личам. И пак ученото ти честолюбие ще та принуди да измениш на народа си и да жертвуваш своите способности във вред на своите си, нещо, което свободний художник никога да не прави, защото никога няма нужда да го наведе на нещо позорно. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 33. Гукай ми, гукай, голубе, / и я съм такой гукала, / къга съм била при майка, / додек съм била при татка; / съг са ме млада отдале, / та са ме на зло навеле. Нар. пес., СбНУ II, 61. навеждам се, наведа се страд.
НАВЕЖДАМ СЕ несв.\ наведа се се., неп-рех. 1. Наклонявам се надолу; привеждам се. Отворих вратата на училищната сграда, но се наведох,.., за да не ударя главата си в горния праг. Ал. Спасов, С, 20. Божурът от ухото й паднал. Момата се навела да го вземе, но когато се навеждала, от пазвата й паднал и прихлопал в калдаръма един кози рог. Н. Хайтов, ШГ, 120. Както на всяко заседание от някое време насам секретарят Ордан Чингелов започна да чете протокола от предидущото заседание. Той беше късоглед и се навеждаше близо до хартията. Д. Талев, ПК, 58. Единият се беше навел, а другият стоеше прав. Ив. Вазов, Съч. XII, 49. Мина минута, две, стъпките заглъхнаха до вратата. Дръжката й се наведе. В отвора се показа Краев, с калпак и полушубка. Ст. Мокрев, ПСН, 94. // За растение — наклонявам се настрани или надолу, обикн. под собствената си тежест; привеждам се. Само над кладенеца се е навела една прегърбена слива. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. Скоро дървото се залюля, припра-щя и се наведе на една страна. Елин Пелин, Съч. III, 158.
2. За глава, лице, чело и под. — наклонявам се, отпускам се надолу; свеждам се. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Посивялата му глава се наведе към земята и сякаш се всади в плещите му. Елин Пелин, Съч. III, 25. Сега всички [налбанти] обтягат и теглят въжето, запримченият крак на кобилата се подига нагоре към корема й, а главата й се навежда, и тъй свито на топка и омаломощено, животното се поваля на земята. И. Йовков, ЧКГ, 72. Голямото му кротко лице се наведе към земята. Ив. Вазов, Съч. VIII, 142. // За очи, поглед — насочвам се надолу; свеждам се. Очите й, които винаги се отличаваха с таквоз отворено, право изражение, сега тревожно се наведоха при моя поглед, а лицето й се покри с ярка руменина. ССГ (превод), 166.
3. Прен. С предл. над и същ. за работа или работен инструмент, обект. Заемам се задълбочено с извършването на нещо, с някакво действие, означено чрез съществителното. — Кой беше файтонджията му? — попита тя Стаменка, който се беше пак навел над работата си. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 89. Райка й не рече нищо; само се по-причерви. Ала Донка се беше навела над мотиката, та я не видя. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 30. Може ли по-голяма обида: —Да се навежда той цяла неделя над антерията; да изкара този гювеч бод по бод, а ти... да плюеш отгоре му? Ив. Хаджийски, БДНН II, 13. Цял ден майка ми е наведена над ръкоделието.
О Навеждам / наведа врат. Разг. Самост. или в съчет. с пред някого, нещо. Ставам покорен, смирен; подчинявам се, покорявам се. Първата пушка изгърмя. Секи може да си представи, като какво страшно действие трябваше да произведе тя на пет-стотингодишния роб, който са е научил само да мълчи, да не възразява, да ласкае и да навежда врат раболепно. 3. Стоянов, ЗБВ II, 77. Избирателите имат нужда де се осветлят върху лошите последствия, ако народът наведе врат и се изостави за всеки натрапник да му бъде безконтролен управник. Пряп., 1903, бр. 40, 1. Навеждам / наведа врата (главата) на някого. Разг. Накарвам някого да ми се подчини, да стане покорен, сломявам непокорството, съпротивата, ината на някого; подчинявам, покорявам. На мъж ти ако му отпуснеш малко нещо яката, не можеш му наведе вече врата. Г, 1863, бр. 6, 46. Байтула бей гневно захапа чибука си, когато чу отговора на Калофер.. И той реши да наведе главата на непокорния. М. Марчевски, П, 34. Навеждам / наведа глава. Разг. 1. Угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се или се засрамвам. — Какво си навел глава? Нещо угрижен ми се виждаш? Ив. Вазов, Н, 5. Те всичките бяха навели главите, / бе смазан злочестий народ... /Ив робско чернило наставаха дните, / че сдал се бе царския род. К. Христов, Т, 48. 2. Самост. или в съчет. с пред някого, нещо. Ставам покорен, смирен; смиря-вам се, подчинявам се. — Наистина, някои ще си кажат: „Лошо е, навеждай си главата“, но почти в цялото село,., окайват интернираните и ненавиждат властта. X. Русев, ПС, 82. Приимам покорно конеца си люти, / навеждам глава пред строгий ти съд. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 91. Навеждам/ наведа носа някому. Разг. Накарвам, принуждавам някого да не се гордее, да не бъде надменен. Аз днес на градежа му наведох носа — да се дига пред мене — няма да го оставя! П. Тодоров, Събр. пр II, 15.
НАВЕЖДАМ2, -аш, несв.\ наведа, -еш, мин. св. наведох, прич. мин. св. деят. навел, св., прех. Остар. Посещавам, навестявам някого. А когато учениците му го навеждали, той постоянно намервал за тях утешителни думи и мъдри наставления. Н. Ми-хайловски и др., ОЙ (превод), 201. Ви бяхте ми ся обещали да мя наведете до три дни и аз ви чаках у несвест. Й. Груев, БКн (превод), 1859, кн. 1, 89. При болни,.., не бива да ся оставят да влизат госте.. Лош обичай е да ходят приятеле да навеждат болни и да
