Речникът на българския език е предназначен да служи на широк кръг от специалисти, студенти, ученици, на цялата културна общественост, на всички българи.
Фактът, че многотомният Речник на българския език отразява не само съвременното състояние на книжовния ни език, но представя и процеса на движението и изменението на лексико-семантичната система на българския език от XIX и XX в., показва, че в него се кръстосват две тенденции — нормализаторска и историко-описателна. Следователно той не е нормативен по отношение на своя словник, а оттук и по отношение на онзи илюстративен материал, който документира лексиката от XIX в. и от народното творчество. Нормативният принцип при него се осъществява чрез правописа и чрез оценъчните характеристики (специални нормативни указания — бележки от типа на диал., остар., рядко и пр.) при квалификацията на думите, отделните значения или при граматичните форми.
Речникът на българския език, като тълковен речник с академичен характер, се отличава от съществуващите досега тълковни речници не само по по-големия обем на своя словник, но и по разработката на семантиката на думите. Историко-описателната тенденция в него е отразена както при подбора на лексикалните единици, така и при разкриването на семантичната им структура. Посочени са и остарели, редки, диалектни или простонародни и жаргонни значения и употреби на думите. Наред с полезните усъвършенствания по отношение на структурата на речника и речниковата статия в Речника на българския език е внесена система на детайлно и всестранно описание на словоупотребата, на разните видове съчетаемост, на взаимоврзъката между морфологичната форма и лексикалното значение, от една страна, и от друга, между синтактичната употреба и лексикалното значение на думата.
Речникът на българския език се работи в Института за български език от сътрудниците на Секцията за българска лексикология и лексикография. Той се съставя въз основа на картотеките на Института, които съдържат над 6 000 000 фиша с лексикални материали от съвременната българска художествена литература, публицистика, периодичен печат, от научната, научно-популярната и техническата литература, от книжнината от епохата на Възраждането, от публикуваното народно творчество и от разговорната реч. Използват се също и тълковните речници на българския език — А. Дювернуа, Словарь болгарского языка по паметникам народной словесности и произведениям новейшей печати, Москва, 1885-1889 г.; Н. Геров, Речник на блъгарский язик с тълкувание на речите на блъгарски и руски, т. I-V, Пловдив, 1895-1904 г. и Т. Панчев, Допълнение, 1908 г.; Ст. Младенов, Български тълковен речник с оглед към народните говори, т. I, (А-К), София, 1951 г. ; Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров, Български тълковен речник, II изд., София, 1963 г.; Речник на съвременния български книжовен език, Изд. на БАН, т. I-III, София, 1954-1959 г.; Български
