нии и цифри по лъжици и набодки. Й. Груев, ССП (превод), 107.
НАБОДНО ср. Диал. 1. Вилица; вилуш-ка, вилка, бонела, набодка, фаркулица, пан-тарула.
2. Дълга вила; набодня.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБОДНЯ ж. Диал. Дълга вила; на-бод1, набой2, набуня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБОЖДАМ, -аш, несв.; набода, -еш, мин. св. набодох, прич. мин. св. деят. набол, прич. мин. страд. набоден, св. 1. Прех. Бода нещо, обикн. на много места, като го правя на дупки; надупчвам. Докато запалените съчки пращяха в пещта, Кънювица омеси погачата, набоде я на няколко места с вилица, взе едно паче перо и я намаза отгоре с топена мас. А. Гуляшки, СВ, 299. • Обр. От невисокия свод се спущаха дълги заледени висулки, каквито само през зимата се срещаха под стрехите. От тях капеше вода върху други ледени пръчки,.. Те бяха наболи свода и земята, като големи, чудновати гвоздеи и придаваха на пещерата страшен и тайнствен вид — също като в приказките. Ив. Мартинов, ПМ, 26.
2. Прех. Забивам2, втиквам остър предмет в нещо; набучвам, забучвам. — Вземи си от краставичките.. Миряна набоде на вилицата едно резенче, сдъвка го. Ем. Станев, ИК I и II, 196. Всички тия прекрасни гости пре-сягат уж срамежливо към дългата порцеланова чиния с разкъсано сякаш от бомба прасенце, набождат с виличките си някоя тлъста мръвчица или късче препечена ко-жица. Св. Минков, РТК, 140-141. Тато с че-тирирога вила-яба набожда стовареното там сено и го подхвърля към един или друг ъгъл, дето ще бъде напластено. Т. Влай-ков, Пр I, 16.
3. Прех. Втиквам, закрепям някъде нещо, обикн. заострено; забождам, затъквам. Жените са наболи в косите си жълти цветя
— димитровчета. А. Каралийчев, ПГ, 184. Враната решила да се разхубави. Насъбрала паунови пера и ги набола на опашката си. СбСт, 71. Дребен дъждец зароси над нивата.. Пъргавите жътвари набодоха сърните по натъркаляните снопи, затекоха се към синура като подплашени яребици и се сгушиха в гъстия капинак. А. Каралийчев, В, 168. Беляза той по-късно със сапунчето по обърнатия разкроен плат бели следи,.., набожда иглички по разкъсаните тропос-ки,.., опъва яката. 3. Сребров, Избр. разк., 139.
4. Прех. Наранявам с бодене; убождам. Дигнал Ежко Кума Лиса на гърба си. И набол я със бодлите през торбата. Ран Босилек, Р, 58. Набодох си пръста.
5. Прех. Разг. Посаждам, засаждам обикн. много неща. Децата му набодоха много фиданки зад кошарата. Ст. Даскалов, ЕС, 42.
През последните години много чиновници и работници поспестиха пари, накупиха малки късове земя и набодоха памид и болгар. С. Северняк, П, 99.
6. Непрех. За растения — пониквам съвсем слабо; покълвам. Из напечената от слънцето земя бяха наболи месести стръкове, от лалета и божур, още нецъфнали. Й. Йовков, ЖС, 17 .В гората,.., беше останал корав и тежък сняг, но по откритите полянки беше набола крехка тревица. И Петров, ЛГ, 106. Полето — някъде черно, където бе угарисано, другаде зелено, където бяха наболи есенниците — мамеше погледа ту надолу в гълъбовата далечина, ту по близките хълмове. Т. Харманджиев, Р, 14. Житата са вече наболи, а едно време бащите ни ринеха снега подир Коледа, за да дозасе-ят. А. Каралийчев, С, 105. // За косми и под. — израствам, показвам се съвсем сла
бо. От време на време Кондарев се усмихваше и усмивката се губеше в неговата гъсто набола брада. Ем. Станев, ИК I и II, 445. Облече се [Ванко], попипа брадата си, набола през нощта, спря пред голямото огледало до стената и за пръв път се видя от глава до пети. М. Грубешлиева, ПИУ, 14. Китан Щъркот се изправи срещу войводата висок чак до почернелите греди на пон-дилото, а едва що бяха наболи тъмни мус-тачки под носа му. Д. Талев, И, 28. Козле-то забеляза коня,.., изви глава и насочи едва наболите си рогца към него. Д. Кисьов, Щ, 187. набождам се, набода се страд. от набождам в 1- 5 знач. набождам си, набода си възвр. от набождам във 2, 3 и 5 знач. Набоди си от мезетата.
НАБОЖДАМ СЕ несв.; набода се св., непрех. Наранявам се от нещо остро, което боде; убождам се. Отвори дядо поп очи, / посегна към: шишето, / но се набоде на сър-чи/ и трепна му сърцето. Т. Харманджиев, П, 67. Набодох се на трън.
НАБОЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набождам и от набождам се. Гостите поемаха месото с остри .. ножове, имаха други по-широки, за нарязване, и малки шишове за набождане — тук вече бе започнало да си пробива път умението да не си служат с пръсти при яденето. Д. Добревски, БИ, 130. Набождането [на месото] се извършва с помощта на загладена пръчица или шило по дължината на мускулните влакна. Л. Петров и др., БНК, 46.
НАБОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил.
1. Който вярва в Бога и старателно изпълнява религиозните правила; религиозен. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква, минаваха за набожни и за големи праведници, а най-тежки грехове се вършеха пак от тях.
