тим! Дали не мечтай / той, и като мене там се в къта свива, / вслушан как навънка вихъра извива. П. П. Славейков, СЩ, 1916, 50.
НАВЪРВОЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; навърволя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., не-прех. Рядко. Нареждам се на върволица. Майският ден преваляше и из кукурузища-та се навърволиха към село жени и моми, които бяха цял ден копали. А. Страшими-ров, А, 593-594. По плочите сновяха много хора / и в две редици те от край до край / наставят масите и, то се знай, / по тях каквото още друго тряба /.. / Натам сега са се навърволили / начело с кмета. К. Христов, ЧБ, 426-427.
НАВЪРВОЛЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от навърволявам се.
НАВЪРВОЛЯ СЕ. Вж. навърволявам се.
НАВЪРВЯ. Вж. навървям и навър-вявам.
НАВЪРВЯВАМ -аш, несв. (диал.); навървя, навървйш, мин. св. навървйх, св., прех. Прокарвам, провирам през дупките на нещо връв, въже или под.; навървям. на-вървявам се, навървя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЪРВЯВАМ СЕ, -аш се, несв.’, навървя се, -йш се, мин. св. -ях се, св., непрех. Вървя определено разстояние, докато се наситя или докато се уморя. — Стой, Едрьо!... Ще се навървйш! —: думаше той [Златко] на магарето, което, спогнато от наежени мухи, нетърпеливо тропаше с крака и силеше да върви. Ц. Церковски, Съч. III, 31.
НАВЪРВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от навървявам и от навървя-вам се; навървяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЪРВЯМ, -аш, несв.’, навървя, навървйш, мин. св. навървйх, св., прех. 1. Прокарвам връв или връзки през дупки на цървули, обувки и под. Противоп. развървя-вам. — Тате, сега вече ще се запиша в младежкото дружество.. — Не може — кротко отвърна бащата и започна да навървя цървула си. Н. Карал и е ва, Н, 132. А мама продължаваше да навървя цървулките, обзета от новата си тревога. К. Калчев, ПИЖ,
110. Отзад, откъм вратата на кухнята се появява висок възрастен мъж,.. Той носи кожухче без ръкави, нозете му са стегнати във високи до коленете обуща, навървени догоре. К. Константинов, СЧЗ, 100-101. //Прокарвам през дупки на обувки и под. (връзка, връв). Навърви си връзките на маратонките, ще се спънеш.
2. Прокарвам връв, нишка, въже и под. през някакъв предмет, за да го закача, прикача някъде и под.; нанизвам. Когато улових дванайсетата [мряна] и отивам да навървя и нея, гледам: всички мрени,.., са се натрупали и притиснали една о друга. Д. Калфов, КР, 92. Понякога си мислеше, как ще навърви.. — когато намери имането — цяла връв жълтици. А. Каралийчев, ЛС, 41. Отмалялото му рамо климаше на една страна, двете брадви, навървени през ушите с мръсна връзка, застрашително се удариха. Н. Нинов, Е1ИО, 79. • Обр. Небето бе осеяно с едри, бистри звезди. На циганчето се стори, че звездите оживяват,... и тръгват по небето. Най-напред всяка на различна посока, а после една след друга, навървени на златни гердани. В. Ченков, ПС, 67-68. // Разш. Нанизвам, окачам някакъв предмет или предмети на нещо твърдо и дълго; промушвам. Пред златарниците беше чисто и преметено, а от прозорците им грееха навървени в пръчки гривни, обици, пръстени. И. Вълчев, СКН, 79. Дянков остави коня си на стражаря и тъй, както си беше с гетри и шпори, с навървен на о ръката камшик, тръгна към училището. И. Йовков, ПГ, 93.
• Обр. Повтором намръщений хъшлак / извърна пушката и, скръцнал зъби, пак / сли-воса втория низамин, но мърцина — /че вече беше го отзад навървил Дрина / през кръста с щика си.... П. П. Славейков, КП III, 246.
3. Прен. Подреждам един до друг няколко предмета; нанизвам. Отмахва тя позлатената кукичка на кутийката, отхвръква й капачето, те блесват... два големи елма-зи, светли като звезди, бистри като роса, с по шест мънички капки наоколо и с по три навървени отдолу... А. Страшимиров, А, 59.
4. Разг. Прекарвам през ухото на игла (конец, нишка); вдявам. Седи Тодораки на сун-дурмата и си кърпи потурите. Понеже е навървил много дълъг конец, то след всеки бод ръката му широко си размахва и отива чак към гърба. Д. Немиров, Б, 12. навървям се, навървя се страд.
НАВЪРВЯМ СЕ несв.\ навървя се св., непрех. Разг. 1. За множество хора, животни, предмети — подреждам се, движа се един подир друг, като образувам опашка, върволица, колона. Тичам към третата гладач-ница. Там се е навървила опашка от около триста души. Я. Антов, ЕМ, 6. По кея вече бяха се навървили двадесетина полицаи в черни униформи. Н. Антонов, ВОМ, 138. През еона ранна есенна утрин, огласена от гръмоленето на празни кораби и нестихваща песен на чучулиги, ние., поехме към лозята, където се бяха навървили корабите. А. Каралийчев, ПД, 150. След мотоциклетистите се навърви дълга неспирна колона от автомобили. М. Яворски, ХП, 160.
• Обр. Щастлив със чаша бира в мрака / не мислиш ти, че път те чака: /../ А до дома шотландски мили / безкрайни са се навървили. Худ. СI, 382.
2. Разг. За отделен човек — отправям се за някъде, обикн. подир друг. — Къде си се на-
