ство надоено мляко; млеконадой/. Като се върнал Нинчо, не прибягнал най-напред у дома си Куна да зърне и децата си да види, но се затичал към овчарника. В това време надоят на червеноглавките бил спаднал от двадесет на дванадесет литра. Ст. Станчев, HP, 180.
— Рус. надой.
НАДОЙВАМ, -аш, несв. (диал.); надоя, -ойш, мин. св. надойх, св., прех. Диал. Надо-явам. надойвам се, надоя се страд.
НАДОЙВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надойвам и от надойвам се; надояване.
НАДОЙДА. Вж. надохаждам и на-дохождам.
НАДОКАРАМ. Вж. надокарвам.
НАДОКАРВАМ, -аш, несв. \ надокарам,
-аш, св., прех. 1. Докарвам голямо количество от нещо или много неща; накарвам2. Търговци от града бяха надо карали какви ли не стоки и викаха до прегракване. Кр. Григоров, ОНУ, 91. Надокараха [военните] от селата и множество волски и биволски коли. Т. Харманджиев, КЕД, 233.
2. Остар. Книж. Предизвиквам, докарвам. Превземанието на Цариград от турците и други вънкашни обстоятелства надокараха по малко отслабването на тая аристократия. Ив. Богоров, КГ, 150.
3. Остар. Привличам. Честите размирици,.., смъртта на Сократа,., и размислева-неата, които надокарали толкова случки в ума му, склонили го завчас, че сичките уп-
?ави са докачени от неизлечливи болести. 1в. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 15.
4. Остар. Книж. Създавам, въвеждам, внасям. Доктор Франси самороден ся разгласи Диктатор за три годин,.., та като управляваше, той утвърди редовно управление, надо кара значителни удобрения в орачест-вото и в просвещението на народа. Ив. Богоров, КГ, 290. надокарвам се, надокарам се страд.
НАДОЛ. Вж. надоле.
НАДОЛЕ и (съкр.) надол нареч. Диал. Надолу. Тя погледна за последен път гроба с разпилените по него цветя и бавно се помъкна надоле към реката. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 275. Нойчо се наведе, помилва агнето, взе го на ръце и тръгна надоле към светлината, където е дядовата му воденица. А. Каралийчев, ПС, 119-120. Надоле! Надоле! Надоле! / в студените бездни слезни. Хр. Смирненски, Съч. I, 145. Над Охрид лазура е / толкоз просторен и син, / а още надоле / е светлия бряг на Егея. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 79. Налейте маслинено масло в чаишта, па долейте отгоре вода; знаете, че маслото ще ся повдигне нагоре, а водата ще спадне надоле. Лет., 1871, 93. „Недей слаза по-рано право надол, може цара да е подготвил нещо да ни залови.“ Нар. прик., СбНУ XLI, 463.
О Нагоре-надоле; нагор-надол сложно нареч. Диал. Нагоре-надолу. Тичаме по улиците нагоре-надоле, като фурии, и викаме: Пожар! пожар! По сичкий град. Н. Бончев, Р (превод), 51-52. — Нали свидетели искаш, ти трай! — ръшнеше той нагор-надол и всеки ден вратникът прискръцваше. Ст. Даскалов, СД, 251. Да излезнеш на Доспат пладнина / и разгледай на Доспат пладнина, / разгледай си нагоре-надоле, / че да видиш две ели зелени, / тамо има големи езере. Нар. пес., СбНУ XLIII, 95.
НАДОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. 1. Нанадолен. Противоп. нагорен, на-нагорен. Обичам тия каменни реки. Техните гранитни вълни са огромни, сякаш замръзнали в коритата си за един миг през на-долния им бързей. Ст. Станчев, ПЯС, 40. Тъй като мястото беше надолно, след малко хората затичаха и се изгубиха между къщите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 285. Малките деца трябва да ся трудят на упражнения наспроти колкото наякват на възраст,..; да свиват и да кръшат клончета от дръвеса;..; да ся катерят и да слизат по надолни и неравни стръмнини и пр. Лет., 1872, 142-143.
2. Като същ. надолно<то> ср. Надолнище, нанадолнище. Противоп. нагорно, нанагор-но. Умиха се в реката / и заминаха. / Като лавина / по надолното се сринаха. А. Стоянов, Худ. СI, 340.
НАДОЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Надолнище, нанадолнище, надолнина, надолница, навално. Но ето, тя [реката] прогърмява надолу по надолището, млъква пак за малко и най-после, излязла на равното, тръгва бързо.и запява! И. Йовков, ПК, 15. Той видя как фигурата се изправи и метна из надолището върху лазещите към чукара жан-дармеристи някаква черна топчица!... Д. Ангелов, ЖС, 607. Спуснах се по надолището и не усетих как стигнах вуйчовата порта. СбСт, 167. Най-сладките шарове на слънцето при мръкновение позлатяваха през онзи час широкото пространство .. и безбройните надолища на ридовете. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 190.
НАДОЛНИНА ж. Диал. Надолнище, нанадолнище; надолище, надолница, навално.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДОЛНИЦА ж. Диал. Надолнище, нанадолнище; надолище, надолнина, навално.
— Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
НАДОЛНИЩЕ, мн. -а, ср. Полегато, наклонено място; нанадолнище, стръмнина, нанадолно. Противоп. нагорнище, нанагор-нище, нагорно. Уличката бе каменлива, бъ-чонката гърмеше оглушително, а по надолнището конят напираше. Ем. Станев, ВТВ, 13 Кумановата конница, спускайки се като
