МЪКНА 804 МЪКНЕНЕ
време глухонемият мъкнеше от джобовете им кърпи, торби, платна, престилки, Г. Караславов, СИ, 57. Гавраил: — Млъкни или ще умреш! (Мъкне сабята си), Ив. Вазов, Съч. XX, 80. // Скубя. Виж, друго е мъжката челяд, мислеше си тя. Наистина и там можеш да попаднеш на някоя усойница, та сетне да си мъкнеш косите, но женения син можеш и да отделиш, та да сърба попарата, която сам си е надробил. Г. Караславов, ОХ I, 12. Зела да плаче, косата да си мъкне и да разказува, че нейното Цве-танче ся удавило. А. Хаджоглу, ББ, 73.
10. Диал. Точа, източвам нишка. Бяла ханъма да станеш, / на висок чардак да седиш, / бяла коприна да мъкнеш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ Ш, 95. мъкна се страд. Стефан беше придаден да помага в партийната сладкарница, където имаше много работа. Трябваше да се мъкнат чак от града сода, лимонада. П. Здравков, НД, 178. Вода и камъни за строежа трябваше да се мъкнат доста отдалече.
МЪКНА СЕ несв., непрех. Разг. 1. Ходя, вървя, движа се с мъка, с усилие поради умора, изтощение; влача се, влека се. Уморена и победена от горещините, тя се мъкнеше като пребита и нищо не мислеше. К. Петканов, БД, 78. С последни усилия той се мъкнеше и в съзнанието му имаше една единствена мисъл: да стигне, колкото се може по-бързо, до гората. Ив. Мартинов, ДТ, 79. Той сигурно вижда моето опасно положение и смята, че е по-добре да се отърве от мен. Още повече, че аз едва се мъкна. Л. Стоянов, X, 33. Бойците се зададоха с песен.. Сгърбени под тежестта на своята походна боева амуниция, те едва се мъкнеха. В. Геновска, СГ, 334.
2. Ходя, вървя бавно, отпуснато, лениво; влача се, влека се. Строени по трима, с лопати в ръце, те [войниците] бавно се мъкнеха в тъмнината и лениво пееха проточена войнишка песен. Ив. Мартинов, ДТ, 41. Почнало да ръми. Пътят се разкалял.. Конете се мъкнат с отпуснати глави и опашки. Д. Габе, Н, 8. И поетът, който гледа тая процесия., да се мъкне и реве: „Спаси!...“, — поетът стисва зъби, да не заплаче. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 196. След него се мъкне, олюлявайки дебелото си туловище, черковният епитроп. К. Калчев, ЖП, 108. // За превозно средство — движа се бавно, едва-едва; влача се. Влакът се мъкнеше бавно, със скърцане и дълги престои в студения декемврийски ден. К. Константинов, ППГ, 327. • Обр. През лятна жега тъй / се мъкнат мудно тежки дни и мъка / е на душата. П. П. Славейков, Събр. съч. 1,159.
3. Ходя някъде или с някого (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); влача се, влека се. Азлалийката не даде в съд младия лекар. Видя й се тежко и за положението й, и за името й да се мъкне по съдилищата. Г. Караславов, СИ, 43. Мъкнеха се с месеци по града и ако Борис печелеше делото и междата отскочеше нагоре, Раздолеца го обжалваше. Кр. Григоров, ОНУ, 155. А при това е и висшистка! Пет години значи се е мъкнала там в института, язък й за висшето образование! Тарас, ТМ, 55. Рогачева пък все с дъщерите си се мъкне. Чудомир, Избр. пр, 184. Сега и той [баща ми], клетият, се мъкнеше и наказваше с мене. Р. Блъс-ков, СбНУ XVIII, 571.// Стесн. Неодобр. Идвам, отивам някъде, при някого, където не съм желан. Мама започна да се сърди. По едно време извика сестра ми и строго й заповяда да не се мъкнат повече вкъщи, че няма с какво да ги храни. К. Калчев, ПИЖ, 111. Оскърбеният инженер седеше до масата си пребледнял.. —Да се мъкне в къщата ми, да сяда на софрата ми, а сега да ме удари!... — хрипливо говореше той. X. Русев, ПЗ, 312. Срещнах на улицата оня пит!... Още ли продължава да се мъкне тук? Д. Димов, ЖСМ, 57. Кировица погледна през прозореца, извърна се нацупена и анатемоса с ръка. — Уу! Пак се мъкне тая циганка! Г. Караславов, ОХ II, 399. Какво го водеше [инсгрукторчето] при Тони? Нали си имаше легло — упрекваше го грубо [Веска].. Но инструкторчето пак се мъкнеше. Л. Петков, ГЦ, 79.
4. Обикн. с предл. с. Неодобр. Имам любовни връзки с някого; влача се. Зестра не сме имали — и хайде при богаташките; може и да са пуйки, като какви ги имаме, па може ц да са се мъкнали с триста и трийсе, ама нали бащите им дават пари. Ст. Даскалов, СД, 487. От два месеца било [слугинчето] без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Чудомир, Избр. пр, 37. Вече толкова години се мъкнат, няма ли да се оженят най-после?
5. Неодобр. С предл. с л е д, п о д и р, п о. Възприемам, споделям безкритично нечии възгт леди или начин на действие, следвам някого или нещо сляпо, безапелационно; влача се. Такива бяха повечето от старите тук — тънеха в невежество и предразсъдъци.. Но докога младите ще се мъкнат по техния ум? Б. Несторов, СР, 24. Той [българинът] се мъкне подир чуждото като фуста подир повлекана. Ст. Чилингиров, ХНН, 36.
◇ Мъкна на гърба си някого. Разг. 1. При обща работа изпълнявам задълженията на някого, който е негоден или мързелив. — Значи, строго разпределение на труда! — Ами да не е мъничък, та да го мъкна на гърба си! Ст. Даскалов, СЛ, 291.2. Издържам, храня някого. Мъкна се в (на) опашката. Разг. На последно място съм при някаква работа, дейност. Отначало учението й вървеше трудно, тя не беше достатъчно подготвена, трябваше много да се старае, да догонва, за да се не мъкне в опашката, а да върви пред другите. ОФ, 1950, бр. 1775,4.
МЪКНЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от мъкна и от мъкна се. Вместо да вземем автобуса до Златните мостове, за да спестим излишно мъкнене на раниците,., ние се тътрихме цели
