нависочко и що годе здрави, те оцеляха. Ил. Блъсков, ПБ I, 37. Като слезеш долу и се качиш пак по другата стълба отляво, ще влезеш в „четвъртия кош“ и преди всичко ще ти удари в очи голям куп хора, че стоят един връз друг — все по-нависоч-ко и се не помъкват от сред кошът. Св. Миларов, СЦТ, 125.
НАВЙСЯ. Вж. н а в и с в а м2.
НАВИТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навия като прил. Разг. Който е убеден, съгласен или има желание да извърши нещо. Те почнаха да се смеят, че се стягаме за езерата, гдето се гмуркат гагарките.. Но ние с Геня тъй бяхме навити, че и оръдие да имахме,., пак щяхме да гърмим и да докажем на тоя северен свят, че сме единствените му господари. Й. Радичков, НД, 176-177. Близо до мен ученик и ученичка говореха така разпалено, че чух откъслеци от спора им. — Че нали в Катини щяхме да посрещнем Нова година? —... у тях не е дос-татъчно широко. — Е, широко, та да не викнем целия клас? Само 10-15, най-навитите! НМ, 1963, бр. 303, 4.
НАВИТО. Разг. Нареч. от навит; с желание. Щастливи дни дойдоха за писателя
— той не знаеше кое е сън, истина, литература.. Пръстите му трескаво шареха листа, после машинката пееше .. Не си спомняше да е писал толкова искрено и навито. Д. Цончев, М, 40.
НАВИЩЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ нави-щя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. навищял се, -а се, -о се, мн. навищели се, св., непрех. Диал. За кон — цвиля до насита; нацвилвам се, нависквам се.
НАВИЩЯ СЕ. Вж. навищявам се.
НАВИЯ1. Вж. навивам1.
НАВИЯ2. Вж. навивам2.
НАВКАРАМ. Вж. навкарвам.
НАВКАРВАМ, -аш, несв.\ навкарам, -аш, св., прех. Вкарвам много неща или мнозина. Навкарахме всичките си щайги в мазата. Д Продавачите навкараха всички велосипеди в магазина. А Навкараха цяло стадо крави в двора на кланицата. Д Директорът нае кара всичките си роднини в института, навкарвам се, навкарам се страд.
НАВЛАЖА. Вж. навлажвам.
НАВЛАЖВАМ, -аш, несв.\ навлажа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Навлажнявам2. навлажвам се, навлажа се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЛАЖВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от навлажвам и от навлажвам се; навлажняване2.
НАВЛАЖНЕН,-а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навлажня като прил. 1. Който е покрит или пропит леко с влага; влажен.
Неизсушената влага поврежда тъканта, деформира навлажнената част, затова при гладенето се налага пълно изсуишване на влагата или „изпичане“ на изглажданата част от дрехата. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 48-49. Ако се внесе в среда от серен двуокис .. някое навлажнено цвете .. или влажна вълнена материя .. не след дълго те се обезщетяват. Хим. VIII кл, 1965, 25. Храните се запарват и развалят обикновено, когато се насипят на много дебели пластове или се внасят навлажнени. // Който е покрит леко с някаква течност, пот и др.; влажен. Тя се надигна бързо. Прекрасният девичи образ,.., с черни, навлажнени къдрици,.., се изправи. 3- Сребров, Избр. разк., 97. От пет години това беше първата гримаса върху кръглото му, вечно навлажнено лице, в която се долавяше нещо топло и просто. Др. Асенов, СВ, 55. Навлажнени мустаци. Навлажнена риза.
2. За очи — който е пълен със сълзи; насълзен, просълзен, навлажнял. Дипломантите стояха вцепенени. Те видяха треперещите нежни ръце, които опипваха картите,., и навлажнените очи на своя професор, който се прощаваше кротко с този мил кът. И. Борисов, НПГ, 40. Председателят дори не забеляза навлажнените очи на стареца, който без нищичко да каже, се обърна и си отиде,.. А и да искаше да каже — не би могъл: ударът беше така неочакван и тъй горчива нанесената му обида, Че го задави.
Н. Хайтов, ШГ/284.
НАВЛАЖНЕЯ. Вж. навлажнявам1.
НАВЛАЖНЯ. Вж. навлажнявам2.
НАВЛАЖНЯВАМ1, -аш, несв.\ навлажнен, -ееш, мин. св. навлажнях, прич. мин. св. деят. навлажнял, -а, -о, мн. навлажнели, св., непрех. Покривам се, просмуквам се, изпълвам се с вода, влага; намокрям се, навлажнявам се, овлажнявам1.
НАВЛАЖНЯВАМ2, -аш, несв.; навлажня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Мокря леко, покривам нещо с вода, влага и др.; овлажнявам2. От небето капе влага. Тя е навлажнила всичко: улиците, къщите, хилавите дървета и хората. П. Велков, СДН,
68. Жаждата го мъчеше, той помнеше в съня си, че има за него още една глътка вода, с която сутринта ще навлажни сухото си гърло. П. Вежинов, ДБ, 159. Общата храна на пилетата бе смес, която слабо навлажнявах. ОП, 134. На наклонените и пресечените терени защитните горски насаждения се изграждат предимно да регулират и задържат повърхностния воден отток, да навлажняват почвата и да я предпазват от ерозия. М. Мичев и др., 3, 156.
2. Прен. Изпълвам със сълзи (очи). По лицето на всички се изписа мъка, такава мъка, която стиска човека за гърлото и навлажнява очите му. П. Здравков, НД, 96. навлажнявам се, навлажня се страд. Кожите се
