хала по надолнището на високия скат, срещна един конен татарски отряд, който отиваше на север с някакво поръчение. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 404. Филев излезе от болницата, спусна се по надолнището и стигна до главната улица. Б. Несторов, АР, 45. Тутакси се спусна по надолнището и затича из празната пътека. Намери вратата на градината изкъртена. Ст. Мокрев, ПСН, 160.
о Вървя (тръгвам / тръгна, движа се) по надолнището. Постъпвам по неприемлив, нереден начин, не според установените норми. Той вече престана да си дава сметка за деянията си. И този човек, тръгнал вече по надолнището, не беше в състояние нито да се спре, нито да се обърне назад. В. Неш-ков, Н, 14.
НАДОЛУ нареч. 1. По посока към земята. Противоп. нагоре. Тя [птицата] дълго се въртя във висинето, като ту бавно се спущаше надолу,.., ту мощно трепваше и стремително се издигаше и чезнеше в лазура. Елин Пелин, Съч. I, 103. Върбите весело се зеленееха и тънките им вейки псфаха надолу като разплетени коси. И. Йовков, Ж 1945, 88. Едно тяло, какво да е, като не се поддържа, пада надолу, докле да опре в земята или в друго някое тяло. Н. Геров, ИФ, 73. Кат се ергенин ожени, /налупи капа до уши, / наводи глава надолу / със черни очи във земя. СбВСтТ, 490. // При подреждане в колона на думи, цифри и др. — в ред от по-предните, началните към следващите, крайните.
2. На, към място, което се намира, разположено е по-ниско или под друго място. Противоп. нагоре. От първия удар конете бързо го понесоха надолу из стръмнината между две стени от гъсталаци. Ив. Вазов, Съч. XII, 109. Младият монах устреми замислен поглед надолу, гдето се простираше широкото поле и гдето в бедни селца живееха хора... Елин Пелин, Съч. IV, 88. От стърна покрай тия хълмове ся зеленеят лозя, а по-надолу към града ся простира полянка, пълна с шатри на турските войс-кари. Ил. Блъсков, ИС, 44. Минка йе рано ранила, / йедри йе сълзи сипала / низ ситни скали надолу. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 9. // Към по-долен етаж на сграда. Противоп. нагоре. Току до вратата беше вдигнат дъсчен капак. Надолу се извиваше стълба, която слизаше в мазето. Кр. Григоров, Р,
9. // Надълбоко, в дълбочините, навътре. Ру до копачът и момчето влезли в един кош при устието на рудника и тогава ги спущали надолу, надолу, надолу, няколко стотин крака надолу, до дъното. ИМЗ 1874-1881, 115.
3. След членувано същ. с предл. от. Във или към част, (уточнена от съществителното), която е по-ниско от нещо друго, под нещо. Противоп. нагоре. Ей тези пущини [краката] от коленете надолу не държат вече...
на, колко е баирец, ама не мога вече ни да сляза, ни да се изкача из него... Ц. Гинчев, ГК, 42. За да покаже как щеше да тури ко-жичките, тя [Женда] прекарваше двете си ръце отши#та надолу над изпъкналите си гърди. Й. Йовков, СЛ, 103. От третия етаж надолу асансьорът е изключен.
4. С предл. с и следв. членувано същ. В по1 ложение, различно от естественото (при което нещо е нагоре). Заставам с главата надолу.
5. Прен. Към по-ниско стъпало на някаква служебна, организационна или друга йерархия (власт, социално положение, богатство и под.). Противоп. нагоре. Магазинът „Дери Томс“ е за богати, „Баркърс“ — за средната класа и „Понтинг“ — за по-бедните. Когато някоя стока се демодира, тя последователно слиза надолу до магазина на бедните. Ив. Мирски, ПДЗ, 67. — Судбина-та не ме е довела така нависоко да ме изве-днажд издаде и остави. Когато стана в сичко добър и щастлив, когато стъпа на връх славата си, тогава можа надолу да слезна. Хр. Драганович, НБ (превод), 52.
6. На, към място, в пространство, разположено по посоката, в която тече река. Противоп. нагоре. Тук, надолу по Въча, в Ми-халаковския район се разработват флуорни мини. Да отидете и тях да видите. Н. Стефанова, РП, 135. На пристанището .. разтоварваха транспортни параходчета, пълни със зеленчук, докаран от българи-градинари, които имат бахчи надолу по реката. Г. Белев, КР, 58. // По посоката на течението на река. Шест лебеда с по една лъчезарна, синя звезда на главата затеглиха лодката надолу край зелената гора. Св. Минков, СЦ (превод), 18. В няколко разстояние колкото три четверти .. часа при-умножава се еще река Рила от друга една река, която се именува Илиина и тако става доволно голяма надолу. Неофит Рилски, ОМР, 3. Я иди надолу на Тунджа, / на Тунджа и на Марица, / па вземи бяло камъче, / че го хубаво окъпи. Христом. ВВ II, 216.
7. Разг. В посока на юг от някое място; юж-но. Противоп. нагоре. Едно войсково отделение нощувало на открито по-надолу от Бургас. П. Петков, СП, 30. На няколко пъти слиза надолу към Странджа, но пак се прибираше при Камчия. Ив. Гайдаров, ДЧ, 45. Вълко надолу йотива, / .. / Надолу, мама, на Стамбул. Нар. пес., СбВСт, 386.
8. След същ. за количество, мярка — по-малко, към по-малко количество, мярка, степен от посочените от съществителното. Няма да дам колата от 2 милиона надолу. Класовете не трябва да имат от 20 деца надолу. И Разг. След числ. и същ. за време, възраст, количество и под. На по-малко години, по-малка възраст или по-малко количество от посочените с числителното; по-малко. Противоп. нагоре. На сутрента на Сурваки, щом удари камбаната, децата и
