характера си на наръчен тълковен речник, естествено, не може да представя справочник, който отразява лексикалните явления в тяхната пълнота. Българският тълковен речник също, въпреки своето значение като общодостъпно пособие за повишаване на езиковата култура на най-широки слоеве от нашата общественост, дава кратка информация за семантичната структура на думите и за техните морфологични свойства.
Необходимостта да се обхване и отрази не само съвременното състояние на лексикалната система на българския език, но и нейният развой от периода на изграждането и оформяването на новобългарския книжовен език до наше време и да се представят във възможната пълнота семантичната характеристика на лексикалните единици, техните морфологични особености, съчетаемост и фонетична вариантност, при това с оглед и на цялата ни езикова територия, постави нова задача пред нашата лексикография — да се изработи многотомен речник на българския език. Към работа върху такъв речник можеше да се пристъпи само при определени условия. Необходимо беше да съществуват по-малки по размер и с по-ограничени задачи тълковни речници, каквито са двата тълковни речника от 50-те години, да е натрупан богат и разнообразен лексикален материал и да има подготвени лексикографски кадри. Към съставянето на такъв речник, който е нов, по-висш етап в развитието на съвременната българска лексикография, се пристъпи, когато са вече налице необходимите предпоставки.
Многотомният Речник на Българския език е с хронологически граници от втората четвърт на XIX в., приблизително от Рибния буквар на П. Берон (1824 г.) до днес. В него са включени лексикални материали от книжнината от времето на нашето Възраждане, от периода след Освобождението (лично творчество, периодичен печат, учебници и др.), от художествената, научната и научно-популярната литература, публицистиката и периодичния печат от XX в., от разговорната реч и от публикуваното народно творчество. Включен е също и лексикален материал от съществуващите тълковни и други речници на българския език. Поради това в Речника на българския език е поместена и в по-голям обем и остаряла, диалектна и простонародна лексика и фразеология и по-широко са застъпени лексиката и фразеологията на живата разговорна реч и специалната терминологична лексика, появила се във връзка с бързия темп на нашето икономическо и културно развитие.
Съдържайки устойчивия и подвижен запас на лексикалната система на нашия език за един период над 150 години, включително и от източните и западните говори, той представя лексиката на българския език в нейната цялост по време и пространство. Следователно по богатство на своя словник многотомният Речник на българския език надминава всички тълковни речници на българския език. Той отразява лексикалната система на целокупния български език и по този начин засвидетелства неговото единство.
