Page:RBE Tom10.djvu/95

вървил, да не мислиш да ме заминеш? — Рекъл съм да се оправя на работа, бай Цеко, от днеска пак подземам татовия занаят. Т. Харманджиев, КВ, 319. Дядо Габю се на-върви след Бияза. След тромавите му стъпки., се източваше тесен откос. М. Яворски, ХП, 124. Тука те [Желе и Никола] спрени заничат да познаят какво ще бъде; обаче като не можеха да ся уверват отдалече, навървиха ся къде онова място и, що да видят едно злочесто момиче стои свързано на върбата прибледнело и черно като въглен. Ил. Блъсков, ИС, 77.

НАВЪРВЯНЕ ср. Отгл. същ. от на-вървям и от навървям се.

НАВЪРВЯ СЕ. Вж. навървявамсе.

НАВЪРГАЛЯМ, -яш, мин. св. -ях, св. и (рядко) несв., прех. Разг. Въргалям докрай, обикн. определено количество от нещо или мнозина, много неща . След като направиш кюфтетата на топки, навъргаляй ги добре в брашното. А Сбиха се и момчето навър-галя няколко от съучениците си в снега. навъргалям се страд.

НАВЪРГАЛЯМ СЕ св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За множество предмети — разполагаме се, лягаме, търкаляме се на земята. А тук е гатер-банцигът. Не работи, но скоро ще забръмчи и Ивам Марков не ще се оплаква, че няма работа — я погледни какви трупи са се навъргаляли навън. ОФ, 1950, бр. 2279, 2.

НАВЪРЖА¹. Вж. навързвам¹.

НАВЪРЖА². Вж. навързвам².

НАВЪРЖА³. Вж. навързвам³.

НАВЪРЗВАМ¹, -аш, несв.; навържа, -еш, мин. св. навързах, св., прех. 1. Вързвам, привързвам множество неща, предмети с цел да ги съединя,прикача, прикрепя един към друг или към нещо друго. Времето беше още топло и сухо, та [селяците] някои ходеха боси, а опинците си бяха нъвързали по торбите и по ремъците, за да не ги хабят. Д. Талев, С II, 117. Дърво като всяко дърво, а цъфти като цвете, като че са, навързали по него червени панделки. И. Йовков, ЖС, 114. Широк дълъг мост, закрепен на навързани една до друга ладии, скачва малките острови един с други. Т. Икономов, ЧПГ, 73. // Връзвам някъде или заедно вдного хора, обикн. по насилствен начин. Първан разказа накъсо, с шеговит тон, как ги бяха пленили. Около сеното нямало никакъв часови и четиримата войници юнашки хъркали под навеса. Да ги обезоръжат и да ги навържат било детински лесна рабо-гпа. П. Вежинов, ВП, 71. Балчев взе списъка и без да слуша оправданията им, извика ва-хмистъра и му заповяда да отделят десет души от арестуваните в училището и да ги навържат един за друг. Ем. Станев, ИК III и IV, 503. // Връзвам заедно или за нещо много животни, за да ги водя, нося и пр. или за да стоят на едно място, за да не се разпръснат. Момчетата му бързо изловиха затворените овце и кози, навързаха ги и напълниха кошовете на товарните коне. О. Василев, 33, 52. Ковачите, навързали обо-селите коне за дънерите на няколко черници, стържеха нарасналите им копита. Д. Калфов, ПЮН, 18.

2. Прен. Жарг. Връзвам (в 11 знач.) много хора; измамвам. Иван каза, че ще заведе целия клас на кино и ни навърза да го чакаме пред киното, навързвам се, навържа се страд. — Народът не е вързан и никой няма да го връзва, но такива вагабонти като тебе трябва да се навържат и да се изпратят в тюрмето! — каза кметът. Г. Карас-лавов, ОХ I, 304. навързвам си, навържа си възвр. от навързвам в 1 знач. Навързала си е панделки.

НАВЪРЗВАМ СЕ несв.; навържа се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина се връзваме някъде или един за друг. При трудни преходи и лошо време алпинистите се навързват с осигурително въже.

НАВЪРЗВАМ², -аш, несв.; навържа, -еш, мин. св. навързах, св., прех. и непрех. За растение — връзвам² много плод; завързвам³. Лозата е навързала цели редици от гроздове, навързвам се, навържа се страд.

НАВЪРЗВАМ³, -аш, несв.; навържа, -еш, мин. св. навързах, св., прех. Остар. Книж. Налагам нещо на някого; навозвам².

— Значи, прегръщаш военната кариера? — О, не, да беше траяла войната — друго; кариера велика... но тоя проклет мир, който насила ни навръзват... Ив. Вазов, Съч. XI, 181. навръзвам се, навържа се страд.

— От рус. навязьшать.

НАВЪРЗВАНЕ! ср. Отгл. същ. от навързвам¹ и от навързвам се. Ще съберат всички ни, ще ни навържат и... Мисълта за навързването го накара да се сети, че и неговите ръце са вързани. П. Велков, СДН, 168.

НАВЪРЗВАНЕ² ср. Отгл. същ. от навързвам² и от навързвам се; връзване², завързване².

НАВЪРЗВАНЕ³ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от навързвам³ м от навързвам се; налагане, навязване².

НАВЪРЛ^ВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Върлувам дълго, върлувам до насита. Врагът се навърлува. А Стихията се навърлува.

НАВЪРНА¹. Вж. навръщам¹. НАВЪРНА². Вж. навръщам².

НАВЪРТАМ, -аш, несв.; навъртя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. навъртял, -а, -о, мн. навъртели, прич. мин. страд. навъртян, -а, -о, мн. навъртени, св., прех. 1. С въртене навивам нещо някъде, на, около нещо, за да го затегна или под.; завивам,