Page:RBE Tom10.djvu/202

От Читалие
Версия от 16:29, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Не бяха се надумали още и мандалото на вратата издрънча. На прага се подаде говедарят. Ив. Хаджимарчев, ОК, 40.

НАДУМВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надумвам1 и от надумвам се; наго-варяне1, наговорване1. Те [съседките] изнесоха всички детски и други разправии от архивата на съседския живот през последните месеци, че като изредиха всички съответни за случая надумвания, една по една .. се разотидоха по домовете си. А. Стра-шимиров, А, 134.

НАДУМВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от Надумвам2 и от надумвам се; наговаря-не2, наговорване2, наприказване, набъбряне, набърборване, надърдорване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДУМКА. Вж. н а д у м к и.

НАДУМКАМ1. Вж. надумквам1.

НАДУМКАМ2. Вж. надумквам2.

НАДУМКВАМ1, -аш, несв.; надумкам, -аш, св., прех. Разг. Натъпквам (в Ь и 2 знач.); наблъсквам, набумквам, набухвам1.

НАДУМКВАМ СЕ несв.; надумкам се св., непрех. Разг. Наяждам се, поглъщам нещо много, в голямо количество, до пресита; натъпквам се, наблъсквам се, набумквам се, надънвам се. —> Каква си се надула, мари?

Надумках се здравата в стола, страшно бях изгладняла побърза да отвърне тя и се мушна в леглото. Б. Болгар, Б, 69.

о Надумквам се / надумкам се като тъпан. Разг. Преяждам. Трапезата е сложена на открито, под сянката на старо дъбово дърво. Нареждаме се около нея и... аз няма да описвам по-нататъщната картина.

Ох, не мога повече! Надумках се като тъпан. П. Незнакомое, МА, 67.

НАДУМКВАМ2, -аш, несв.; надумкам, -ащ, св., прех. Диал. Набивам1, пребивам (някого), надумквам се, надумкам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДУМКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надумквам1 и от надумквам се; натъпкване, наблъскване, набумкване, надънване2.

НАДУМКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надумквам2 и от надумквам сё; набиване1, пребиване.

НАДУМКИ мн., ед. (рядко) надумка ж. Диал. Неприятни, обидни думи; укори, надумвания, надумци. Радомир очакваше, че Войдан ще скочи и ще се нахвърли срещу него с надумки и обвинения, но старият не направи нищо. М. Смилова, ДСВ, 232. Почти всеки ден той чуваше между снахите си остри надумки и караници. Елин Пелин, Съч. III, 14. Та кому е мила? Зер не е она, Рада, отровила на всичките сърцата със своите надумки, с горчиви думи? М. Георгиев, Избр. разк., 72. // Натяквания. То не било една надумка, не били две през целия път на връщане все за греха на баба Велика се разправяли. О. Василев, ЖБ, 331.

НАДУМЦИ мн., ед. (рядко) надумец м. Диал. Надумки.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геро", 1908.

НАДУНДУРЯ СЕ. Вж. надундурям

се.

НАДУНДУРЯМ СЕ, -яш се, несв.; на-дундуря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Разсърдвам се, надувам се; на-цупвам се, намусвам се, навъсвам се, надун-дям се, надурлям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДУНДЯ СЕ. Вж. надундям.се.

НАДУНДЯМ СЕ, -яш се, несв.; надундя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Разсърдвам се, надувам се; нацупвам се, намусвам се, навъсвам се, надундурям се, надурлям се.

— От Or. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

НАДУП нареч. Диал. С гърба, със зад-ната страна нагоре или напред. Противоп. възнак. Изпрати [изпрани] дрипи са не простират да съхнат надуп, че са за лошо. На умрял човяк са простират надуп. СбНУ XI, 73. Юдата лягала ту надуп, ту на воз-нак. Нар. прик., СбНУ IX, 146.

НАДУПВАМ1, -аш, несв.; надупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Накарвам, принуждавам някого да се наведе и да застане с издадено дупе, задник; нагъзвам, изгъзвам, издупвам.

НАДУПВАМ СЕ несв.; надупя се св., непрех. Навеждам се и заставам с издадено дупе, задник; нагъзвам се, изгъзвам се, издупвам се.

НАДУПВАМ2, -аш, несв.; надупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надумвам1, под-сторвам, наговарям1, подучвам, насъсквам някого; надупям. Яз надупив еден пианица да си я утепа жената и сега остана без жена. СбНУ III, 164. надупвам се, надупя се страд.

НАДУПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от надупвам1 и от надупвам се; нагъзване, изгъзване, издупване.

НАДУПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надупвам2 и от надупвам се; надумване1, подсторване, наговаряне1, по-дучване, насъскване, надупяне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДУПКАМ. Вж. надупквам. НАДУПКВАМ, -аш, несв.; надупкам, -аш, св., ripex. Диал. Надупчвам. Веднаж двама косачи го бяха издебнали над вира при хаджиевата воденица и го бяха надуп-кали с желязни вили. А. каралийчев, ЛС, 37.

НАДУПЧА. Вж. надупчвам и надуп-чувам.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл