Й. Йовков, Ж 1945, 191. Тя ходеше на църква всеки празник, не заради това, че е набожна, а за да я видят всички първи гражданки. Д. Немиров, Б, 163-164. Биеха третите камбани — литургията се довършваше. Набожен свят пълнеше черковния двор. А. Страшиморов, Съч. I, 226.
НАБОЖНИК
36
НАБОКЛУЧВАНЕ
2. Който изразява или вдъхва религиозно чувство. Докато бае Гето им разказваше тези черти из биографията на дяда попа от Сврачево, той бе вече наближил към нас и аз хвърлих поглед да видя набожната физиономия на този толкова знаменит божи служител. М. Георгиев, Избр. разк., 150-151. Пристъпи към олтара, спря се с прибрани нозе пред царските двери и се прекръсти три пъти едно след друго, с широк размах, тържествено, с изправена глава, като че ли искаше да покаже себе си на Бога, да покаже и своето набожно смирение. Д. Талев, ITK, 50. С голяма любов и набожно увлечение беше писал той някога иконите си. Й. Йовков, Ж 1945, 57. По широкия манастирски двор,.., мирно и тихо си тече безбурния живот на братята,.. И сред тая спокойна, набожна тишина се чува сладостният еднообразен шум на двете манастирски чешми. Елин Пелин, Съч. I, 190.
НАБОЖНИК, мн. -ци, м. Рядко. Много набожен човек. Чорбаджи Стоил нямаше деца —.. — и не обичаше чуждите. На своите ближни безмилостно пиеше кръвта, а отидеше ли в черква, да го видите само какъв набожник — кръсти се, иконите целува, най-големи свещи пали. СбЗР, 20. Тъй както в стръмний път на славата не са / най-храбри тия, що най-дигат си гласа, / тъй също и светци, които вършат нещо, / не са ония, що се молят най-горещо. / Но мъчно ли е пък — да бъде различен / от лицемера жив набожника смирен? Ас. Разцвет-ников, Т (превод), 164.
НАБОЖНИЦА ж. Рядко. Много набожна жена. Да, тази втора бабичка, която срещнахме в тъмнината на манастирския двор, наистина си я биваше.. Очите й светеха в тъмното с младежки, весел блясък. Ако не бяха те и големите загрубели от работа старчески ръце, бихме помислили, че е ревностна набожница. ЖД, 1967, кн. 7,2.
НАБОЖНО. Нареч. от набожен. Хората се кръстеха набожно, заслепени от сиянието на свещите и омаяни от богатството на свещеническите одежди. Ст. Загор-чинов, ЛСС, 135. Тогава му се мяркаше милото лице на Цвета, набожно приведено, такова, каквото го видя на литията. Елин Пелин, Съч. Ill, 110. Въздишка кротка, пръст до пръст, / ръка набожно прави кръст. П. К. Яворов, Съч. 1,45.
НАБОЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качественна набожен; религиозност. Тя също ходеше често в църква,.. Никому не натрапваше, не показваше своето благочестие и всички вярваха в нейната набожност. Д. Талев, С II, 263-264. Старецът, след малко пълен с набожност, приклони колене на зелената морава към изток; тепло ся Богу молеше. Ил. Блъсков, ИС, 102. И клюмаха глави в знак на благоговение и страхопочитание към божествената служба. Колкото и да бях уверен, че измежду апостолите нямаше хора със строга набожност, в тоя случай обаче съм готов да засвидетелствувам, че mue благоговееха с чисто сърце, без никакво лицемерие и фарисейство. 3. Стоянов, ЗБВ I, 423-424.
НАБОЗАВАМ, -аш, несв.\ набозая, -àeui, мин. ce. -àx, св., прех. Нахранвам дете, като му давам да бозае; накърмям. Невинен младенец да набозае, / вдовица майка е глава склонила. К. Христов, НН, 58. набозавам се, набозая се страд.
НАБОЗАВАМ СЕ несв. \ набозйя се св., не-прех. Нахранвам се като бозая; насуквам се. Реших: ще причакам някоя коза в гъсталака, ще я хвана и ще се набозая с козе мляко.
H. Хайтов, ПГ, 104. — Те се блъскат около майката, борят се и всяко се стреми да хване вимето, но нито едно не успява да се набозае. А аз им помагам, за да могат всички да се набозаят. ОФ, 1950, бр. 1760, 4. За чудение е наистина как ся менява млякото, кога душа силно ся набури и смъти,.. Ако ся беше набозало детето с такова млякд, то има да го слетят лихо та, кривота. Й. Груев, ММ (превод), 60.
НАБОЗАВАНЕ ср. Отгл. същ. от набозавам и от набозавам се; накърмяне, на-кърмване.
НАБОЗАЯ. Вж. набозавам.
НАБОЙ1, -оят, -оя, мн. -ои, м. Диал.
I. Наранено, убодено място. Набой казват на отока от убодване с трън, клечка, игла или друго острие. СбНУ XLII, 152.
2. Цирей (Н. Геров, РБЯ).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБОЙ2, -оят, -оя, мн. -ои, м. Диал. Вила с железни бодли; набод1, набодня, набу-ня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБОКЛУЧА. Вж. набоклучвам.
НАБОКЛУЧВАМ, -аш, несв.\ набоклу-ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. На-правям, нанасям боклук някъде, замърсявам с боклук. — Божко! Хептен се обърках! (Съглежда скъсания билет на пода и по-бутва с крак парчетата под седалката). Хм, набоклучи и си отиде. М. Колчакова, П, 76. набоклучвам се, набоклуча се страд. НАБОКЛУЧВАМ СЕ несв.\ набоклуча се св., непрех. Замърсявам се, покривам се с боклук. Изрязвахме украшения за елхата и цялата стая се набоклучи.
НАБОКЛУЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от набоклучвам и от набоклучвам се.
