изсушават.. След това те отново се навлажняват и намасляват откъм месестата страна. Я. Басан и др., ТКП, 78. Суперфосфатът и органическият тор се смесват, навлажняват се с определено количество вода. РД, 1950, бр. 237, 3.
НАВЛАЖНЯВАМ СЕ несв.; навлажня се
св., непрех. 1. Покривам се, просмуквам се, изпълвам се с вода, влага; намокрям се, навлажнявам1. Вълчо направи крачка да тръгне ненадейно, но спря. — Да не ти се навлажни барутя, войводо! През море ще минеш... Ст. Сивриев, ПВ, 53. Избягвайте да поливате с лейка без решетка, защото почвата в този случай не се навлажнява равномерно и корените на растенията се оголват. Ив. Димитров, ОП, 18.
2. За очи — напълвам се със сълзи; насъл-зявам се, просълзявам се. — То да ставаше с плач, аз най-много щях да плача. — Но и неговият глас секна и неговите очи се навлажниха. И. Петров, НЛ, 241. Като го видя разплакано, Грашев изпита мъчителна жалост към осиротялото дете — майка му бе загинала при автомобилна катастрофа, — почувствува, че очите му се навлажняват. Д. Фучеджиев, Р, 15. — Е? — приближих до нея аз. — Какво става със събранието? — Отложи се... — измънка тя, клепачите й се навлажниха от притеснение. Др. Асенов, СВ, 87.
НАВЛАЖНЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от навлажнявам1; овлажняване. При навлажня-ване буците и прахта се размекват и образуват еднообразна кал. Осн. сел. стоп. VIII кл, 13.
НАВЛАЖНЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от навлажнявам2 и от навлажнявам се. При гладачните операции чрез навлажняването на плата се придава необходимата форма.
Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 48.
НАВЛАЖНЯЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. деят. от навлажнея като прил. Който е покрит, просмукан, изпълнен с влага; мокър, овлажнял. Илийчо взе цигара, измъкна от мокрите си джобове навлажнял кибрит и дълго драска клечка след клечка, докато запали. В. Ченков, ПС, 14. Петко сам донесе от скривалището последната торба навлажнял сухар, остави я на земята и изту-па дланите си. Ст. Сивриев, ПВ, 116. // За очи — който е пълен със сълзи; насълзен, навлажнен, просълзен. — Благодаря ви — погледна го изненадано тя с навлажнелите си очи. — А аз помислих, че ви е доскучало... Какво ли не ви говорих! И. Стоянов, ПД, 74.
НАВЛАК, мн. -ди, след числ. -ка, м. Ге-ол. Тектонска структура, образувана при хо-ризонтално преместване, навличане на скални маси по слаб наклон върху други. Ако обаче задното антиклинално бедро напредне чувствително много и се надхлъзне напред, люспата вече преминава в., навлак. Ге-ол. IX кл, 69. В територията на Южна
България се включва част от обширния Македоно-Тракийски масив. Той има много стар произход и сложно геоложко устройство — дълбоки разломи, навлаци и обширни вулкански лавни покривки. Геогр. X кл,
55. Известно е, че земната кора извършва различни движения, в резултат на които се получават гънки, разседи, навлаци. Гр. Николаев и др., ОГ, 105.
НАВЛАЧА. Вж. навлачвам.
НАВЛАЧВАМ, -аш, несв.; навлача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Влача голямо количество от нещо или много неща. Цонка й е поела сичката къщна работа — шъта, готви, пере, меси,.., па ще и да й навлачи ка-лъпе, та кака Дина само си преде. Т. Влай-ков, Съч. II, 236. навлачвам се, навлача се страд.
НАВЛАЧВАНЕ. Отгл. същ. от навлачвам и от навлачвам се.
НАВЛАЧЛИВ, а, -о, мн. -и, прил. Диал. Немарлив, нехаен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЛАЧНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Развлечен, разпасан, разпуснат.
2. Който носи, понася каквото и да му направят и да му кажат.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЛЕК, мн. -ци, м. Разг. Неодобр. Човек, който натрапва присъствието си и досажда; натрапник. — Драги мой, твоят син ще се извъди такова егоистче, че ще се чудиш какво да го правиш!.. Стига е расъл за собствено удоволствие, нека открие, че в живота има и трудности,.. Само така ще стане човек, а не паразит или навлек! Др. Асенов, СВ, 82. — Декламирай! — заповядваше той. — Покажи какво можеш на тия муфтаджии и навлеци. П. Вежинов, НБК,
50. — Домъчня ми за тебе, бат Тотю, че рекох да видя как си, как я караш? — лъже Вахю,.. — Щом е тъй, хубаво си направил... Нали знаеш, аз съм гостоприемен чиляк — хвали се Ливадата и си мисли: „Отде се домете тоя навлек, че сега и него да храня?“
В. Чертовенски, ГО, 50.
НАВЛЕКА1. Вж. навличам1.
НАВЛЕКА2. Вж. навличам2.
НАВЛЕЧА1. Вж. навличам1. НАВЛЕЧА2. Вж. навличам2.
НАВЛИЗАМ, -аш, несв.\ навляза, навлезеш, мин. св. навлязох, навлезе, пое. навлез, навлезте, прич. мин. св. деят. навлязъл, -зла, -зло, мн. навлезли и (разг.) навлёз-на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Движа се, влизам постепенно отвън навътре в територията, района на нещо; прониквам. — Няколко дни преди жътва се връщах от воденицата. Минах през лъката и спрях добитъка за почивка. Лъхна ветрец, зад мене зашумя узряла нива. Навлязох сред нея — класовете й от пояс нагоре. К.
