МУКАВЙЧКА 753 МУЛАВЕНЕ
възрастни раздадоха играчки, балончета и шарени мукавени шапки. Ал. Бабек, МЕ, 68. 2. Който е свързан с производството на му-кава. Сега в селото има прогимназия,.., голяма спиртна фабрика, мукавена фабрика и пр. П. Делирадев, В, 334. Не можех да се отърва от чувството, че тези .. ордери и бележки, които пишех по цели дни — тая цялата огромна архива, която трупах, след година-две ще я натоварят на гальо-ти, за да я смелят на каша в мукавения завод. Н. Хайтов, ПП, 65.
МУКАВЙЧКА ж. Умал. от мукава; малко парче мукава. Изплете копчета за елека върху изрязани мукавички.
МУКАДЙЯН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Остар. и диал. Който носи щастие; свещен. Поясът му [на Джевдет бей] беше мука-диян, писан с бяла сърма на клонии. Ц. Гинчев, ГК, 147.
— От араб, през тур. muaddes.
МУКАЕТ неизм. прил. Остар., сега простонар. Обикн. в съчет. със ставам, съм. Който има грижа за нещо, който намира време и се заема да направи нещо. Той за ядението си е май мукает и такава работа я свършва отрано. Още преди черква е купил рибата си. Ил. Блъсков, TCP 11.
— Ама гледай [царската дъщеря] со мукает да я носиш, за да не я убиеш со ноктите си нещо. Нар. прик., СбНУ XI, 124. — А къщата кога ще достроит? Като идвах насам, едва не те отминах,.. Пари ли не стигат?
— Ами, пари... Пари имам, нали ми отпуснаха като на пострадал, но все не ставам мукает. Ем. Манов, ДСР, 218.
—"От араб, през тур. mukayyet 'внимателен, прилежен.
— Друга форма: м у к а й т.
МУКАЕТЛИЙКА ж. Остар., сега простонар. Жена, която има грижа за нещо, която намира време и се заема да направи нещо. Стрина Венковица и трошии всякакви всяка есен ще наложи,.., и създърмата ще добре да извари и да я зачува, и какво не, и какво не! Чудна домовница бе тя и много мукаетлийка! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168.
— Друга форма: мукаятли`йка.
МУКАЕТЛЙЯ, ед. неизм., мн, -йи, прил. Остар., сега простонар. 1. Който има грижа за нещо, който намира време и се заема да направи нещо; мукает. — Той, да ви кажа правата и здравата, е човек мукаетлия за борча си, не бойте се. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16,6.
2. Като същ. мукаетлия, мн. мукаетлии. Човек, който има грижа за нещо, който намира време и се заема да направи нещо. Момчетата са мукаетлии и сами ще поправят колата.
— Друга форма: мукаятлйи.
МУКАЕТЛЪК, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Грижовност, старателност. Па сё ще да я пофали зарад нейния уред и мукает-лък, зарад нейната набожност и зарад милос-ливото й сърце. Т. Влайков, Съч. 1,1925,177.
— Друга форма: мукаятлък.
МУКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Муча. Из разградените дворища и по кривите тесни улички кукуригаха петли,.., мукаха крави. Г. Русафов, ЙТБД, 169. — Чувай! Елените му-кат. П. Росен, ВВПШ, 90.
2. Прен. Издавам проточени звукове, подобни на мучене; муча. В най-тихите и потайни часове на късните вечери, когато самодоволният й съпруг,.., спеше блажено и му-каше от удоволствие в съня си, тя [Хавад-жиева],.., слушаше прекрасни музикални късове. Г. Караславов, Т, 23-24.
МУКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мукам; мучене, мук1. Чуваше се из махалата нейде само лай на кучета и мукане на крави. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 140. Изда-леч се чува хлопот, шум, мукания на крави
— добридялчани бягат в Балкана. П. Тодоров, Събр. пр II, 59.
МУКАНИЦА ж. Диал. Обредно надпре-пускване с коне на Тодоровден; дамле.
— От Н. Геров, Речник на блъгарскиий язик, 1899.
МУКВАМ, -аш, несв/, мукна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Мукам изведнъж или няколко пъти с прекъсване. Призори селото се разбужда. Кукуригват петли, мукват говеда и крави.
МУКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мук-вам.
МУКИНА ж. Храст, по-рядко дръвче, от семейство розоцветни, разпространено в средния планински височинен пояс с богати на каротин ядивни плодове. Sorbus aria. Щи-роколистните горско-дървесни видове ,.., са: трепетлика,.., офика, мукина, киселица ,.. и др. М. Тошков и др., HP, 19.
МУКНА. Вж. м у к в а м.
МУКОВДЕН, мн. няма, м. В българската обредна традиция — название на деня на св. Влас, покровител на добитъка, в който ден са мукали, мучали на говедата и са въртели над главите им рязнати от тях косми, за да са здрави.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУКОЗА ж. Анат. Слизеста обвивка на вътрешен орган в човешки или животински организъм; лигавица. До настъпването на пубертета ендометриумът представлява тънка лигавица с малко жлези. Когато обаче в пубертета един фоликул започне да зрее,.., в маточната му коза настъпват особени промени. Ил. Щъркалев, Г, 12.
— От лат. mucus 'слуз'.
МУКОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който е свързан с мукоза. Корените на зарасличето действуват извънредно благоприятно при кръвохрачене, мукозен колит., и болестите на пикочните пътища. Пр, 1952, кн. 5, 81.
МУЛАВЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл.
