Page:RBE Tom10.djvu/147

се, простирам се ниско над земята; надвис-вам, нависвам. Изнизваха се последните есенни дни. Бяха се надвесили сиви накиснати облаци. Ил. Волен, БХ, 68.

НАДВЕСВАНЕ ср. Отгл. същ. от надвесвам и от надвесвам се.

HAflBÈCEH, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надвеся като прил. Който е издаден или виси над нещо друго; нависнал, надвиснал. Гъстите му надвесени вежди .. придаваха една чудна привлекателност и почтеност на цялата му юнашка снага. Елин Пелин, Съч. I, 103. Натрупаният сняг тежеше застрашително по широките, надвесени стрехи. Д. Талев, ЖС, Зо.

НАДВЕСУВАМ, -аш, несв. (диал.); над-вйся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надвесвам, надвесувам се, надвеся се страд. HAflBÈCYBAM СЕ несв. (диал.); H^eèca се св., непрех. Надвесвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

HAÂBÈCyBAHE ср. Диал. Отгл. същ. от надвесувам и от надвесувам се; надвес-ване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДВЕСЯ. Вж. надвесвам, надвесувам и надвесям.

НАДВЕСЯМ, -яш, несв. (рядко); надвй-ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надвесвам. Над челото на твореца надвеся крило безумието. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 34. надвесям се, надвеся се страд.

HAABÈCflM СЕ несв. (рядко); HaABècfl се св., непрех. Надвесвам се. Ослушва се в свирката на козар чето и плахо се надвеся през входа. П. Тодоров, Събр. пр II, 298-299. Отец Моранд влезе в една соба, която се надвесяше над езерото. И. Ненов, ЧГ (превод), 33.

НАДВЙСЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от надвесям и от надвесям се; надвесване.

НАДВЕТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Мор. Който е обърнат към вятъра; наветрен. Противоп. подветрен. Ако върху кораба започне да действува допълнителен наклоняващ момент .. откъм надветрената му страна — в случая откъм левия борд, той ще се наклони. Й. Пращинков, ТК, 240. Кормилото ти се е изметнало и ти се е скъсала надветрена ванта. П. Льочев, ПБП, 37.

НАДВЕЧЕР нареч. 1. Малко преди да настане вечер; привечер. Вълко пристигна в Къзъклисе надвечер. Слънцето не беше се скрило и из селото нямаше много хора. К. Петканов, П, 103. Той всеки ден надвечер, когато работилницата се затваряше, отиваше и вземаше Ян Бибиян, да се поразходят извън града. Елин Пелин, ЯБЛ, 26. Заранта каза, че ще му свърши работата след обед, а пък надвечер просто отсече — утре. А. Страшимиров, ЕД, 142. Tue са крили през целия ден в лозята и надвечер, като са стъмни, доведе ги при нас един пъда-рин. 3. Стоянов, ЗБВ I, 203.

2. Като същ. надвечер, -та, мн. няма, ж. Разг. Времето непосредствено преди вечерта; привечер. — Че къде е Русия! — почти извика Харалан. — Да не ми е през плета, че да се отбивам там всяка надвечер? А. Гу-ляшки, СВ, 287. Една надвечер на четвъртия ден откъм носа на кораба се поразхла-ди. Б. Трайков, ВО, 30. Ние всяка надвечер висяхме пред кафенето. Г. Белев, ПЕМ, 58.

НАДВЕЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Остар. Прил. от надвечер; привечерен. Слънцето се беше навело над Калтинец. Надвечерните му лъчи бяха осветили Ки-кирешковата кория. Ц. Гинчев, ГК, 383. Надвечерната омая и поезия растеше. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 61.

НАДВЕЧЕРИ нареч. Диал. Надвечер. Свирила йе пашини пашици, / мало млого — два дни и две нощи, / надвечери трейкята [третата] вечера, / чекат паша от село да доде. Нар. пес., СбНУ XI, 29.

НАДВЕЧЕРИЕ ср. Остар. Навечерие. Няколко главатари на либералната партия направиха избирателни обиколки в самото надвечерие на изборите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 209. По това време, в надвече-рието на Заарското въстание, аз бях са преселил да живея в Сеймен. 3. Стоянов, ЗБВ I, 168. В самото надвечерие [на преврата] нищо не знаех, нищо не бях чул. А. Страшимиров, Съч. I, 71.

НАДВЕЧЕРЙ СЕ. Вж. надвечерява

се.

НАДВЕЧЕРЯВА СЕ несв.\ надвечерй се, мин. св. надвечерй се, св., безл. Остар. и диал. Настъпва вечер; свечерява се. Когато ся надвечерявало — тя била длъжна да върви по-скоро, да достигне до някое жилище и да пренощува там. С. Радулов, ГМП (превод), 57. Видиш, че са надвечерило, времето са поразхладило и станало за разходка. Ил. Блъсков, ПБ III, 13. След като са проспал, стреснат, събужда са и гледа, че са надвечерило — слънцето било на захож-дане. У, 1871, бр. 19, 300. Елено, / надвечери са, Елено, / свекър Елени думаше: / — „Юд-вързвай люлкя ишрена“. Нар. пес., СбВСтТ, 235.

НАДВЕЧЕРЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надвечерява се; свечеряване. Но пък се страхувам, че като порастат върбите, ще почнат да пречат със сянката си на зеленчука при надвечеряване. Гр, 1906, бр. 8, 127.

НАДВЗЕМА. Вж. надвземам и над-взимам.

НАДВЗЕМАМ и НАДВЗЙМАМ, -аш, несв.\ надвзема, -еш, мин. св. надвзех, прич мин. св. деят. надвзел, прич. мин. страд. надвзет, св., прех. Вземам повече, отколкото трябва, отколкото ми е нужно или ми се