ся разговарят с тях. НКАФ (превод), 123. навеждам се, наведа се страд.
НАВЕЖДАМ3, -аш, несв.\ наведа, -еш, мин. св. наведох, прич. мин. св. деят. навел, св., прех. Диал. Прекарвам нишките на основа през нищелките и през бърдото; наваждам4, навождам2. Като наведат основа в нищелки и бърдо, полагат стан и почват да тъкат. Г. С. Раковски, П I, 85-86. навеждам се, наведа се страд.
НАВЕЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от навеждам1 и от навеждам се. Ниско се навеждаше и целуваше ръка. При всяко навеждане и изправяне нанизите около шията й подрънкваха, а белият тестемел трептеше като слънчева струя на тънката й, загърната в черно снага. Б. Несторов, АР, 17. И като приседна, че беше я заболял кръстът от навеждането, додаде. Ст. Марков, ДБ, 128.
НАВЕЖДАНЕ2 мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от навеждам2 и от навеждам се; посещаване, навестяване.
— Други (диал.) форми: наиажданс, навожданс.
НАВЕЖДАНЕ3 мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от навеждам3 и от навеждам се; на-важдане4’ навождане2*
НАВЕЗА. Вж. навезвам1.
НАВЕЗА. Вж. навезвам2.
НАВЕЗА СЕ. Вж. навезвам се.
НАВЕЗВАМ1, -аш, несв.\ навеза и наве-зя, мин. св. -ах, св., прех. Веза (шия или плета) нещо изцяло, докрай; извезвам, избро-дирвам. — Слушай Венче. Стига си шарила тия пилета и пеперуди. Тука, на тоя край, ще навезеш твоето име, а на тоя край — моето. Д. Калфов, ПЮН, 71. Затвориха хубава си Яна [братята й] / дадоха й ръкави да веза; / везала ги е, навезала ги бе. Нар. пес., СбНУУШ,33.
2. Веза определено количество или много неща. През лятото навезах няколко възглавници. навезвам се, навеза се и навезя се страд. навезвам си, навеза си възвр. Навезах си няколко карета.
— Друга форма: наиязвам.
НАВЕЗВАМ2, -аш несв.\ навеза, -еш, мин. св. навезох, св., прех. Диал. Навозвам. Кольо си мама послуша: /навезе вар и камъ-не, / направи чешма голяма. Нар. пес., СбВСт, 247. навезвам се, навеза се страд. навезвам сн, навеза си възвр.
НАВЕЗВАМ СЕ, -аш се, несв.\ навеза се, -еш се, мин. св. навезох се, св., непрех. Остар. Качвам се на кораб, лодка и под. Като пожела да ся завърне в отечеството си, навезе ся на кораб с челядта си и потегли за Франция, отгдето беше. П. Р. Славейков, ИМ, 3. Като са навезе в една варка, с началника на Иоанските рицари, той пристигна до устието на Искър, дето бе флотата на кръстоносците. С. Бобчев, СОИ (превод), 40. Аз ся бях ползувал от времето, което ми беше дала, за да уредя всичките си малки сметки в гостинницата. Оставаше ни да отидем до пристанището и да се навезем. Ч, 1875, бр. 6, 281.
НАВЁЗВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от навезвам1 и от навезвам се.
НАВЁЗВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от навезвам2; навозване.
НАВЁЗВАНЕ3 ср. Остар. Отгл. същ. от навезвам се; качване.
НАВЁЗНИК, мн. -ци, м. Остар. Лодкар. Внезапно една заран гледам на краемо-рието шест ладийки и дивите им навезни-ци на сушата. П. Р. Славейков, РО (превод), 106.
НАВЁЗЯ. Вж. навезвам1'
НАВЁИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Навей (в 1 знач.). — Никой още не е минал ни от града, ни за града. Снегът е на места до пояс, а има и големи, широки навеища. Н. Попфи-липов, РЛ, 93.
НАВЁЙ, -ёят, -ёя, мн. -ёи, м. 1. Място, където вятърът е натрупал, навял сняг. Сутринта бе навалял дебел сняг и кобилите едвам прегазваха преспите по навеите. И. Петров, ПР, 9. Все по-често започна да превалява сняг. Отвреме-навреме духаше резлив, хаплив ветрец, който отелваше сухия снежен прашец и го лепеше върху една от страните на по-едрите блани в разораните ниви. Заглъхналото поле се изрина от белите петна на тези снежни навеи. Г. Карас-лавов, ОХ I, 285. Вятърът бръснеше върху заледения сняг и ситни зърна щъкаха по изопнатите клинове.. — Вземи хоризонтал надясно — .. — Опасно е, има голям навей и може да се срине. Ламар, ПР, 29.
2. Поет. Полъх, полъхване; повей. Пък и дъждът се беше засилил. Навеите на вятъра мокреха краката ми. К, 1964, кн. 6, 8. И ний ще гаснем в сънния навей / на тая нощ безбрежна и велика, / а утрото по нас ще разпилей / нацъфнал крин и бела перуника. Хр. Ясенов, Събр. пр, 44.
3. Прен. Обикн. мн. Творческо влияние у някого, обикновено отвън. С най-хубавото от „Бариери“ Радослав Михайлов доказва, че се намира в процес на развиване и обогатяване на творчеството си, че можем да очакваме от него в бъдеще творби, освободени от чужди навеи, с утвърден личен почерк и физиономия. Пл, 1969, кн. 5, 64. Нашите млади поети,.., в стремежа си,.., за оригиналност,.., откъснаха се от народна-та среда и запяха според нововремските навеи в западноевропейската литература. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 9-10. Дори родоначалникът на символизма у нас — Теодор Траянов — твърде скоро се отърси от навеите на немския модернизъм. К. Константинов, ППГ, 166.
НАВЕЙВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.);
