наднормена продукция или работи в часове, извън определените от нормата. — Кадърът у нас е такъв — непостоянен. Ето, ударник, примерен работник, наднорменик и изведнъж, моля, освободете ме. А. Гу-ляшки, МТС, 34.
НАДНОРМЕНИЧКА ж. Рядко. Жена наднорменик. Работниците от завода .. са горди, че ще гласуват за своята наднорме-ничка. РД, 1949, бр. 124, 5.
НАДНОРМЕНО. Нареч. от прил. над-нррмен; свръх нормата, над нормата. Изкараха Христака на сцената и все за него говориха! ..; казаха още колко литри мляко му се пада да получи наднормено. И. Волен, МДС, 204. — Надницата не е лоша. Изкарвам и наднормено. А. Гуляшки, МТС, 33.
НАДОБАВЯ. Вж. надобавям.
НАДОБАВЯМ, -яш, несв.; надобавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Разг. Добавям още много неща или голямо количество от нещо. надобавям се, надобавя се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДОБАВЯНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Разг. Отгл. същ. от надобавям и от надобавям се.
НАДОБЙВАМ1, -аш, несв.; надобйя, -йеш, мин. св. надобйх, прич. мин. страд, на-добйт, св., прех. Диал. Добивам1 много неща или голямо количество от нещо. надобивам се, надобйя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДОБИВАМ2, -аш, несв.; надобйя, -йеш, мин. св. надобйх, прич. мин. страд, на-добйт, св., прех. Остар. и диал. Добивам2 много; нараждам. Ако отец Бартоломей да би останал в България, ако да би са оженил на време, ако да би надобивал деца.. Знан., 362. надобивам се, надобйя се страд.
Н АДОБЙВ АНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надобивам1 и от надобивам се.
НАДОБЙВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надобивам* и от надобивам се; нараждане.
НАДОБЙЯ1. Вж. надобивам1.
НАДОБЙЯ2. Вж. надобивам2.
НАДОБЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се намира или става, извършва се над облаците. Необходимо е да си назначиш някоя точка в планината за пренощу-ване, за да можеш сутринта с нови свежи сили да продължиш надоблачното си пътешествие. Ив. Вазов, Съч. XV, 65-66. От-нейде, от надоблачните си пътища, долетя вятърът. П. Бобев, ГЕ, 28. • Обр. И нейния [на земята] грохот суетен, и нейния трепетен стон / долита кат музика странна до моя надоблачен трон. Хр. Ясенов, Събр. пр., 82.
НАДОБРУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Разг. 1. Добрувам до насита. Стайко видя как той кривна по пътеката и въздъхна облекчително. — И той тази година се надобрува с оня планинец! — въздъхна баба Станка. Ц. Церковски, Съч. III, 42.
2. Ирон. Напатвам се. Стайко: Овчари идат изотдолу, алелем... Току-тъй дядо Станко не вика. .. Баба Дешка: И той тази година се надобрува... Денем — овци; нощем — овчар. .. Стайко:.. Хе, който има хубава мома!... Ц. Церковски, ТЗ, 134-135.
НАДОВЕДА. Вж. надовеждам.
НАДОВЁЖДАМ, -аш, несв.; надоведа, -ёш, мин. св. надовёдох, прич. мин. св. деят. надовёл, св., прех. Довеждам мнозина или всички. Всички тъмничари бяха надовели жените си, близките си. Довтаса и жената на директора. М. Кюркчиев, ВВ, 35. Що става надоле / по Косово поле? / Френци, англичане, / гърбо ли ги хапе, / та са надовели /у Солун арапе? Елин Пелин, Съч. V, 141-142. надовеждам се, надоведа се страб.
НАДОВЁЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от надовеждам и от надовеждам се.
НАДОВЛАЧАМ, -аш, несв. (диал.); надовлека, надовлечеёш, мин. св. надовлякох, надовлёче, прич. мин. св. деят. надовлякъл, -кла, -кло, мн. надовлёкли, прич. мин. страд, надрвлёчен, св., прех. Надовличам. НАДОВЛАЧАМ СЕ несв. (диал.); надовлека се св., непрех. Остар. и диал. Надовличам се.
НАДОВЛАЧАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надовлачам и от надовла-чам се; надовличане.
НАДОВЛЕКА. Вж. надовлачам и надовличам.
НАДОВЛЙЧАМ, -аш, несв.; надовлека, надовлечёш, мин. св. надовлякох, надовлёче, прич. мин. св. деят. надовлякъл, -кла, -кло, мн. надовлёкли, прич. мин. страд, надовлё-чен, св., прех. 1. Довличам много неща, голямо количество от нещо или всичко; навличам1, намъквам, надомъквам. Кварти-рантът надовлече отнякъде стари столове, масички, етажерки.
2. Разг. Неодобр. Довличам мнозина или всички; навличам1, надомъквам, надовеждам. Откъде ми надовлече в къщата толкова много хора! надовличам се, надовлека се страд.
НАДОВЛЙЧАМ СЕ несв.; надовлека се
св., непрех. Разг. Неодобр. Само мн. и 3 л. ед. Довличаме се мнозина или всички; навличам се, надомъквам се, намъквам се. Чакахме почти час, докато се надовлече целият клас.
НАДОВЛЙЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от надовличам и от надовличам се; навличане1, намъкване, надомъкване.
НАДОЙ, -оят, -оя, мн. няма, м. Количе
