Page:RBE Tom10.djvu/95

От Читалие
Версия от 16:26, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


вървил, да не мислиш да ме заминеш? Рекъл съм да се оправя на работа, бай Цеко, от днеска пак подземам татовия занаят. Т. Харманджиев, КВ, 319. Дядо Габю се на-върви след Бияза. След тромавите му стъпки., се източваше тесен откос. М. Яворски, ХП, 124. Тука те [Желе и Никола] спрени заничат да познаят какво ще бъде; обаче като не можеха да ся уверват отдалече, навървиха ся къде онова място и, що да видят едно злочесто момиче стои свързано на върбата прибледнело и черно като въглен. Ил. Блъсков, ИС, 77.

НАВЪРВЯНЕ ср. Отгл. същ. от на-вървям и от навървям се.

НАВЪРВЯ СЕ. Вж. навървявамсе.

НАВЪРГАЛЯМ, -яш, мин. св. -ях, св. и (рядко) несв., прех. Разг. Въргалям докрай, обикн. определено количество от нещо или мнозина, много неща . След като направиш кюфтетата на топки, навъргаляй ги добре в брашното. А Сбиха се и момчето навър-галя няколко от съучениците си в снега. навъргалям се страд.

НАВЪРГАЛЯМ СЕ св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За множество предмети — разполагаме се, лягаме, търкаляме се на земята. А тук е гатер-банцигът. Не работи, но скоро ще забръмчи и Ивам Марков не ще се оплаква, че няма работа я погледни какви трупи са се навъргаляли навън. ОФ, 1950, бр. 2279, 2.

НАВЪРЖА1. Вж. навързвам1.

НАВЪРЖА2. Вж. навързвам2.

НАВЪРЖА3. Вж. навързвам3.

НАВЪРЗВАМ1, -аш, несв.; навържа, -еш, мин. св. навързах, св., прех. 1. Вързвам, привързвам множество неща, предмети с цел да ги съединя,прикача, прикрепя един към друг или към нещо друго. Времето беше още топло и сухо, та [селяците] някои ходеха боси, а опинците си бяха нъвързали по торбите и по ремъците, за да не ги хабят. Д. Талев, С II, 117. Дърво като всяко дърво, а цъфти като цвете, като че са, навързали по него червени панделки. И. Йовков, ЖС, 114. Широк дълъг мост, закрепен на навързани една до друга ладии, скачва малките острови един с други. Т. Икономов, ЧПГ, 73. // Връзвам някъде или заедно вдного хора, обикн. по насилствен начин. Първан разказа накъсо, с шеговит тон, как ги бяха пленили. Около сеното нямало никакъв часови и четиримата войници юнашки хъркали под навеса. Да ги обезоръжат и да ги навържат било детински лесна рабо-гпа. П. Вежинов, ВП, 71. Балчев взе списъка и без да слуша оправданията им, извика ва-хмистъра и му заповяда да отделят десет души от арестуваните в училището и да ги навържат един за друг. Ем. Станев, ИК III и IV, 503. // Връзвам заедно или за нещо много животни, за да ги водя, нося и пр. или за да стоят на едно място, за да не се разпръснат. Момчетата му бързо изловиха затворените овце и кози, навързаха ги и напълниха кошовете на товарните коне. О. Василев, 33, 52. Ковачите, навързали обо-селите коне за дънерите на няколко черници, стържеха нарасналите им копита. Д. Калфов, ПЮН, 18.

2. Прен. Жарг. Връзвам (в 11 знач.) много хора; измамвам. Иван каза, че ще заведе целия клас на кино и ни навърза да го чакаме пред киното, навързвам се, навържа се страд. Народът не е вързан и никой няма да го връзва, но такива вагабонти като тебе трябва да се навържат и да се изпратят в тюрмето! каза кметът. Г. Карас-лавов, ОХ I, 304. навързвам си, навържа си възвр. от навързвам в 1 знач. Навързала си е панделки.

НАВЪРЗВАМ СЕ несв.; навържа се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина се връзваме някъде или един за друг. При трудни преходи и лошо време алпинистите се навързват с осигурително въже.

НАВЪРЗВАМ2, -аш, несв.; навържа, -еш, мин. св. навързах, св., прех. и непрех. За растение — връзвам2 много плод; завързвам3. Лозата е навързала цели редици от гроздове, навързвам се, навържа се страд.

НАВЪРЗВАМ3, -аш, несв.; навържа, -еш, мин. св. навързах, св., прех. Остар. Книж. Налагам нещо на някого; навозвам2.

Значи, прегръщаш военната кариера? — О, не, да беше траяла войната друго; кариера велика... но тоя проклет мир, който насила ни навръзват... Ив. Вазов, Съч. XI, 181. навръзвам се, навържа се страд.

— От рус. навязьшать.

НАВЪРЗВАНЕ! ср. Отгл. същ. от навързвам1 и от навързвам се. Ще съберат всички ни, ще ни навържат и... Мисълта за навързването го накара да се сети, че и неговите ръце са вързани. П. Велков, СДН, 168.

НАВЪРЗВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от навързвам2 и от навързвам се; връзване2, завързване2.

НАВЪРЗВАНЕ3 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от навързвам3 м от навързвам се; налагане, навязване2.

НАВЪРЛ^ВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Върлувам дълго, върлувам до насита. Врагът се навърлува. А Стихията се навърлува.

НАВЪРНА1. Вж. навръщам1. НАВЪРНА2. Вж. навръщам2.

НАВЪРТАМ, -аш, несв.; навъртя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. навъртял, -а, -о, мн. навъртели, прич. мин. страд. навъртян, -а, -о, мн. навъртени, св., прех. 1. С въртене навивам нещо някъде, на, около нещо, за да го затегна или под.; завивам,