НАДПЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надпявам и от надпявам се; надпявка.
■Помнеше тая нощ с нацъфтели липи,.., с унили стонове на чу хали,.., със славееви надпявания в шубраците и с фосфоресциращи искри на светулки. Ем. Станев, ТЦ, 59. Родопа още тънеше в дълбоките мрачини на нощта, но петлите по кошарите усещаха вече в просъница, че иде време за предут-ринното надпяване... О. Василев, 33, 5. Юговаре пъстър славей: / — Хой та тебе, малка моме, / хад [хайде] да са фанем голям залог, / голям залог надпяване. Нар. пес., СбНУ X, 8.
НАДПЯВКА ж. Рядко. Надпяване. Народът се струпа пред естрадата на над-пявката, цялата окичена в долама от зеленика. Надпяваха се вече подбраните певци. Qt. Станчев, Г1ЯС, 98. В ранното утро река Илм кротко течеше покрай градините, които се огласяха вече от майските надпевки на птиците. ВН, 1959, бр. 2526, 4,
НАДРАБОТВАМ, -аш, несв.; надработя, -иш, мин. св. надработих, св., прех. Рядко: Надминавам някого в някаква работа, работя повече от някого, иадработвам се, надработя се страд.
'НАДРАБОТВАМ СЕ несв., непрех. Съревновавам се с някого в работа. Сутринта ре-ülüxa da се надработват — който загуби, ще черпи другия.
НАДРАБОТВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от надработвам и от надраствам се.
.1' НАДРАБОТЯ. Вж. надработвам.
НАДРАГУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Диал. Драгувам много, до насита; налюбвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДРАМЕНЕН, -нна, — нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е разположен, намира се над рамото или наА раменните кости. Огърлицата [на малкия дъждосвирец] отпред е Прекъсната и запазена във вид на две над-раменни черни ..или тъмнокафяви .. стра-кичнй полупрепаски. Ц. Пешев и др., ФБ, 393.
НАДРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надера като прил. Разг. 1. Който е силно окъсан, парцалив, скъсан; изпокъсан. — Приближавам и що да видя. В мрежата се заплело тюленче,.. А мрежата? Каква ти мрежа вече —: разкъсана, надрана,
, същинска дрипа. П. Бобев, ГЮМ, 79.
2. Който има много драскотини по кожата; изподран, издран, издраскан, изподраскан, надраскан. Излязох с надрани крака от шипките.
НАДРАСВАМ, -аш, несв. (диал.); надраскам, -аш и надращя, -еш и -иш, мин. св. надрасках и надращих, св., прех. Надрасквам. Валчестата му глава се не дигаше от хартията, над която повече мислеше, рядко само надрасваше нещо. Ив. Вазов, Съч. XIII, 6. надрасвам се, надраскам се, надращя се страд., възвр. и взаим.
НАДРАСВАМ СЕ несв. (диал.); надрйскам се и надращя се св., непрех. Надрасквам се.
НАДРАСКАМ. Вж. надрасвам, надрасквам и надраскувам.
НАДРАСКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин страд. от надраскам като прил. 1. Който е с драскотини, резки по повърхността; издраскан, изподраскан. Аз хванах глупо да изглеждам стените на стаята, надраскани и опетнени, като умряла съвест. Ив. Вазов, Съч. XVII, 130. Голи надраскани стени и подът .. със ситен пясък засипан; и, наместо прозорци с кристалови стъкла, виждат се прости скалисти дупки. Ст. Ботьов, К (превод), 97-98. Надраскани ръце. Надраскана буза.
2. Който има одрасквания, драскотини по кожата; издраскан, изподраскан, издран, изподран, надран.
3. Който е написан или нарисуван небрежно. Цукарели, кога видял надрасканата щампа, попитал отдавна ли Уилсон ся учи на живопис? И. Груев, СП (превод), 106. Надраскан текст. Надраскан чертеж. // По който има драсканици, нещо написано или нарисувано небрежно. Тук ръкопис, там ръкопис, ръкописа го няма! „Наистина, ние намерихме един такъв дрипел, от много надраскани листа, но като си помислихме, че това е подхвърлено като непотребно, употребихме го да си подпаляме собите.“ Лил., 1884, кн.7,37.
НАДРАСКВАМ, -аш, несв.; надраскам,
-аш и надращя, -ein и -иш, мин. св. надрасках и нaдpàщиx, св., прех. 1. Правя драскотини върху нещо, покривам с драскотини някаква повърхност или кожа. Вятърът, от една страна,., спира корозията. Но от друга страна, той носи сажди, пепел и прах,.. Тези частички надраскват метала и защитната му покривка и го правят нееднороден. Св. Райчева, К, 36. // Покривам нещо с черти, резки, драсканици. Надрасках книгите си. Надрасквам стените с боя.
2. Написвам или нарисувам нещо набързо и небрежно. До него лежеше леката му картечница,.. Той бе вече успял да надраска по нея някакви черти, но мълчеше, не издаваше какво означават. П. Вежинов, ВР, 260. Болният извади от джоба си чекова книжка и надраска някаква цифра. Д. Димов, Т, 542. Като насън извади хартийка от масата, надраска нещо на нея с нервен и едър почерк и поръча на Росенчо да занесе записката у Рашкови. П. Стъпов, ГВ, 164. Лекарят надраска рецептата и я подаде. Г. Ка-раславов, С, 161.
3. Разг. Написвам, съчинявам незначителна литературна творба. Аз ви предложих тоя материал, защото се развълнувах, като
