Page:RBE Tom10.djvu/158
НАДЕЖДИЦА ж. Умал. от надежда; надеждичка. Човек и в най-безнадеждните минути пак търси и намира сянка от на-деждица в нещо. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 90. Дядо .. успокоява къщата, че всяка война има край. Пък и цялото селце започва да говори вече за този край. Това^са нови думи, в тях блещука надеждица. Й. Радичков, ББ, 117. В тесни ледени камери, рухващи след миг, е затворена по една съдба:., с беглата проблясваща надеждица за спасение. Бл. Димитрова, Лав., 97.
НАДЕЖДИЧКА ж. Умал. от надежда; надеждица. Положението [на болния] е много тежко, но у всички блещукала малката надеждичка, че като го пренесат в санаториума .. опасността ще мине. Г. Карас-лавов, Избр. съч. IV, 129. Не страхът, надеждата прави хората предатели, страхът от смъртта ни превръща в скотове, а надеждичката, че можем да оживеем, ни води по тъмните пътеки на предателството. Ст. Цанев, С, 25.
НАДЕЖДНО. Нареч. от надежден (в 1 знач.); сигурно. Този човек нямаше основания за безпокойство и неговият вид ме изненада. Както винаги досега, зад гърба му надеждно бдеше началникът на лабораторията. А. Наковски, БС, 161. Нито артилерията, нито авиацията могат да разрушат насипа, колкото и да го бият. Значи наблюдателното място е надеждно защитено от разрушаване. П. Славински, ПЩ, 357.
— Друга (остар.) форма: н а д £ ж н о.
НАДЕЖДНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Отвл. същ. от надежден; сигурност. За надеждността на нашите помощници гарантирам аз.
2. Спец. Свойство на обектите (изделия, устройства, системи и под.) да запазват при определени условия способността си за безотказна работа. Новата автоматична линия е не само факт, но и значително събитие в нашето машиностроене. За високата й надеждност и изключителните й технико-икономически показатели нейните творци получават първа награда. М. Денчев, МИ,
110. Биологичните системи притежават висока надеждност, икономично използване на пространството и енергията. Ц. Цанев и др., ЧП, 106.
О Теория на надеждността. Спец. Научна дисциплина, която изследва методите за осигуряване на безотказна работа на обектите (изделия, устройства, системи и под.) в процеса на експлоатацията им.
— Друга (остар.) форма: надежност.
НАДЕЖДУВАМ, -аш, несв.; надеждя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обнадеждавам, обнадеждвам. надеждувам се, надеждя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЁЖДУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надеждувам и от надеждувам се; обна-деждаване, обнадеждване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЁЖДЯ. Вж. надеждувам.
НАДЁЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Надежден. Затова и говорих тука на нашите кметове, но ничто решително, нито надежно от них няма за сега. АНГ I, 650. Тоя елемент не сякога е надежен, за да са определат старовременните народи. Хр. Ботев, СПДП (превод), 108. Към идеала поглед възведи — /.. / и знай, че той едничък е надежен / компас в ревът на бурите световни. П. П. Славейков, ЕП I, 81. Я слово свободно, и надежна реч / до никой слух робски не стигаше веч. Ив. Вазов, Съч. I, 184.
НАДЁЖНО. Остар. Нареч. от надежен; надеждно. Московските князове с различни благоразумни средства докарали под своята си власт много .. княжества и, като ся усилили надежно, станали самодър-жавни. Ив. Богоров, ВГД (превод), 141.
НАДЁЖНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Остар. Надеждност. Какво трябваше да бъде поведението на Русия след всичко туй, след всички събития, които хвърлиха гъст мрак върху добрите по-рано отношения, след изгубената вяра в надежността на малката България? Бълг., 1902, бр. 483, 1.
НАДЁКА нареч. Диал. Накъде; наде.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЁКАМ. Вж. надеквам.
НАДЁКВАМ, -аш, несв/, надёкам, -аш, св., прех. Диал. Нахоквам, наругавам, навиквам някого. — Откога, откога съм ти задумала, ама откак ви пущиха тая конска муха под опашката, вие мъжете дом не знаете... — Надека го сухата му и зла женица. Ст. Даскалов, БМ, о. надеквам се, надекам се страд. и взаим.
НАДЁКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надеквам и от надеквам се; нахокване, на-ругаване, навикване.
НА ДЕ ЛЯ1. Вж. наделявам.
НАДЕЛЯ2. Вж. н а д е л я м.
НАДЕЛЯВАМ, -аш, несв/, наделя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. 1. Правя някой да има, снабдявам, надарявам някого или нещо с някакви качества, свойства, способности и др. Опитност, нагребена из книги,.., пак все си е като едно учение, а опитност, набрата в света и с работа, на-делява чловека с истинска мъдрост. Й. Груев, СП (превод), 252. То [отечеството] е честито и пречестито, когато има хора добре възпитани, харно изучени и наделени с благороден характер. Лет., 1874, 100. С mue елементи [желязо, калий и натрий] природата е наделила доволно щедро множество от овощните растения. Знан., 1875, бр. 16, 248.
