2.Диал. Надвесвам се. [Учениците] репетираха стихотворенията, сценките и песните за утрото — всред обща възбуда и весел шум и под любопитните погледи на махленските деца, навесили се по отворените прозорци. Ил. Волен, МДС, 59. Дядо Стоян си пооигна малко главата да види кой е и пак се навеси да си кичи маточината. Ц. Гинчев, ГК, 19.
3. Диал. Налагам се, настоявам нещо да се извърши (Н. Геров, РБЯ III). Не можах да се навеся. Н. Геров, РБЯ III, 131.
НАВЕСВАНЕ ср. Отгл. същ. от навес-вам и от навесвам се; навесяне.
НАВЕСЕЛИ СЕ. Вж. навеселявам
се.
НАВЕСЕЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; навесели се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Рядко. Веселя се много, до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Сел.-стоп. За селскостопанска машина, оръдие — който няма собствена ходова система, който се движи, като се монтира пред или след трактор или самоходно шаси чрез специална система механизми за вдигане, спускане, присъединяване и управление за по-голема маневреност (за разлика от при-качните машини). Машините за сеитба се наричат сеялки. В зависимост от двигателя, с който се теглят, сеялките биват ръчни, конни и тракторни (прикачни и навесни). Осн. сел. стоп. VIII кл, §5-56. Бяха изработени чертежи и се направи прототип на просто оръдие за подравняване на поливните площи — навесен грейдер. РД, 1961, бр. 147, 2.
НАВЕСТЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и. Рядко. Посетител. Разговорът между двамата братя биде прекъснат от нови навестите-ли на арестувания — бяха група млади офицери. А. Страшимиров, Съч. I, 210.
НАВЕСТЯ. Вж. навестявам.
НАВЕСТЯВАМ, -аш, несв.; навестя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Посещавам за кратко време или понякога, периодично; заобикалям, спохождам, наобикалям. Често български монаси посещават сръбски манастири и градове; а също и сърбите от своя страна навестяват българските краища и влизат в общение с българска среда. Б. Пенев, НБВ, 22. Доктор Загорски се настани в хотел, но всеки ден идваше да навестява майка си. В. Геновска, СГ, 273. Със своите другари той [Левски] навестява близките села по празници и сборове. Селяните го опознават и обикват. Ив. Унджи-ев, ВЛ, 65. Килифарев често навестяваше своя чифлик да наглежда кравите, свинете, кокошките и пчелите. М. Марчевски, МП, 68.
2. Прен. За спомени, сънища, вдъхновение и под. — появявам се, възниквам в паметта, мислите на някого за кратко време; спохождам. Все по-често го навестяваше нейният [на жена му] образ, все по-отчетливи и ясни ставаха нейните черти. П. Вежинов, ДБ, 100. Когато mue отминали вълнения са вече само спомен, навестяват ли душата ти, неволно се усмихнеш с топлина и благодарност. Т. Генов, ДОД, 9. Кога за първи път го беше навестило творческото вдъхновение, младият автор вече не можеше да си спомни. Г. Русафов, ИТБД, 126. навестявам се, навестя се страд. Намира се [в. Острица] на пътя между Златните мостове и Кладнишкия манастир, затова и доста често се навестява от софийските туристи. П. Делирадев, В, 74.
НАВЕСТЯВАНЕ, мн. -ия и (остар. и диал.) -та, ср. Отгл. същ. от навестявам и от навестявам се. При честите навестяване-та, които правех на болния, аз със скръб забелязвах успех на недъга му. Ив. Вазов, Съч. XII, 164.
НАВЕСЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от навес; малък навес. В малката кухничка беше фурничката, зад фурничката имаше малко оборче, едно малко навесче за дърва и кле-чок. Г. Караславов, ОХ II, 305. Магазине-рът Стоил излезе на прага, подпря се на дирека, който държеше навесчето, и съвсем спокойно започна да си тананика. Кл. Цачев, В, 7-8. В края на краищата се наложи да прехвърлят дървата под навесчето зад канцеларията. Ем. Робов, ХВ, 23.
НАВЕСЯ. Вж. навесвам и навесям.
НАВЕСЯМ, -яш, несв. (рядко); навёся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Навесвам. наве-сям се, навеся се страд.
НАВЕСЯМ СЕ несв. (рядко); навёся се св., непрех. Навесвам се.
НАВЁСЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от навесям и от навесям се; навесва-не.
НАВЕТ м. Остар. Книж. 1. Лъжливо обвинение, клевета, интрига. За да ся избави римското царство веднъж завсякога от един такъвзи враг.., може Аетий,.., да е сторил тайно един такъв навет противо Атила. Г. Кръстевич, ИБ, 405-406. Нека подлецът с тежки навети, / да го напада, да го клевети; / правият с правда право добива, / кривият с кривда посрамен бива. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. В България клане и сеч! / Вестяват някои газети, / но аз ви давам честна реч, / че туй са клевети, навети. Ив. Вазов, Съч. I, 40.
2. Съвет. И тръгна царът с поклонници да търси постницата на Ивана Рилец. От строгия пустиножител,.., той чакаше да чуе навет и подкрепа да получи. Н. Райнов, КЦ,
56. Навети [чужденецът] дава, казваха, на хората — да презрат вехти съкровища и да изберат трънлива пътека на страдание.
Н. Райнов, КЦ, 119.
