857, бр. 3, 12. назначвам се, назнача се страд.
НАЗНААЧВАНЕ ф. Остар. и диал. Отгл. същ. от назначвам и от назначвам се; назначаване, назначане.
НАЗНАЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от назнача като прил. 1. Който има, който е получил официална заповед за определена служба, длъжност или задача. В спцсъка на назначените артисти в операта влизат млади хора, талантливи певци и певици, завършили Музикалната академия. А. Душков, Т, 1954, кн. 1, 63. Те [лекарите] питаха кратко, с професионално съчувствие и досада, като назначен адвокат. Кр. Кръстев, К, 216.
2. Остар. Книж. Който предварително е уговорен, уточнен, определен. Затова искаше съгласието му, за да бъдат сигурни избирателите; но като се не получи до назначения срок, то естествено комбинацията се е изменила. Ив. Вазов, Съч. XXV, 41. Секи ден от нашия лагер трогваха за разни страни множество куриери, но ни един от тях не достигаше назначеното място. 3. Стоянов, ЗБВ II, 116-117. Само че, защото дЬволно ученици еще не са са сбрали, затова не са фана назначената къща като скъпа. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 64.
НАЗНАЧЕНИЕ, мн. -ия, cp. 1. Назначаване. Той бе избран за член на окръжния комитет на вътрешната революционна организация, а скоро след това бе назначен за учител.. Не беше по волята на Лазар Глау-шев и Ния Глаушева това назначение на сина им. Д. Талев, ГЧ, 5-6. След седмица бях назначена в театъра. Василев знаеше, че с това назначение ще възбуди клюки и подмятания. И. Попов, ЧП, 29. — С моята ръка съм подписал всички заповеди за назначение на хората. Д. Кисьов, Щ, 481. Добри приятели с голямо влияние бяха успели да наложат назначението на неговия човек. Т. Влайков, Съч. III, 208.
2. Ррзг. Документ, с който се узаконява такъв акт (назначаване). Сега Колчо рече още веднъж да поговори с баща си. Той му показа назначението. Не е вече лъжа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 301. Още не съм подписал назначението.
3. Воен. Разпореждане за зачисляване на войскова част или отделни военослужащи към определено войсково поделение. — Господин поручик, аз нямам никакво назначение. Какво ще заповядате? Ив. Мартинов, ДТ, 97. Всеки искаше да научи нещо около мобилизацията. Трима млади мъже, които имаха назначения в крепостните батальони в Шумен и Видин, заминаха вечерта. Г. Караславов, ОХ I, 352. В 10-ти Родопски пехотен полк викаха главно мъжете от наборите 28, 29. По-възрастните имаха назначения в 55-ти полк, а най-младите — в 30-ти пехотен Шейновски полк. Г. Караславов, ОХ I, 352.
4. Място на изпълнение на военна служба. Полкът не остана в града, продължи с усилен марш на запад към новото си назначение. П. Вежинов, ЗЧР, 237.
5. Остар. Книж., сега нежел. Предназначение, задача. Бойните възможности на ракетните войски със стратегическо назначение са изключително големи. ВН, 1964, бр. 3878, 3. В неговата глава се въртяха мътни, неясни и смели някои мечти,., които се появяват само в главите на хората, които чувствуват, че тяхното назначение е по-високо, по-идеално, отколкото да работят и мислят само за насъщния хляб. Ив. Вазов, Съч. VII, 167. „Поезията е по-стара сестра на правдата.. Повече жизнерадост и наслада .. това е най-хубавото назначение на една добра книга.“ К, 1926, бр. 86, 2. Да предпочитаме своето [в езика], това е наш дълг .. Пе трябва да забравяме, че язика освен гореказаното назначение има и друго — да предава точно нашите мисли и нашите чувства. Ч, 1872, бр. 17, 796. Части със специално назначение. // Стесн. Участие, роля.
— Аз няма ли да взема някоя главна роля?..
— В драмата не се предвижда байрактар..
— та аз без назначение ли ще остана? Ив. Вазов, Съч. XVIII, 22.
НАЗОБАМ. Вж. назобвам.
НАЗОБВАМ, -аш, несв.', назобам, -аш, св., прех. Назобявам. Назобвам кон. назобвам се, назобам се страд.
НАЗОБВАМ СЕ несв.; назобам се св., не-прех. Зобам, ям много, до насита нещо (обикн. зоб или дребни плодове, зърна).
— Тинка се била възкачила на черешата да си бере череши, па., й викали: „Малии, какви са череши .. Или ни хвърли, или ще се качи-ме да се назобаме“. Ст. Даскалов, СД, 263-264. Сега повтор му [на по-малкия брат] велиш: „Да ми донесеш еден гроз грозие, сиот аскер да се назобат и пак да останит.“ Нар. прик., СбНУ XXIX, 219. Назобвам се с къпини. • Диал. Пустата фурка дренова, / ду ри се мома разбуди, / пустата фурка никнала, / родила дренки здреани. / Кога се мома разбуди, / здрели се дренки назоба. Нар. пес., Христом. ВВ II, 248. Го зеле [петлето] и го фърлиле во хазната со белите пари. Тоа
