2. Отреждам, присъждам някому нещо. Сам аз мога да пресметна колко голямо добро добивам, като зимам тебе врядна и най-почтена девойка. Аз видя, че сам Бог ми тя е наделил, за това нека му бъде слава и хвала! Й. Груев, КН 4, 37. Каквато работа и да е наделено чловеку да работи, той все може да изкарва от нея облага и за себе си, и за обществото. Й. Груев, Лет., 1873, 192. наделявам се, наделя се страд. Ако ли са намери пак, че е невозможно да са надели земята с абсолутна неподвижност, то то-газ са представлява следующият сложен въпрос: колко движения има земята? Д. Витанов, НС (превод), 11.
НАДЕЛЯВАНЕ ср. О стар. и диал. Отгл. същ. от наделявам и от наделявам се.
НАДЕЛЯМ, -яш, несв.; наделя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Деля, разделям нещо или много неща на части, правя нещо, голямо количество или всичко на дялове. Времето и атмосфералиите, види се, още не са успели да наделят чиличното тяло на Витоша и да направят от него отделни, стърчащи като каменни развалини, върхове. П. Делирадев, В, 63. Той взе да се разхожда назад-напред, гледаше уж насреща към зелените ниви, наделени на квадрати като^лозя от синурите, но нищо не виждаше. Й. Йовков, ПГ, 187. Листата, които плават по водната повърхност или се намират в близост с нея, са по-плитко или по-дълбоко наделени. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 22. наделям се, наделя се страд.
НАДЕЛЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наделям и от наделям се.
НАДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от надя като прил. Който е станал по-дълъг, по-голям чрез добавяне, прибавяне на ново парче, нова част; снаден. Кадено рало криво оре. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 282. Кадена рокля.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
НАДЕНИЦА ж. 1. Само ед. Суров, варен или пушен колбас в естествени тънки черва, оформен на последователни, свързани помежду си неголеми дялове. Пред месарницата, нанизани на две върлини, съхнат тъмночервени наденици. А. Каралий-чев, С, 182. От комар саздърма и от муха наденица не става. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 26. Домашна наденица. Свинска варена наденица. Ловджийска наденица. II Само мн. Различни видове от такъв колбас. Нравят всякакви наденици.
2. Отделно парче, отделен къс от такъв колбас. На масата имаше и фасул-чорба,.., и наденици, и суджуци. П. Вежинов, ДМ, 51.
НАДЕНИЧКА ж. Умал. от наденица. Жени приготвят изобилно гозба: .., пресни наденички, лучен кебап. Ил. Блъсков, СК, 60. Първата ни работа беше да запалим огън.. Пекохме ловджийски наденички на самата жар. Д. Калфов, Избр. разк., 219.
НАДЕРА. Вж. надирам.
НАДЕСТЁСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За големина, ръст, размер — който надвишава нормалния, естествения (ръст, размер); неестествен. От скулптурните работи силно впечатление ми направи извънредно характерната глава на Йон Карад-жале.., дадена в надестествена големина. Г. Белев, KP, 107.
НАДЕТО и (изкуствено правописно) нагдёто нареч.-съюз. Разг. Накъдето. Някой ден ще зема една торба и една тояга и ще тръгна, надето ми видят очите. Й. Йовков, Б, 156. Дребностопанските елементи неизбежно отиват натам, надето ги тласкат техните интереси. Г. Георгиев, Избр. пр, 128-129. На битието вихъра не спира, — / що е ден и мрак? / Вървим нагде-то морен ден умира / и няма да се върнем пак. П. К. Яворов, Съч. I, 147.
НАДЕЯ СЕ, -ёеш се, мин. св. надёях се, несв., непрех. Остар. и диал. Надявам се; на-деям се, надам се, назирам се. Въпросът е важен и ние са надеем, че няма да дотегнеме на читателите си. Хр. Ботев, Съч. 1929, 181. Лъжи душата си с възвишени мечти, / надей се, вярувай, търпи и работи — / а сетне тук ела да си оплакваш дните. П. П. Славейков, КП ч. III, 96. Йовчарова майчица, Лазаре, / йовчарю са надее, / от кошари да дойде Лазаре. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 67. Надее са като кон на празна торба. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 283. Робу са надей, а гробу недей. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 100.
НАДЕЯМ СЕ, -яш се, несв., непрех. Остар. и диал. Надявам се; надея се, надам се, назирам се. Всички ние говориме много, обещаваме още повече, а работиме твърде малко, т. е. „не работиме и надеяме се“. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 155. Когато разгледаме самата книга, то са надеяме да напишеме рецензия. С, 1872, бр. 42, 336.
— Заран ли да ти са надеяме? — го попитала тя, като тръгнал след коприщенина.
— Не надеяйте ми се! — отвърнал той и заминал. Т. Влайков, Съч. II, 33. Чакай ма, либе Неткано! / Чакай ма до девет годин, / покарай лято десято, / тогиз да не ми са надеяш. Нар. пес., СбНУ XIV, 56.
НАДЕЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надея се и от надеям се; надяване, надеене, надане, назиране.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЖАК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Остар. и диал. Секира, брадва. В навуща-та на Раиф свети острието на изтдчен наджак. Ст. Сивриев, ЗСБ, 71. Ето ти беда
— за кервани приказват, а то — потеря се е задала... — Колко са? — Много... Най-на
