чакаше Тинка. Тя целуваше ненаситно и с някакво ожесточение неговите мургави бузи, навираше нежното си личице в острия му нос. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 133. Ротата [деца] се кикотеше, натъркаляна под същия юрган. Само най-мъничкото, Буденцето, спеше дълбоко, навряло главицата до юнашките космати гърди на баща си. А. Каралийчев, ПГ, 148.
3. Разг. Давам на някого нещо обикн. насила, против желанието му; натиквам1, набут-вам, напъхвам. Навря ми книгата в ръцете, макар че не ми се четеше.
4. Прен. Разг. Настойчиво и досадно непрекъснато напомням някому за някого или за нещо. — Не, няма да мирясаме! .. Каквото ще да нагласят помежду си Пазвантоглу и Селим хан,.. — няма да мирясаме!.. И какво току ми навираш твоя Пазвантоглу? В. Мутафчиева, ЛСВ, II, 42. — Тате! Защо навираш сега тези минали работи? Та нищо ли не съм бил в този дом? Г. Караславов, Избр. съч. X, 183. навирам се, навра се страд. Отрезува се клонът или дръвцето с триена, дето ще са хашладисува,.., таз минута с опашката на носчето или с камич-ката се повдига кората на дръвцето от дървесината и са навира в тва отворено място., калема до самото око. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 39-40. навирам си, навра си възвр. от навирам в 1 знач. Навирам си игли.
НАВИРАМ СЕ несв.\ навра се се., непрех. Разг. 1. Вмъквам се, влизам, обикн. с усилие в нещо тясно, под или между други неща; въвирам се, завирам се, пъхвам се, напъхвам се, мушкам се, намушвам се, набутвам се. Вълкът се вмъкна вътре, зина и глътна най-голямото козле.., най-малкото и най-хитрото козле се навря под кревата и притихна там, разтреперано от страх. А. Каралийчев, ТР, 103. Не щеш ли, там [в гората] под един дънер стар се тъмнееше дупка. Уплашен от лошата сърна, Мечо се навря вътре. Ем. Станев, ГЧ, 12. Майката зина да каже още нещо. Но момчетата изпревариха думите й — достигнаха с два скока одъра и веднага се навряха под юргана с новите цървулки на краката си. Г. Русафов, ИТБД, 119.
2. Разг. Влизам, попадам някъде обикн. случайно, непредвидено; напъхвам се, набутвам се, набухвам се, натиквам се. Чувай, страшник, иди да завърнеш овците, защото се навряха в трънака! А. Каралийчев, СР, 108. Наврях се в първата врата, която ми попадна, за да се скрия. И Разш. Неодобр. Отивам някъде, където не ми е мястото или на неприятно, неподходящо място; набутвам се, напъхвам се. От коридорчето видя, че вратата на одайчето е поотворена..- Излизай, какво си се навряла в прахоляците! — продължи Фатма и зашляпа боса към одаята. Б. Несторов, АП, 22-23. — Да не мислите, че аз не се интересувам какви хора са се наврели в предприятието, което работи за нашите съюзници? Д. Кисьов, Щ. 33. Навряхте се в града и вие и се изнервихте.
3. С предл. в, до. Доближавам се непосредствено до някого или до нещо; пъхвам се, напъхвам се, натиквам се, намушквам се. Чиркасов и Рибкин ловяха делфини, които сами се навираха в борда на кораба. Гр. Уга-ров, ПСЗ, 653. — Ей сегичка, Митро! — изправи се той между биволите и викна: — Ха, Караман, къде си се наврял във вратата? К. Петканов, ОБ, 155. — Не се навирай в мен, че съм болна. II Разг. Неодобр. Приближавам се и обикалям някого с цел да бъда харесан, да получа облага или за друга цел; вра се. Юрталана наистина дойде,.. Посрещнаха го Казълбаша, Казълбашката, Севда, Андоница и Динковица. Около него се въртяха и три-четири деца, които се навираха между големите и бързаха да се ръкуват с госта. Г. Караславов, С, 227. През цялото време, докато траеше „съставянето на отбора“, Дянко се навираше пред Тинчо, дано го избере. П. Проданов, С, 69. — Я по-тихо! — казах аз и се огледах. Стори ми се, че един продавач на просени питки много се ослушва и все се навира към нас. Св. Славчев, БФ, 274.
4. Разг. Неодобр. Включвам се за участие някъде, в нещо, без да съм желан, поканен; натиквам се, напъхвам се, набутвам се. — Ами ти бе — завикаха селянките на един, който стърчеше с цяла глава над другите деца, — ти и мустаци имаш, какво се навираш! Ем. Коралов, ДП, 123. От вчера тя мълчеше — виждаше, че Змай до смърт е решил да върви в Средец. Hä ти Средец! Глупак, дрипа! Хората го пъдят, а той се навира! А. Дончев, СВС, 603. — Има ли нещо общо с тая работа оная остроноса лисица Шакловити?! — Вярвай, не, велики княже. Но той сам се навира, дето не трябва. Д. Рачев, СС, 155. — Кажи, че не ти се плава? — Моята с морето е „Дал Кольо — взел Кольо“ —.., защото се боеше да не му напомнят, че е старец, който се навира, дето не му е мястото. Н. Антонов, ВОМ, 144.
О Навирам / навра в земята (калта, миша дупка) някого. Разг. 1. Нахоквам жестоко, низително някого. — Във всеки случай пре-упреждавам те: да няма занасяне, да няма интимности, че тоя път очите ти ще издера, в земята ще те навра! Д. Калфов, Избр. разк., 27. 2. Поставям в много лошо, безизходно или унизително положение някого. — Ще докажа на тая пакостна гърки-ня [царицата], че тоя свинарин може да навира в калта коронясани глави. Ив. Вазов, Съч. XXI, 37. Навирам / навра в орехова черупка някого. Рядко. Разг. Отмъщавам на някого, като го поставям в много лошо, безизходно или унизително положение и го правя безсилен, безвреден. Баща му още ка
