вилата.. Валентин изчака да се прибере старата и с котешки стъпки се спусна от наблюдателницата си към люляковия храст. Д. Кисьов, Щ, 281.
НАБЛЮДАТЕЛНО. Нареч. от наблюдателен1.
НАБЛЮДАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Способност да се наблюдава добре. От дълбокия му и проницателен поглед, от зорката наблюдателност, която бе наследил от своя баща, не остана скрито удивителното съчетание между ярките багри на птиците и буйната растителност. К, 1963, кн. 3, 42-43. С изучаването на небето са се занимавали древните египтяни,.. Днес, във века на напредналата наука, намираме следи от техните постижения и се учудваме на тънката им наблюдателност. Г. То-малевски, АН, 5. Всяка пролет иде планината / изведнъж пред твоите очи / близка-близка, нова непозната, / сякаш за да те озадачи / и да ти напомни, че не си ти / никак с наблюдателност дарен. Как боите й и красотите / да не си видял до днешен ден? Бл. Димитрова, Л, 233.
НАБЛЮДЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. ед. Наблюдаване. Кулата е предназначена за наблюдение на границата. А При наблюдението на лунното затъмнение установихме едно странно явление.
2. Системно изучаване, изследване на нещо чрез гледане, опити и др. По стар навик той продължаваше да прави тия наблюдения, които му полагаха да предсказва какво ще бъде времето. Когато станеше да си ходи, той поглеждаше на запад, за да в"иди не засяда ли слънцето зад облак. И. Йовков, Разк. I, 48. А за да изучим явленията, трябва да ги разгледаме добре, кога стават. Такава работа ще се нарече наблюдение. Н. Геров, ИФ, 10. Едвам било произведено второто наблюдение над месяца и наблюдателя забележил, че той си изменил положението между неподвижните звезди, които в предшествуващата нощ били точ-но забележени. Д. Витанов, НС (превод), 23. у
з. Обикн. мн. Това, което е забелязано, ус-1 тановено като резултат, факт, извод при внимателно разглеждане, изследване на нещо. Моля да не се забравя ни минута, че в тези пътни бележки аз излагам моите непосредствени лични наблюдения и впечатления, тъй, както съм ги възприел в момента, без да ги проверявам и без да излагам това, което ми е известно за Америка и книгите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 69. В писмата му [на Гогол] се срещат тънки наблюдения върху театрите през негово време. Техните успехи или неуспехи той приема като свои лични. Н. Лили-ев, Съч. III, 171. Той не преподаваше някаква отвлечена наука, а действителни случки и наблюдения, почерпени из собствения му живот. Й. Йовков, Разк. I, 188. Към папката бяха прикачени разни други документи, наблюдения, анонимни писма, доноси. Бл. Димитрова, ПС, 316.
О Намирам се (съм) под наблюдение.
Книж. Наблюдаван, следен съм. Те [Личо и Насо] ,.. измислили да се отнесат до леля си Деша Турчилова.. в края на краищата родна леля им е,.., мизерия няма оа им направи и къщата й е на края на селото и като къща на борсаджия и плячкаджия, не е под наблюдение. К. Георгиев, ВБ, 58.
НАБЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); наблея се, -ееш се, мин. св. наблях се и на-блеях се, прич. мин. св. деят. наблял се, -а се, -о се, мн. наблели се и наблеял се, -а се, -о се, мн. -и се, св., непрех* Наблейвам се.
НАБЛЯГАМ, -аш, несв.; наблегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наблегнат, св.
1. Непрех. и прех. Натискам върху нещо, като обикн. се облягам на него, за да го отворя, изкъртя. Тя се загледа в неспокойния мрак и забрави да изтърси месала на кучетата. Стори й се, че някой силно набляга на дворната врата и иска да я изкърти. К. Петканов, ДЧ, 395. Трепнаха старците: дочуха се псувни от навалица. Наближиха... наблягат дядовите хаджиеви врати. А. Ст-рашимиров, А, 573. Не повика, не се обади, наблегна на вратата със страшната си сила и я отхвърли пред себе си. Й. Йовков, СЛ, 52. // Натискам нещо или с нещо. Секретарят сви вежди, бърже зачеркна нещо от една дебела книга, вписа го в друга и толкова силно наблягаше перото, че се чуваше чак в съседните стаи: М. Кремен, СС, 61. До него друг, превил снага, лопатата в земята с крак набляга. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 153. Той се наклони към иконата и приготви ножа си. Чакаше само някоя светкавица, за да улучи края на венеца и да почне да го отпаря.. Той искаше да свърши колкото се може по-скоро, "наблягаше по-силно с ножа си, бързаше. Й. Йовков, Ж 1945, 179-182. • Обр. Мъглива ноемврийска вечер набляга в двата прозореца на стаята. П. Тодоров, Събр. пр II, 215. Набляга на прозорчето отвън/със сухи длани канещата шума. / И все не иде сън. Бл. Димитрова, Л, 180.
2. Непрех. С предл. н а. Изговарям, произнасям дума или израз с по-голяма сила или по особен начин, за да изтъкна, подчертая важността, значението им; натъртвам. Той говореше със злоба. Особено наблягаше на съгласните. Ем. Станев, ИК I и II, 269. Възвърнали са си [германците], значи, два града от окупираната територия на изток — поясни с тона на вещ познавач главният прокурор, като наблягаше на всяка дума, сякаш диктуваше формула. Г. Караславов, Т, 23.
3. Непрех. Обикн. с предл. на. Насочвам, спирам, обръщам вниманието на някого върху нещо важно; подчертавам. — Необходимо бе да се спечели доверието и помощ
