НАВЁТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с коварство, измама, лукавство; коварен, наветлив. Г-жа Елуен, като знаеше тайните на живота и на сърцето ми, като имаше наветната женска способност да смесва истината с лъжата, лесно можаше да представи като сумнително поведението ми. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 170-171. — Котката е на-ветна и отмъстителна. П. Р. Славейков, ПЧ, 11.
НАВЕТЛИВ, а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Наветен. И безумно постоянству -ват на злите си и наветливи помиишения, които им служат, за да покриват безчини-ята. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 47-48. Лукавите и наветливи духове не могат никога да сполучат онуй, което най-много желаят. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 41.
НАВЁТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Клеветник, интригант. О, хвала вам, души злобни, / зловещи вампири, / наветници, клеветници, / върли мюзевири. Хр. Белчев, Избр. съч., 59. Славен е този, който не трепва, / когат подлец го с навет връхлет-ва; / подлий наветник малко се радва, / вечно се радва светата правда. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97.
НАВЕТРЕН, а, -о, мн. -и, прил. Спец.
1. За склон — който е откъм посоката, от която духа преобладаващият вятър. Проти-воп. подветрен. По запад но то крайбрежие най-дъждовното време е лятото, когато духат югозападните мусони, а по източно-то крайбрежие, обратно — през зимата, когато духат североизточните мусони. Тези разлики се дължат на обстоятелството, че през лятото западните склонове са наветрени, а през зимата — подветрени. Хр. Тилев, Ф, 30. Когато нахлуващият морски въздух срещне на пътя си планина, той започва да се издига по наветрения й склон. Във връзка с това на определена височина по този склон се образуват облаци и падат валежи. Геогр. VIII кл 1965, 41.
2. Мор. За борд на плавателен съд — който е откъм посоката, от която духа вятърът по време на движението; над ветрен. Проти-воп. подветрен.
НАВЁТУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Правя навети (в 1 знач.); клеветя, ин-триганствам. Между туй съюзната войска вървеше в добър ред против Адраста, дав-нийский цар, който не почиташе боговете и наветуваше человеците. Н. Михайловски, ПТ (превод), 261. Които навету ват другарите си, много пъти се излъгват и на себе си навличат беда (П. Р. Славейков). Ст. Ил-чев и др., РРОДД, 276. наветувам се страд.
НАВЁТУВАНЕ ср. Остар. Книж. Клеветене; наветуване.
НАВЕХНА. Вж. навехнувам и на-вяхвам.
НАВЕХНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); навехна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навехнат, св., прех. Навяхвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЕХНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от навехнувам и от навехнувам се; навяхване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЕЧЕР нареч. Диал. 1. Надвечер, привечер. Кога на утро, пред изгряването на слънцето, на изток на горизонта има препречен облак или малко поне облаче, ако последното е темноцърно, казват, щело през той ден да дъжди;.. Съще и навечер, ако слънцето зайде в църн или цървен облак. СбНУКШ, 206. Навечер, кога ке дойдело време за легвене, ке си го завияла мъжа си во постелята, да си спият. СбКШ, 91. Като е било навечер, /тогай си седна Мех-меда/ люта ракия да пие, / мома Мария да служи. Нар. пес., СбНУ Х1ЛН, 411.
2. Утре вечер, на следващата вечер. Когато се разделиха и Златан отстъпи, лелята извика след него: — Довечера не идвай. И навечер. Доде си е тук вуйчо ти... Ил. Волен, БХ, 25.
НАВЕЧЕРВАМ СЕ, -аш се, несв/, навечерям се, -яш се, св. и (рядко) несв., непрех. Нахранвам се на вечеря. Като не си иде баща ти, няма до среднощ да го чакаме. И ний биля ай сега ще седнем да се навечеряме. П. Тодоров, Събр. пр II, 229. В неделя вечерта Рашид бей, като се навечеря, легна си рано, защото сутринта трябваше да стане по-рано, да гонят хармана и да вършат. Ц. Гинчев, ГК, 303. Младите невести сега [на Сирница] правят особни почести; те отиват за прошка у кума и другите си роднини заедно с мъжете си, .. Свърши ли се вече прощаването, навечерват се всички и се зафаща ламкането, СбНУ, XII, 9.
НАВЕЧЕРВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от навечервам се; навечеряне.
НАВЕЧЕРИЕ, мн. няма, ср. Обикн. членувано след предл. в и в съчет. с предл. на. 1. Вечерта преди определен ден. Лина му [на Джони] предложи да прекарат заедно в навечерието на рождения й ден. М. Грубешлиева, ПП, 262. В навечерието на заминаването плаках здравата, мокрих със сълзи възглавницата, додето заспя. А. Карал ийчев, С, 293. В навечерието на Първи май стачниците си устроиха импровизирано събрание. Ал. Бабек, МЕ, 271.
2. Времето, периодът непосредствено преди някакво събитие. В навечерието на Обори-щенското народно събрание приготовленията за въстанието в Копривщица ставали все по-големи и вече не могли да останат в тайна от чорбаджиите. П. Теофилов, К,
32. Ако решиш да тръгнеш с мене — Америка ще бъде наша!.. Така говореше бай Ми-
