Page:RBE Tom10.djvu/92
възвр. Най-главната обязаност на човека е да си спечели парици, да си навъди дечица и да ходи всяка неделя в черкова. Л. Кара-велов и Хр. Ботев, ЗК, 478. Ханвей си навъди много неприятели. И. Груев, ССП, (превод), 156.
НАВЪЖДАМ СЕ несв.; навъдя се св., не-прех. 1. Само мн. и 3 л. ед. За животни, насекоми и под. — въдим се, развъждаме се в голямо количество. За час-два той [Пинта-та] напълни цяла торба с виолки, кротуш-ки, мренчици и различен друг дребосък. Рибата беше се навъдила, личеше, че няма кой да я лови. Г. Караславов, ОХ II, 87. Водата в града се избистри и блатяса.. Навъдиха се безброй жаби, водни костенурки и змии. П. Здравков, НД, 28. Отгледал човека стада овце, навъдили му се гойни крави — тяс-на му станала мерата. П. Тодоров, И I, 56. // За деца — раждам се и се оазвйвам в голямо количество. — А колко деца имаш, дядо Стояне? -..- То за децата не питайте. 17 внуци и 13 правнуци ми се навъдиха като пилци в кооперативен кокошарник. ВН, 1960, бр. 2671, 4. — Ти вместо да поливаш цветята, по-добре си оправи креватите и си премети антрето, че се навъдиха хлебарки. ВН, 1961, бр. 3122, 4. И са навъдили безброй мухи, комари и всякакви гадини, щото която са родила, се била жива. СбНУ XXVII, 325. // За растения и плевели — появявам се и се разпространявам в голямо количество. Плевелът,.., е избуял и е задушил пшеницатаа.. "Но пък нагоре е добра! —рече си поуспокоен Диню. Само че там земята е по-слаба — на горния край да са се навъдили тия проклети семена, там и без това житото си е по-слабовато, ама на... Г. Караславов, Избр. съч. II, 137-138. Ако не плавиш нивата, къклицата са млого на-въжда и задавя житото. Г, 1863, бр. 7, 56.
2. Прен. Разг. Неодобр. За обществено явление, човешка проява, съсловие и др. — появявам се и се разпространявам в голямо количество. У нас се навъдиха доста бази и институти, където много специалисти,., си губят времето в повечето случаи в празни приказки и харчат напразно държавна пара. А. Михайлов, ДП, 135. Някога имаше ден на чистотата. А сега какво — навъдиха се санепидстанции, отдели „Чистота“. ВН, 1958, бр. 2054, 4. — Какво, навъдили са се едни крадци... съсипали са черешите в градината ни. С. Кралевски, ВО, 95. — Обиколих аз целия пазар — навсякъде все едни и същи боклуци продават. Брей че мошеници са се навъдили! Св. Минков, РТК, ПЗ.
НАВЪЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от на-въждам и от навъждам се. В студените морета по-продължителният живот позволява навъждане на повече поколения поради по-продължителния индивидуален живот. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 85.
НАВЪЗБОГ нареч. Поет. Много високо, нагоре във висините. Ето и двете скали.. Под една от тях има малък отвор — красива каменна арка. Там вълните се разбиват в яростен набег и пръскат навъзбог грамадни каскади от морска пяна. Кр. Кю-лявков, СП, 15. И все се повече скала надви-са / над грозно тържествующий поток; — / но плач, но стон той още не отниса: / тя дълго ощ ще грее навъзбог! К. Христов, ВС, 41. Ей облак чер, грижовен драгоманин / водач, издига се полека навъзбог, / и сякаше оттам простори с поглед строг / измеря. П. П. Славейков, КП ч. III, 56.
НАВЪН нареч. 1. В посока извън пределите на някакво затворено пространство, място; навънка, вън. Противоп. навътре. Елате да го видите, когато по улицата мине някоя каруца! — К-о-о-он! — крещи тогава малкият и хуква навън като бесен. Др. Асенов, СВ, 13. Сеньор Алварадо пребледнял и се опитал да бръкне в джеба си, но полицаите го изпреварили,., и го извели навън. Св. Минков, ДА, 27. Нервите му [на Юрталана] бяха изпънати и слухът му беше насочен навън, сякаш още чакаше снаха си. Г. Караславов, С, 231.
2. Зад пределите, не в обсега на някакво затворено пространство, място; навънка. Противоп. вътре. Докато ядеше, навън се позвъни, някакъв мъжки глас се чу в антрето, но Пешо не обърна внимание. П. Вежинов, СО, 15. Ирина остана сама. А навън бе есен и върху черните стъкла на прозореца дъждовните капки барабанеха като пръсти на мъртъвци. Д. Димов, Т, 681. Отвреме навреме Обрад събираше възрастните мъже и жени, ако е зима и дъжд — в своята стая, ако е лете — навън, под един много стар дъб. Ст. Загорчинов, ДП, 72. // Извън дома, на обществено място. Аз направих векил Атанасакия,..: не трябва обаче навън да ся разправя това никому. АНГ, 456. // В чужбина. В Европейска Турция се върти доста голяма търговия. По-главни предмети за изнасяние навън са:.., свила, гюлово масло. Й. Груев, 3, 57. Защото земята, или тая прекрасна градина, в която обитава нашият народ, производи всичко, щото трябва на един народ, дори и толкоз много, щото от него може и навън да ся износи за продан. Лет., 1871, 161.
3. В пространството, което е непосредствено пред или встрани от някакъв предмет, обект. Противоп. навътре. Той потегли с цяла шепа и завъртя нагоре левия си мустак, издаде навън лактите си. Ал. Константинов, БГ, 30. Наоколо, по всичката дължина на стаите се простираше издадена далеко навън и наведена стреха. К. Величков, ПССъч. II, 32. Лицето му [на Панту Кътърка] беше остро издадено навън с остър нос и брадичка. Д. Талев, И, 184. Тя [анакондата] има големи кълбести и изпъкнали навън очи, които й позволяват да
