градчето, зяпах по витрините, надничах в отворените заведения, посрещах и изпращах влаковете на гарата. Г. Караславов, БП, 341-342. В тъмната хралупа на този дъб децата надничаха боязливо, но не смееха да влязат вътре. А. Каралийчев, С, 264. Иван си през плет наднича, / на Пена сърце измича / като на пъстра зеница. Нар. пес., СбВСт, 182. /
2. Показвам се не в целия си ръст, йе изцяло през някакъв отвор, пролука или |иззад някакъв предмет; надзъртам. В тона му [на бащата] имаше присмех, той стоеше като закован до дръвника с брадвата в ръка и Коста плахо надничаше зад широкия му гръб. Д. Фучеджиев, Р, 80. Евлоги забеляза, че зад гърбовете им [на мъжете] надничаше червената околожка на униформен полицай. А. Гуляшки, Л, 447. Наближаваше да се раздени. Изпод самата стряха на чардака надничаше Зорницата. Д. Талев, ПК, 408. Белите къщички надничат изпомежду сливаците. П. Хитов, МПСП, 150.
3. Прен. Прониквам, навлизам за кратко време в същността на нещо (мисли, душевно състояние, действителност и под.) с цел да го разбера, да видя как изглежда. Агрономът погледна в очите му, които бяха чисти и ясни, и скръбни, и радостни едновременно. Те като че надничаха в самите дълбочини на душата му. А. Гуляшки, СВ, 297. Едва ли е нужно да надничаме в тайните на младите творци, за да доказваме трудностите на едно всекидневие, изпълнено с тревоги и грижи. Д. Димитров, МИ, 123.
4. Остар. Имам претенции към някого или нещо, бъркам се в работите някому. Царю честитий! Жално е на обезоръжения българин, като гледа как елементи враждебни на славянството надничат над неговото отечество. НБ, 1876, бр. 45, 176. наднича се безл. от надничам в 1, 3 и 4 знач.
НАДНЙЧАМ СЕ, -аш се, несв. \ наднича се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Навеждам се, като гледам вътре в нещо. "Доче ле, Доче, момиче,.., /наляй бяли бакъ-ри, / че са над бакър надничи. / Ковято мома в бакъра, / за нехти ща ма подариш. " Нар. пес., СбНУ, XLVII, 105.
НАДНЙЧАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надничам; надзъртане. И пак търсене, пак надничане, оглеждане... Слънцето мина от другата страна на завода, когато най-после намериха Мулъо. Д. Бегунов, ГП, 42.
НАДНЙЧАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надничам се.
НАДНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който работи на надница. През най-усилни-те работни дни, когато мъчно се намираха надничари, семейството на ратая работеше у Кирови по цели седмици. Г. Караславов, ОХ I, 25. Борис въведе премии за още няколко категории работници. Като намали броя на надничарите в други категории и засили дисциплината на останалите, той понижи разноските с още един процент. Д. Димов, Т, 82. В София Людмил Стоянов е ту надничар в тухларска фабрика, ту коректор, преводач и рецензент. Лит. XI кл.,
243. Лениви надничари лоше работили лозята и нивята им, та от гроздието и от житото не могли да посрещнат разноските си. Й. Груев, СЦ, 2.
НАДНИЧАРКА ж. Жена надничар. Много пари наистина вземаше Юрталана, но пък и големи разноски имаше — държеше аргати, наемаше работници за вършитба, за коситба, викаше по цяла рота надни-чарки. Г. Караславов, С, 96. Майка ми, изгубвайки постояНно сили, работеше като надничарка. К, 1927, бр. 109, 2.
НАДНИЧАРСКЙ, -а, о, мн. -и, прил. Който се отнася до надничар, който е свързан с надничар. Семейството от 6-7 души се прехранва с четиридесет декари земя, надничарска работа и с малката военноин-валидна пенсия. Г. Караславов, ПМ; 47.
— Говорих с нашия директор. За тебе, Ради, ми обещаха надничарска служба в Стопански грижи и обществена предвидливост. Ст. Мокрев, ЗИ, 264.
НАДНИЧАРСТВО, мн. няма, ср. Дейност, занимание, работа, основана на надница. Надничарстврто често се среща при сезонните полски работи.
НАДНИЧАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от надничар; дете надничар, млад надничар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с надница, който се отнася до надница. Наднична служба> Наднични таблици. Наднично бюро. Наднично обезщетение.
НАДНОРМАТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който превишава определен норматив, излиза извън определен норматив. Поради неритмичното материално-техническо снабдяване,., в много промишлени предприятия се образуват значителни извънпланови наднормативни натрупвания от производствени запаси и други материали. ВН, 1960, бр. 2663* 2. През тази година те [предприятията] ще се съревновават .. за намаляване на наднормативните стокови запаси. ВН, 1961, бр. 2967, 1.
НАДНОРМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който превишава определена норма. Ручалото получи цяло каче сирене и десет кила вълна. — Ха със здраве — изпрати го председателят... Това ти е дялът от наднорменото производство... Кр. Григоров, Н, 91. Половината от припечеленото си с наднормена работа той раздаваше на учениците. А; Гуляшки, СВ, 56. Наднормена продукция. Наднормено тегло.
НАДНОРМЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Работник или специалист, който изработва
