НАВЙЛКА ж. Остар. и диал. Навиляк, навилняк.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВИЛНЁЯ СЕ. Вж. навилнявам се.
НАВИЛНЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ на-вилнёя се, -ёеш се, мин. св. навилнях се, прич. мин. св. деят. навилнял се, -а се, -о се, мн. навилнёли се, св., прех. Вилнея дълго, до насита. — Нищо не може да стане. Колко смешно е, че не го разбират тия десет хиляди гладници, събрани от кол и въже! Ще ги оставим да се навилнеят — няма да запалят много повече от онова, което запалиха тая вечер. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 211.
НАВИЛНЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от навилнявам се.
НАВИЛНЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Навиляк, навилка. Когато най-сетне излезе в ливадите, посрещнат весело от селяните, чиито ръце чевръсто размахваха вилите и подаваха навилняка точно там, където е нужно,.., на него му беше още по-леко и още по-весело да товари сено. Б. 06-ретенов, С, 202.
НАВИЛЧА. Вж. навилчам.
НАВЙЛЧАМ, -аш, несв.\ навйлча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вземам, набож-дам откоси сено с вила и ги пластя; навил-чосвам, навильосвам. навилчам се, навйлча се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАВЙЛЧАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от навилчам и от навилчам се; навилчосване, навильосване.
НАВИЛЧОСАМ. Вж. навилчосвам.
НАВИЛЧОСВАМ, -аш, несв.\ навилчо-сам, -аш, св., прех. Диал. Навилчам; нави-л ьосвам. Не зелени откоси, които могат да пластят и навилчосват, а с трясък от балкана се къртеха канари. Ст. Даскалов, ЕС, 256. навилчосвам се, навилчосам се страд.
НАВИЛЧОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навилчосвам и от навилчосвам се; навилчане, навильосване.
Н АВИЛЬОС АМ. Вж. навильосвам.
НАВИЛЬОСВАМ, -аш, несв.\ нави-льосам, -аш, св., прех. Диал. Навилчам; навилчосвам (Н. Геров, РБЯ). навильосвам се, навильосам се страд.
НАВИЛЬОСВАНЕ мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от навильосвам и от навильосвам се; навилчане, навилчосване.
НАВИЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Количество сено, което може да се вдигне на един път с вила; навилняк. — И тато започва с вилата да хвърля големи навиляци, като обикаля наоколо и продължава да за-гриба ту от един, ту от други куп. Т.
Влайков, Пр I, 288. — Ех, попе, попе, да знаеш всичко! — помисли си той с едно тържествуващо негодувание и мощно се обтегна по гръб върху един навиляк прясна зелена трева. Елин Пелин, Съч. I, 127.
— Друга (диал.) форма: н а в й л е к.
НАВЙНТВАМ, -аш, несв.\ навйнтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Завинтвам нещо с резба, нарез (обикн. болт, гайка и под.). Гайката на колелото се е разхлабила, трябва да я навйнтя. навинтвам се, навйнтя се страд. Гайката 12 се навинтва в края на централния прът (щанга). Д. Вълков, X, 217. Употребяваните в строителството бурми с кръгли глави са с дължина от 10 до 150 мм и се навинтват с помощта на отвертки. Вл. Брънеков и др., СД, 48. При всички мотоциклетни двигатели в цилиндровата глава има отвор с резба, където се навинтва запалителната свещ. Гр. Тимчев и др., УВА, 30.
НАВЙНТВАНЕ ср. Отгл. същ. от навинтвам и от навинтвам се; завинтване. При навинтване на гайката между нея и дървото се подлага желязна шайба с дебелина 3-4 мм, която предпазва дървото от смачкване. Вл. Брънеков и др., СД, 48.
НАВЙНТЯ. Вж. навинтвам.
НАВЙРАМ1, -аш, несв.\ навра, -еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. наврял, -а, -о, мн. наврели, прич. мин. страд. наврян, -а, -о, мн. наврени, св., прех. 1. Слагам с натиск, с известно усилие нещо в друго нещо или между други неща; пъхвам, напъхвам^ намушквам, намушвам, въвирам, втиквам, натиквам1, завирам1, набутвам. То [момчето] влизаше в дълбокия подмол, потъваше под водата като водолаз, разбутваше корените, навираше десницата си в дупките и гонеше рибата към сака. А. Каралийчев, СР, 29. Медко се уплаши да изтича до от-татъшния гъстак, затуй кривна към брега, скочи във вира и навря главата си под коренищата и сухата папрат, виснала от брега. X. Русев, ПЗ, 90. Той откачаше торбичката от шията си, навираше дългите си пръсти в нея, нареждаше красивите раковини по земята. Гр. Угаров, ПСЗ, 289. //Прокарвам нещо да мине през друго нещо; напъхвам, провирам, промушвам. Тя [мама] беше принесла дрехите и както си седях в леглото, току взе да навира чистата ми риза през главата. Ст. Даскалов, БП, 28. • Обр. Това ще да е било,., грозна диктатура, тъй като не може да се мисли, че народното множество самд ще си навре шията в хомота. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 37.
2. Доближавам нещо непосредствено до друго нещо; напъхвам, пъхвам, втиквам, завирам1, въвирам, натиквам1. Всяка вечер Русин притичваше., и се вмъкваше в малката стаичка., дето премаляла от щастие го
