Page:RBE Tom10.djvu/34
та — на това наблягам, — доверието и помощта на близките и далечни страни и преди всичко на Русия. Ст. Дичев, ЗС I, 118. А княжеската заповед, макар и да беше изказана простичко, с тревога наблягаше на три много важни неща. А. Гуляшки, ЗВ, 344. Домна не си правеше труд да се прикрива. Дори наблягаше на своите похожде-ния, за да жегне, да подцени още веднъж Христофор. Б. Болгар, Б, 103. // Давам предимство, поставям тежестта върху нещо пред други неща. Докато добрите ученици играят през ваканцията, двойкаджиите ще наблягат на уроците и в началото на следващата година ще се явяват на изпит добре подготвени. М. Марчевски, ГБ, 254. Историята досега не ни е представила нито един пример, от който да видим, че народи или държави са падале и загивале преди да дойдат в нравствено разтление. Затуй Друмев с такова упорство набляга във всички свои дела за силата на нравствените начала на обществото. Г. Константинов, ПР, 51 -52.
4. Непрех. Остар. и диал. Настоявам пред някого за нещо, за някого. Същия ден лорд Идеслей му отговори [на Ласелс]: „Мъчнотиите, на които биха били подвергнати както България, тъй и Европа вследствие на отречението на княз Александра, са от такова сериозно естество, че правителството на Нейно Величество ви моли настоятелно да наблягате върху Негово Величество да остане в страната и да я води през настоящата криза.“ С. Радев, ССБ II, 229. Тя придумваше Бенка да набляга пред баща си за изпъждането на стрина Благун-ка, докато не са се венчали. Ил. Волен, ДД, 27. На Станка очите й станаха четири за мене. Брат й, Гоната, майка й и всичките им комшии наблягат за мене [да се ожени]. М. Кънчев, В, 121. наблягам се, наблегна се. страд. от наблягам в 1 знач. набляга се, наблегне се безл. По това време в донесенията на руския консул до царя особено се наблягаше на факта, че подир разоренията населението бързо се увеличава. Д. Яръмов, БП, 178. В Народния театър за пръв път се обръща внимание на правилното произношение на думите,..; държи се на чист език,.., набляга се на логическото ударение. М. Кремен, РЯ, 144.
НАБЛЯГАМ СЕ несв. \ наблегна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Облягам се, опирам се на нещо. Не се наблягай на гнил плет. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 311.
2. Разчитам, опирам се на някого или нещо. Баща му,., два пъти вече минава с кош на гръб край него .., а той, Петър, стои!., да се набляга на него, стария — нима може, нима е редно? Ц. Церковски, Разк., 102. Комитетът дотолкова са наблягаше на народа, щото няколко пъти е искал да повдигне знамето на въстанието. 3. Стоянов, ЗБВ I,
166. Хубостта не е вечна; и тези които само на хубостта си ся наблягат, не си приготвят добри сетнини. П. Р. Славейков, ВЖ, 123. // Основавам се, опирам се на нещо. Понеже много се напираше за нашите недобори, аз направих една сметка, която е, разбира се, приблизителна, не може точ-но върху нея човек да се набляга, но тя ще служи като едно доказателство пак, че очакванията на финансовия министър са близо до истината. Бълг., 1902, бр. 507, 1. Те [легистите] казвали на клерикалите: — Ви се наблягате на лъжливи документи; и всичките тези сурови обвинения са биле справедливи. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 53-54.
НАБЛЯГАНЕ ср. Отгл. същ. от наблягам и от наблягам се. И въпреки силното наблягане и сърдито каране на тато, тя стои на своето. Т. Влайков, Пр I, 314. Пап-ството и светската власт — са захванали да се бият с оръжия, с доказателства, с насилие,.., с наблягане на измислени или подправени исторически документи. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 5.
НАБОГАТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ на-богатя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Спец. Обогатявам се, ставам богат по съдържание на нещо. Дълбоко проникналите по определени тектонски разломи атмосферни води по пътя си разтварят различните химически вещества от състава на скалите, набогатяват се на газове от различен произход. Р. Христов и др., Г, 135.
НАБОГАТЯВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от набогатявам се. Изветрелите продукти,.., се отлагат по няколко начина, като на мястото на отлагането става набо-гатяване и натрупване на рудни и нерудни полезни изкопаеми. Г. Георгиев, М, 233.
НАБОД1 м. Диал. Дълга вила; набодня, набой2, набуня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБОД2 м. Диал. 1. Фигура, изображение, избодено, направено с бодене върху нещо, някого. Краката му бяха чудовищни и ръцете му попъстрени с черни набоди, които представяха риби, змии и орел с две глави, бяха всякога и зиме и лете запретнати. П. Р. Славейков, ЦП, 40.
2. Засягане на някого с думи; надумка (Н. Геров, РБЯ).
НАБОДА. Вж. набождам.
НАБОДЙКАМ. Вж. набодиквам.
НАБОДЙКВАМ, -аш, несв.; набодйкам, -аш, св., прех. Диал. Нашивам, зашивам небрежно, неумело, несръчно.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБОДКА ж. Остар. и диал. Вилица. Той [маймуната] знаеше да седне на трапезата,.., да употреблява лъжица и набодка, да си налива вино. Т. Икономов, ЧПГ, 45. Баща му го даде да ся учи у златаря, дето Хохарт ся научи да шари и да глъба шаре-
