ПРЕДГОВОР
(Към първото издание на Речник на българския език, том първи)
Наченките на българската лексикография се откриват далеч в епохата на Възраждането ни в първите опити на нашите книжовни дейци К. Фотинов, Н. Рилски, П. Р. Славейков, Ив. Богоров и др., докато се стигне до издаването на Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати (1885-1889) от А. Дювернуа, Речник на блъгарский язик с тълкувание на речите на блъгарски и руски (т. I-V, 1895-1904 г.) от Н. Геров и Допълнение (1908 г.) от Т. Панчев, Български тълковен речник с оглед към народните говори, започнат от Ст. Аргиров, А. Т. Балан, Ст. Младенов и Б. Цонев (1926 г.), впоследствие работен и завършен само от Ст. Младенов, чийто т. I (А-К) бе отпечатан през 1951 г. Зародила се през XIX в., българската лексикография пое своя път на възход през 50-те г. на XX в. със създаването на Службата за български речник (1942 г.), преименувана през 1947 г. в Институт за български речник, който на свой ред през 1949 г. получава днешното име — Институт за български език, с едно от основните си звена — Секция за българска лексикология и лексикография. Поставена на нови научни основи, в следващите пет десетилетия, нашата лексикография се оформи и разви като самостоятелен дял в българското езикознание. Създадоха се нов тип тълковни, двуезични и специални речници, отговарящи на нуждите на културната ни общественост. Между първите в тази епоха от развоя на българската лексикография са двата тълковни речника — еднотомният Български тълковен речник (1955 г.), претърпял още три издания (1963, 1973 и 1976 г.) и академичният Речник на съвременния български книжовен език в три тома (1954-1959). Тези речници съществено се различават помежду си. Речникът на съвременния български книжовен език като наръчен, нормативен, тълковен речник отразява чрез подбор лексиката на едно по-ново състояние на българския език, без да изчерпва неговото словно богатство. Той представя правилната, устойчива и типична словоупотреба с оглед на господстващата книжовна норма. На тази норма са подчинени и интерпретацията на семантичната структура на лексикалните единици, и оценъчните характеристики за стилистичната принадлежност на думите и значенията. Еднотомният Български тълковен речник е също наръчен тълковен речник, но поради включването в него на думи от пасивния запас на лексиката на книжовния ни език, от една страна, и на редки думи, диалектизми, архаизми, неологизми и жаргонна лексика, от друга, той не е нормативен по отношение на своя словник. Чрез въведените обаче нормативни указания от позициите на съвременното състояние на книжовния ни език в него е постигната нормативна квалификация на думите и отделните значения.
Речникът на съвременния български книжовен език, въпреки че е най-значителното постижение на нашата лексикография от тази епоха, поради
