Page:RBE Tom9.djvu/804

От Читалие
Версия от 09:09, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МЪКНА 804 МЪКНЕНЕ

време глухонемият мъкнеше от джобовете им кърпи, торби, платна, престилки, Г. Караславов, СИ, 57. Гавраил: — Млъкни или ще умреш! (Мъкне сабята си), Ив. Вазов, Съч. XX, 80. // Скубя. Виж, друго е мъжката челяд, мислеше си тя. Наистина и там можеш да попаднеш на някоя усойница, та сетне да си мъкнеш косите, но женения син можеш и да отделиш, та да сърба попарата, която сам си е надробил. Г. Караславов, ОХ I, 12. Зела да плаче, косата да си мъкне и да разказува, че нейното Цве-танче ся удавило. А. Хаджоглу, ББ, 73.

10. Диал. Точа, източвам нишка. Бяла ханъма да станеш, / на висок чардак да седиш, / бяла коприна да мъкнеш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ Ш, 95. мъкна се страд. Стефан беше придаден да помага в партийната сладкарница, където имаше много работа. Трябваше да се мъкнат чак от града сода, лимонада. П. Здравков, НД, 178. Вода и камъни за строежа трябваше да се мъкнат доста отдалече.

МЪКНА СЕ несв., непрех. Разг. 1. Ходя, вървя, движа се с мъка, с усилие поради умора, изтощение; влача се, влека се. Уморена и победена от горещините, тя се мъкнеше като пребита и нищо не мислеше. К. Петканов, БД, 78. С последни усилия той се мъкнеше и в съзнанието му имаше една единствена мисъл: да стигне, колкото се може по-бързо, до гората. Ив. Мартинов, ДТ, 79. Той сигурно вижда моето опасно положение и смята, че е по-добре да се отърве от мен. Още повече, че аз едва се мъкна. Л. Стоянов, X, 33. Бойците се зададоха с песен.. Сгърбени под тежестта на своята походна боева амуниция, те едва се мъкнеха. В. Геновска, СГ, 334.

2. Ходя, вървя бавно, отпуснато, лениво; влача се, влека се. Строени по трима, с лопати в ръце, те [войниците] бавно се мъкнеха в тъмнината и лениво пееха проточена войнишка песен. Ив. Мартинов, ДТ, 41. Почнало да ръми. Пътят се разкалял.. Конете се мъкнат с отпуснати глави и опашки. Д. Габе, Н, 8. И поетът, който гледа тая процесия., да се мъкне и реве: „Спаси!...“, поетът стисва зъби, да не заплаче. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 196. След него се мъкне, олюлявайки дебелото си туловище, черковният епитроп. К. Калчев, ЖП, 108. // За превозно средство — движа се бавно, едва-едва; влача се. Влакът се мъкнеше бавно, със скърцане и дълги престои в студения декемврийски ден. К. Константинов, ППГ, 327. • Обр. През лятна жега тъй / се мъкнат мудно тежки дни и мъка / е на душата. П. П. Славейков, Събр. съч. 1,159.

3. Ходя някъде или с някого (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); влача се, влека се. Азлалийката не даде в съд младия лекар. Видя й се тежко и за положението й, и за името й да се мъкне по съдилищата. Г. Караславов, СИ, 43. Мъкнеха се с месеци по града и ако Борис печелеше делото и междата отскочеше нагоре, Раздолеца го обжалваше. Кр. Григоров, ОНУ, 155. А при това е и висшистка! Пет години значи се е мъкнала там в института, язък й за висшето образование! Тарас, ТМ, 55. Рогачева пък все с дъщерите си се мъкне. Чудомир, Избр. пр, 184. Сега и той [баща ми], клетият, се мъкнеше и наказваше с мене. Р. Блъс-ков, СбНУ XVIII, 571.// Стесн. Неодобр. Идвам, отивам някъде, при някого, където не съм желан. Мама започна да се сърди. По едно време извика сестра ми и строго й заповяда да не се мъкнат повече вкъщи, че няма с какво да ги храни. К. Калчев, ПИЖ, 111. Оскърбеният инженер седеше до масата си пребледнял.. —Да се мъкне в къщата ми, да сяда на софрата ми, а сега да ме удари!... хрипливо говореше той. X. Русев, ПЗ, 312. Срещнах на улицата оня пит!... Още ли продължава да се мъкне тук? Д. Димов, ЖСМ, 57. Кировица погледна през прозореца, извърна се нацупена и анатемоса с ръка. Уу! Пак се мъкне тая циганка! Г. Караславов, ОХ II, 399. Какво го водеше [инсгрукторчето] при Тони? Нали си имаше легло упрекваше го грубо [Веска].. Но инструкторчето пак се мъкнеше. Л. Петков, ГЦ, 79.

4. Обикн. с предл. с. Неодобр. Имам любовни връзки с някого; влача се. Зестра не сме имали и хайде при богаташките; може и да са пуйки, като какви ги имаме, па може ц да са се мъкнали с триста и трийсе, ама нали бащите им дават пари. Ст. Даскалов, СД, 487. От два месеца било [слугинчето] без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Чудомир, Избр. пр, 37. Вече толкова години се мъкнат, няма ли да се оженят най-после?

5. Неодобр. С предл. с л е д, п о д и р, п о. Възприемам, споделям безкритично нечии възгт леди или начин на действие, следвам някого или нещо сляпо, безапелационно; влача се. Такива бяха повечето от старите тук тънеха в невежество и предразсъдъци.. Но докога младите ще се мъкнат по техния ум? Б. Несторов, СР, 24. Той [българинът] се мъкне подир чуждото като фуста подир повлекана. Ст. Чилингиров, ХНН, 36.

Мъкна на гърба си някого. Разг. 1. При обща работа изпълнявам задълженията на някого, който е негоден или мързелив. — Значи, строго разпределение на труда! Ами да не е мъничък, та да го мъкна на гърба си! Ст. Даскалов, СЛ, 291.2. Издържам, храня някого. Мъкна се в (на) опашката. Разг. На последно място съм при някаква работа, дейност. Отначало учението й вървеше трудно, тя не беше достатъчно подготвена, трябваше много да се старае, да догонва, за да се не мъкне в опашката, а да върви пред другите. ОФ, 1950, бр. 1775,4.

МЪКНЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от мъкна и от мъкна се. Вместо да вземем автобуса до Златните мостове, за да спестим излишно мъкнене на раниците,., ние се тътрихме цели

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл