Петканов, X, 53. Той [Пинтата] мислеше за нея [Гана] с трепет и пламенно желание. И колкото повече навлизаше в селото, толкова нейният образ се врязваше в съзнанието му. Г. Караславов, ОХ II, 23-24. Нощният влак от София за Бургас навлезе в Тракийската низина. Ем. Манов, БГ, 7. Изведнъж моторницата намали своя ход. Тя възви, за да навлезе бавно между двете островчета в широкия разлив на Ропотамо. Ст. Станчев, ПЯС, 100. // За вещество, маса и др. — движа се постепенно отвън навътре в нещо; прониквам. Доктор Златков изкриви продълговатото си лице, свие и лявото си око, за да види докъде е навлязъл в спринцовката чудният лек, и докато баба Ката охне, той вади иглата. Н. Каралиева, Н, 45. Снегът валеше по плещите на партизаните, проникваше в гърбовете и пазвите им, навлизаше в ушите. 3. Сребров, Избр. разк., 76. Детето въртеше главичка,.., на един-два пъти захапа и изпусна гръдта, но когато сладкото майчино мляко навлезе в устните му, то се закрепи и лакомо засмука. Ил. Волен, МДС, 41-42. Показателят на пречупването зависи както от средата, в която навлиза светлината, така и от средата, от която идва. Физ. X кл, 1951, 128. • Обр. Девойките от кооператива / заливат с нови песни блока. / И тая песен с вятъра се носи, / навлиза по дворове и във къщи / и супгрин пак през нивите се връща. Ламар, СГ, 65. Той почувствува раздвоението да се свлича от него; заедно с това в душата му навлезе и тя се потопи в оная тиха, пресята лунна светлина, що на потоци струеше от прозорците на кубето. Ст. Дичев, ЗС, 263.
2. Прониквам, влизам обикн. с устрем или усилие, насилствено в територия, среда, която ми създава затруднения, препятствия; нахлувам. Еднаж сърбите победили българските войски само затова, че гърците постъпили коварно спроти българите .. Ала когато втори път се опитали да навлязат в България и да наложат своята власт, били позор но изгонени назад. Б. Пенев, НБВ, 53-54. След доста време, когато разбраха по мълчанието, че комитите са избягали из гората, една дружина от по-сърдчени черкези се престраши и навлезе откъм че-лопешкия път в нея и я разтършува. Ив. Вазов, Съч. XI, 16. Малко по-надолу от големия яз планинската река шумно се спуска по камънаците и навлиза в гъстия сребърен върбалак. СбХ, 105.
3. Обикн. мн. и 3 л. ед. Влизаме много или мнозина. Момчил не дочака края и подкара коня си, а подире му се повлече цялата върволица пеши и конни Момчиловци. Скоро с шум, с песни и весели провиквания сватба-рите навлязоха в двора на крепостта. Ст. Загорчинов, ДП, 450.
4. Прен. Само мн. и 3 л. ед. Присъединяваме се мнозина към някакво обединение, организация и под. — Голяма част от работна-та ни земя е кооперирана в трудови земеделски стопанства. Едни от селяните с любов навлизат в тях, други се колебаят. Ил. Волен, МДС, 232. При създаденото положение новото румънско правителство безсъмнено ще пристъпи към мобилизация. То отправя позив и към българските емигранти и заселници,.., да навлязат масово в румънската армия. Ст. Дичев, ЗС I, 381.
5. За област, територия, път и под. — заемам част от някаква площ, простирам се в пределите на нещо. Той беше наследил от баща си Пресиян уголемена държава, тя навлизаше дълбоко в тракийските равнини, изкачваше родопските върхове. А. Гуляш-ки, ЗВ, 49. Малко по-нататък пътеката излиза из нивята. Навлиза в ливадето. Т. Влайков, Пр I, 204.
6. В съчет. с членувано същ. за някаква дейност, работа — запознавам се с нещо, привиквам към нещо, което е означено от съществителното; усвоявам. — Всеки рецидивист има свой почерк... Нима не знаете това? Впрочем, не се учудвам, вие тепърва навлизате в занаята... Др. Асенов, ТК, 82. Към бащата на тоя българин Саиб бе изпитвал някога неприязън и гняв, но сега това му се струваше смешно. Колкото повече навлизаше в работата, той откриваше, че хаджи Иванчо не се различава от който и да е турчин. Ст. Дичев, ЗС II, 503-504. Той започнал всеки ден да й дава уроци по танц. За кратко време тя усвоила тангото, усъвършенствувдла валса и навлязла в модерните танци. И. Попов, БНО, 98. Галчев навлизаше вече в особеностите на пограничния живот и обичаше да наблюдава тия умни животни. И. Йовков, ЧКГ, 183. // Започвам да участвувам, намесвам се в дейността, сферата, означена от съществителното; включвам се, влизам, встъпвам. Хю се оказа най-добрият от всички досегашни секретари. Другите отдавна вече бяха навлезли активно в политиката, бяха станали сами депутати или официалнр дейци на консервативната партия. Бр. Йосифова, БЧМ, 9. Той [Гоце Делчев] слушаше мълчаливо някое време, но нямаше какво да слуша повече и навлезе бързо в общия разговор. Д. Талев, И, 53. Раснах буен, не безгрижен / за насъщния си хляб, / и навлязох във борбите / тъй безстрашен и тъй млад. Кр. Белев, ПЗБ, 25. Младежът пред него му спомняше, че някога и той, Раковски, бе навлязъл в попрището на учен и възпитател, какъвто може би при други обстоятелства щеше да бъде цял живот. Ст. Дичев, ЗС I, 219. От деня на своето второ кръщение Беба и Буби навлизат във все по-интимни отношения. Св. Минков, РТК, 81.
7. Прен. С отвл. същ. — започвам да се интересувам задълбочено от нещо, да се занимавам подробно, обстойно с нещо, означено от съществителното. Кондарев започна ти
