вижда едновременно в много посоки. К, 1963, кн. 3, 31.
4. Прен. Извън рамките, обхвата на някаква организация, някакъв кръг, определена договореност, виждания и под. — Вижте, Мо-ранди: в тая игра човек никога не може да остане навън, след като веднаж се е включил. Няма начин да бъдеш еднократно шпионин, а после да се отдръпнеш. Б. Райков, НН, 303. Той печатал книги и ги продавал с цената на ръкописите, за да не изнесат работниците му новото изкуство навън, той ги закълнявал в евангелието. Т. Икономов, ЧПГ, 116. Министрите от либералната партия излязоха навън [от правителството] и бяха заместени от лица из средата на обособената и вече здраво закрепена народна партия. Т. Влайков, Съч. III, 72. — Вие,.., работехте във финансовото министерство, нали? — Да. Там съм временно главен писар,.. Отваряйте си само хубаво очите, да не си изгубите служби-цата, че навън е страшна криза... Св. Минков, РТК, 99-100. — Их, свята Богородич-ке, този човек съвсем от вярата си навън излязъл. Ил. Блъсков, СК, 35.
5. Прен. Остар. Наяве, на бял свят. А ней се. не щеше да си показва немотията навън. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183. Всяко едно дело,.., открива и изважда навън чрез някои страстни белези образи на нашите скришни смъщения. Д. Попов, СбРС (превод), 55.
6. Прен. Остар. В съчет. с предл. от и отвл. същ. — повече от това, което се означава със съществителното; пряко, свръх. Той [учителят], сиромахът,.., топи си здравие-то, скъсява си живота, работи от силите си навън, а пак плод никакъв. P.. Каролев, РЗМ, V-VI. Зиме напр. пали собата повече отколкото трябува,..; а пак лете ся затваря в стаята си от приликата навън. И. Груев, ММ (превод), 116. Той [народът] въз-негодува тогава от мярката навън и без да ся бавят, тръгват повече от две хиляди душ българи кам Високата Порта с прошението си. Д. Душанов, ИПЧ, 271.
7. Като междум. Понякога грубо. За изразяване на подкана или заповед за излизане, напускане на някакво място; вън. След половин час дядо Михал влезе при кокошките,... — Хайде, навън! — подкани ги той. П. Бобев, ГЕ, 17. Останал Заю Баю с малките мечета. — Мечета! — викнал Заю. — Скоро навън! Да ви науча да прескачате! Ран Босилек, ВП, 16. Левски кипи, става и залепя плесница на това досадително лице, като му изрева: — Навън! Подлец! Ив.Вазов, Съч.У1, 72. Души я някакъв гигант стоманен / до черната каменна стена... / Навън, ти призрак мрачен и неканен! / Навън!... О, въздух, въздух! Светлина! Хр. Смирненски, Съч. I, 49.
8. Като предл. Остар. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън. Така се рукнаха сега навън градът / тълпи мъже, жени,.., / не знаещи какво, но все че нещо става / предсе-щайки в у плах... П. П. Славейков, КП III, 209-210.
О Гоня (карам) навън. Диал. Обикн. при заболяване — предизвиквам, пораждам необходимост да се извърши естествена физио-логична потребност, нужда. А най-паче вместо очистителна (слабителна) вода я употребляват млоги,.., т.е. кара навън и очистя человека. Г. С. Раковски, БС I, 150-151. Добрите сливи, варени и посипани с шекер, са най-добри за ядене след обяд и най-вече подир вечеря, че карат млого лесно навън. Ив. Богоров, CЛ, 14. Излизам / изляза от кожата си навън. Рядко. Книж. Изпадам в силно вълнение, преставам да се владея. Най-подир учителят излезва от кожата си навън от радост, че та научил на „собирание“. Р. Каролев, РЗМ, V. Показвам / покажа (подавам / подам) главата (носа) си навън. Разг. Излизам навън от къщи. Като покажеш главата си навън, ще видиш познатото ти балканско небе, натежало с облаци. Кр. Белев, 3, 94-95. Времето е толкова лошо, щото человек не може да си покаже главата навън. П. Бобеков, БВК (по-бълг.), 48.
> Навън из сложен предл. Остар. Навън от, вън от. Пленничките им [на ахейците], които бяха с Патрокла довели, писват от жалба сърдечна, припват навън из вратите /там при Ахила юначен, като си всички със длани/бият от мъка гърдите, а нозе им се подгъват. А. Разцветников, Избр. пр III, (превод), 29. — О, не поглеждай ти навън из гроба, —/ и не търси изчезнали зари! — / Презри всесилната световна злоба / и горд, и твърд умри! К. Христов, ПВ, 59. Навън от сложен предл: За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън, вън от. Ние изхвърляме бореца навън от организацията само когато и двата му крака са гангренясали от грешки. А. Гуляшки, Л, 423. За нази пострадаха онез двама, / казах си аз. Кога ги извлекат / навън от черната и вряла яма, / от злоба няма ли да закипят / и с криле да се спуснат, побесняли, / след нас, на нази да си отмъстят? К. Величков, Ад (превод), 191.
НАВЪНКА нареч. Разг. Навън (в 1, 2, 3, 4 и 7 знач.). „Радо, стани ми отвори, върнах се вече“. Като изпищя оная жена отвътре: "Махай се, казва, оттам, аз мъж нямам навънка, той умря на фронта. "И. Петров, HЛ, 124. Той [дядо Видул] кимаше към запаления от овчарите огън. — На, излез навънка, огледай се: накъдето и да се обърнеш, все хубаво ще зарадва окото ти. А. Гуляшки, СВ, 278. Навънка бе черна зимна нощ и в мрака сякаш Си спотайваше някой чужд, незнаен — някаква студена сянка, готова всеки миг да се втурне и властно да спусне тежката си ръка над болния... Хр. Смирненски, Съч. III, 171. Мил певец побра
