хал на Бенко в навечерието на тяхната раздяла. Ал. Бабек, МЕ, 79. Имаше,., един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война, и който възкръсна не — а можа да изпита удивлението на един възкръснал при вида на освободена България. Ив. Вазов, Съч. X, 95. А ако сич-ко това е така, тогава общият мир в Европа трябва да е в навечерието си и войната да чука вече вратите на Босфора. НБ, 1876, бр. 12, 45.
HABE4ÈPHM СЕ. Вж. навечервам
се.
HABEHÈPflHE, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от навечерям се; навечерване. След навечерянето на сватбарите, земат позволение да вечерят и mue [зетят и деверите] в особна стая. СбНУКШ, 62.
НАВЕЩАВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); навестя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Навестявам, посещавам. Той избягваше да среща брата си и не отиваше в кръчмата му. Иваница престана да навещава Станка. Елин Пелин, Съч. III, 151. Лафито разказва, че у североамериканските индийци мъжът навещава жената си само скришом. Знан., 1875, бр. 19, 293. навещавам се, навестя се страд.
навещАване ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от навещавам и от навещавам се; навестяване, посещаване.
HABÈfl. Вж. навявам.
HABÈBH, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от навея като прил. 1. За сняг, листа и под. — който е донесен и струпан някъде в голямо количество от вятър; навян, навят. Стените на палата бяха направени от на-веян сняг, а буйните ветрове бяха изрязали прозорците и вратите. Св. Минков, СЦ (превод), 61. По едно време усетих, че краката ми, вкоченени от студ, затрепераха и аз се отпуснах в дъното на окопа върху на-веяната пряспа. Ив. Мартинов, ПМ, 126. Виждаха се само войници, които се нареждаха край стените и царски ратаи да подмитат в пропастта на реката навеяните жълти листа. Ст. Загорчинов, ДП, 491.
2. За място — което е покрито, засипано със сняг. Младежът онемя от изненада, / когато пред навеяния праг / се появи една девойка млада/ с коси и мигли сребърни от сняг. Бл. Димитрова, Л, 157. Кой можеше да помисли, че някой ще се накани да тръгне през дълбокия сняг из навеяните пътища? К. Калчев, ЖП, 266. В друго време на годината — кога весела, шумна, кога буйна, мътна, сърдита, но все жива, все бъбрива,., пълни [реката] долината със своя шум; а сега тя се влачи сънлива, намръщена, на много места съвсем навеяна и провираща се тук-там изпод дебели снежни соспи. Н. Попфилипов, РЛ, 97.
3. Прен. За мисъл, настроение и под. — който възниква случайно, непредвидено. Събирали се там, за да си обясняват в „непринуден разговор“ „събитията в партията“,.., „така щото мненията, които ще изказват по партийните въпроси в организацията и печата, да не бъдат само навеяни мисли, а взаимно обсъдени“. Г. Георгиев, Избр. пр, 354.
НАВЗЕМА. Вж. навземам.
НАВЗЕМАМ и НАВЗЙМАМ, аш, несв/, навзема, -еш, мин. св. навзех и (диал.) навземах, навзймах, прич. мин. св. деят. навзел и (диал.) навземал, навзймал, прич. мин. страд. навзет и (диал.) навземан, нав-зйман, св. прех. 1. Вземам определено количество от нещо или много неща. Тя [жената] се отби малко настрана, защото я настигна талига с безразборно нахвърляни в нея, случайно навзимани преди бягството предмети. Т. Харманджиев, КВ, 138. Запретнала [невестата] поли и ръкаве, /приготвила гозби господарски,/ приготвила вино и ракия -/ навземала всичко вересия. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 7.
2. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина вземаме по нещо. Още голи, с посинели устни, се изправиха край вира,.. — По колко камъчета взехте? — Три! — Вземете още по едно.. Тримата навзимаха още по едно камъче. Т. Харманджиев, КЕД, 86. навземам се, навзи-мам се, навзема се страд.
НАВЗЕМАНЕ и НАВЗЙМАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от навземам и навзимам и от навземам се и навзимам се.
НАВЗЙМАМ. Вж. навземам.
НАВЗЙМАНЕ. Вж. навземан е.
НАВЗЙРАМ СЕ, -аш се, несв.', навзра се, навзреш се, мин. св. навзрях се, прич. мин. св. деят. навзрял се, -а се, -о се, мн. навзрели се, св. непрех. Диал. Взирам се, на-зирам се (Н. Геров, РБЯ).
НАВЗИРА МИ СЕ несв. ', навзре ми се св. непрех. Диал. Вижда ми се, струва ми се. — Нещо ако ти се навзре, че не му вървиш по гайдата, ще дигне кърпел, та на място ще те остави. Кр. Григоров, ПЧ, 95.
НАВЗЙРАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навзирам се; назиране, взиране.
НАВЗРА СЕ. Вж. навзирам се.
НАВИ мн. Диал. Според народните поверия — духове на некръстени умрели деца, които в дъждовни нощи кръжат в образа на голи птици около комините, издават крясъци, нападат бременните, родилките и кърмачетата и пият от кръвта им; навяк1. Малките деца, които умират преди да са кръстени, добиват крила и се превръщат в нощни птици, които наричат нави. СбНУ VI,
90. Баба Рибарица еве како веруаше и й ка-жуаше на жената ми Цона, кога беше леун-ка [лехунка] за навите и еве како я предпа-зуаше от навите,.. Откоа ке родеше жена
