Page:RBE Tom9.djvu/861

мюлк 861 МЮСЮЛМАНСТВО

дачна машина, предшесгвуваща днешния сел-фактор.

— От англ. mule.

МЮЛК, мюлкът, мюлка, мн. мюлкове, м. 1. Истор. В Турската империя — земя и друг недвижим имот в чертите на населено място, предавани в пълна собственост на феодалния владетел.

2. Разш. Остар. Поземлен недвижим имот; милк. — Какво стана съдбата ви за мерата със с. Марково? Тия дяволски марковци мислят, че това им е бащин мюлк. Ив. Вазов, Съч. VI, 202. Заран, се вика, ще умра. Тие ще се разделат. То много нящо нема да им остава — мюлка, добитъка и къщата, друго нема що да делат. Т. Влайков, Съч. II,

85. Стоил чорбаджи беиле един в село Ого-лелово по своите мюлкове и богатство. Неговите ниви бяха най-големи, добитъкът — най-добър. Хр. Максимов, СбЗР, 20.

— От араб, през тур. miilk.

МЮЛМАШИНА ж. Мюл.

МЮЛТЕЗЙМ м. Истор. Мюлтезимин.

— От араб, през тур. miiltezim.

МЮЛТЕЗИМИН, мн. мюлтезйми, м. Истор. У нас през османското робство — лице, събиращо десятъка. Освен това, върху определеното количество ся зимаше двоен ресим, половината за мюлтезими-на,.., от ония, които продаваха животни по селата. Дун., 1876, бр. 1055, 1. Безчовечните спахии, мюлтезими,.. и краставите заптиета насилваха и глобяваха горката рая. НБ, 1876, притурка, V.

мюлязим м. Истор. Младши офицер в армията на Османската империя. Току зад него застана един мюлязим в извехтяла униформа, отпуснат на коня, твърде възрастен за своя нисък офицерски чин. Д. Талев, ГЧ, 341.

— От араб, през тур. mulazim. Друга (диал.) форма: мюлязъм.

мюлязимин, мн. мюлязйми, м. Истор. Мюлязим. Преди време един техен съселянин,.., им разказваше, че из селата шетали низами и башибозуци, а в Ставраковия хан се настанил някакъв мюлязимин с десетина ас-кери. Г. Караславов, Избр. съч. X, 9.

— Друга (диал.) форма: мюлязъмин.

МЮРЁ, мн. -та, ср. Птица или животно, което при ловуване се връзва за примамка на други птици и животни. Татар Христо имаше една опитомена юрдечка, която връзваше в гьола, за dq примамва дивите..

— Мюрето ми уби! Й. Йовков, ЖС, 163. Тигрите ходят по един, двойка или на групи по 15-20. Те се ловят в клопка — .. — или с мюре, като се завърже конче или козле. Ал. Гетман, ВС, 133. Често пъти пойни птички, които по-късно ще служат като мюре, биват затваряни няколко месеца в тъмни като рог килери. П, 1971, бр. 10, 13.

— От араб, през тур. mure.

МЮСЮЛМАНЕЦ, мн. -нци, м. Остар.

Мюсюлманин.

МЮСЮЛМАНИН, мн. мюсюлмани, м. Лице, което изповядва мюсюлманската религия, исляма. Някой се надвеси над главата ми и каза да повторя някакви думи. Повторих ги. Всичко бих сторил. Тъй станах мюсюлманин. А. Дончев, ВР, 205. Върнете се в селото си и разкажете на вашите съселяни за нашите добри намерения и за братската любов, която храним към мирните мюсюлмани. Л. Стоянов, Б, 96. Брат му Нури беше друг човек: срещнеше ли дякона, той поздравяваше като добър мюсюлманин, разменяше някоя и друга дума за времето, за посевите и бохчите. Сг. Дичев, ЗС1,265.

— От тур. müslüman.

МЮСЮЛМАНКА ж. Жена, която изповядва мюсюлманската религия, исляма. Друга до нея бе спуснала пред очите си феред-жето — или бе фанатична мюсюлманка, или просто принудена към просия жена, която се срамуваше. ЖД, 1968, кн. 5, 14.

МЮСЮЛМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мюсюлманин и мюсюлманство. — Хитро си го измислил [името]: Рали — Али! А вярата ти каква е? Мюсюлманска ли? — Християнин съм! Ст. Дичев, Р, 168. Фанатизирани мюсюлмани правят опити да изселят индусите от някои райони, за да станели те чисто мюсюлман-ски! Т. Кюранов, АП, 28. Само преди десет дни султан Абдул Меджид умря в разцвета на възрастта си и според мюсюлманския закон брат му, като най-възрастен между мъжете на Османовия род, заемаше престола. Ст. Дичев, ЗС I, 10. В тая пъстра плетеница от сказания, легенди, басни и анекдоти [на „Хиляда и една нощ“] блестят дълбоката мъдрост и свежият хумор на народите от Изтока, открояват се далечните картини на мюсюлманското средновековие с неговите непознати обичаи и суеверия. Св. Минков, ПШ, 5. Той ни разказва още за поробените и продадени български челяди, че уж тия деца биле приети у мюсюлманските къщя от милост! НБ, 1876, бр. 12, 75. Мюсюлманска религия.

МЮСЮЛМАНСТВО, мн. няма, ср.

1. Религия, възникнала в Арабия, разпространена предимно в Близкия и Средния изток и в Африка, която признава за бог Аллах; ислям, ислямство, мохамеданство. Вмъкна се в тие разправии нов елемент:..: мюсюлманството, което като enudèMUH се разпространяваше тогава из Азия и Сарма-тия. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 122. В Азия са се родили четирите големи вероизповедни вярвания,..: юдейството, християнството, мюсюлманството и брахман-ството. С. Бобчев, ПОС (превод), 200.

2. Събир. Населението, което изповядва тази религия; ислямство, мохамеданство. Ние сме въстанали не против мюсюлманството въобще, но против кръвопийците паши