навёя, -ёеш, мин. св. навёях и навях, прич. мин. св. деят. навеял и навял, -а, -о, мн. навели, прич. мин. страд, навеян и навян, -а, -о, мн. навёни и навят, -а, -о, мн. навёти, св., прех. Навявам. Гъстият мрак го плашеше, неподвижните стволове, що мътно прозираше около си,.., му навейваха студения трепет от привиденията. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. навейвам се, навея се страд.
НАВЕЙВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от навейвам и от навейвам се; навяване.
НАВЁЙНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Непостоянен. Христина: — Елате, погледнете, баща ми как ме презира.. Дядо Драган: — Стига, стига. Приемам. Да си жива и здрава, ама си навейнича-ва. Ив. Ва'зов, НП, 79. — Тоя проклети син е завъртял ума на нашата навейничава Рада. Ив. Вазов, Съч. XXII, 127.
НАВЕЙНИЧАВОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от навейничав; непостоянност.
НАВЕКИ и (съкр.) поет. навек нареч. Завинаги, за вечни времена. Всичко е минало вече, те няма да се върнат — тях прие земята и гнездото под бащина стряха ще бъде глухо и печално навеки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. В това страстно и мълчаливо прегръщание, сърцата ни повтаряха клетвата, с която бяхме се свързали навеки. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 740-741. Забранен е/на любовта плодът — и в зли страни / мечтите ти навек ще бъдат пленни. Д. Дебелянов, С 1946, 81. В дълбоки долини навек съм забравен / и сам, / на колене припаднал, в молитва над / тъмни скали. Ем. Попдимитров, К, 72. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, / вий братски се пригърнахте, легнахте /и „лека нощ!“ навеки си казахте — / до втората тръба. Ив. Вазов, Съч. II,
— Друга (рядка, поет.) форма: навска.
НАВЕКУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Насищам се, омръзва ми да векувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЕРЯ. Вж. наверявам.
НАВЕРЯВАМ, -аш, несв.\ наверя, -йш, св., прех. Остар. и диал. Вземам на доверие, на вересия. Добре пресметна и това, че кръчмарят Иван през годината сам изпива с приятели и побратими до сто ведра вино и изсушава повече от 15 оки тютюн. А от това може би и да е наверил доста, та сега требува да плаща. КН, 1873, кн. 4, 17. Кога да ся залови за простий занаят книжарст-во, той дошъл в неволя да навери 20 жлъ-тици. И. Груев, СП (превод), 270. наверявам се, наверя се страд.
НАВЕРЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наверявам и от наверявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЕС м. 1. Лека постройка с покрив, открита от една, две или три страни. Из кле-пушанския хан излизат коли,.. Големите сгради на яхъра, плевника и навеса хвърлят отсечени сенки върху постлания с валчес-ти камъни двор. Елин Пелин, Съч. I, 182. И прекрачи в голяма одая, после разбра, че не е одая, ами навес, затулен от двете страни. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 520. Настаниха ме да живея в лятната кухня, до хамбара. Под същия навес се намираше кочината на прасето и една дървена колиба. К. Калчев, ПИЖ, 52. Отстрани наддадоха малка кухня с избичка, зад къщата направиха полегат навес, от едната страна на който изградиха обора. Г. Караславов, ОХ II, 13.
2. Покрив, покритие върху стълбове или други опори за защита от слънце, дъжд и под. Далматинецът се досети да превърнат платнището в малък навес, под който се образуваше гореща, задушна сянка. П. Вежинов, ДБ, 116. Това беше една длъгнес-та, изрязана в гърба на позицията равнин-ка,.. Отгоре тя бе покрита с навес от големи клонове и шума, пожълтяла и съсух-рена. М. Кремен, Б, 156. — Къде да карам? — обърна се файтонджията към превързания, когато двамата се наместиха под спуснатия навес на файтона. А. Каралийчев, НЧ, 48. Над витрините висяха спуснати платнени навеси, които ги пазеха от слънцето. Д. Димов, Т, 332. // Издадена твърда част от покрив или продължение на покрива от други леки материали. Ганчо седеше на едно ниско столче под малкия навес — нещо като продължение на къщната стряха — и сърбаше чорба от пръстена паница, сложена на коленете му. Ем. Манов, ДСР, 216. В средата на малък площад стърчеше голяма колиба, която по устройство не се различаваше много от другите, само че откъм южната й част бе направен сенчест навес. Гр. Угаров, ПСЗ, 142-143.
3. Прен. Нещо издадено напред, което засенчва, покрива нещо друго. Нане Стоичко се прави на глух пред изблика на детската радост и се мъчи да скрие любопитството под навеса на веждите си. Елин Пелин, Съч. II, 9. Емине замижа от блясъка [на слънцето] и като си направи навес над очите, обгърна с поглед деренцето. Б. Несто-ров, АР, 155.
НАВЕСВАМ, -аш, несв.\ навеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Окачвам да висят много, определено количество, или всички неща; навесям, накачвам2, накачам2. Жътварите, които идеха отдолу по шосето, са оказаха съседи на Зъмковци по нива;.. Те се спряха под Зъмковци, навесиха багажите си на една круша сред нивата. Ил. Волен, МДС, 38.
2. Диал. Надвесвам (в 1 знач.). навесвам се, навеся се страд.
НАВЕСВАМ СЕ несв.\ навеся се св., непрех. 1. Само мн. или 3 л. ед. Увисваме много или всички на нещо; нависвам1.
