същ. от мулавя; млащене, жулавене.
— От Н. Геров, Речник на блъъгарский язик, 1899.
МУЛАВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. За беззъб човек — прехвърлям нещо из устата си като се мъча да го сдъвча с ченетата си; млащя, жулавя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУЛАТ м. Потомък на родители, от които единият е от европейската, а другият — от негроидната раса. По двата тротоара на Авенида Рио Бранко гъмжи от пъстра навалица: мулати, метиси, креоли и негри. Св. Минков, ДА, 49-50.
— От ит. mulo през исп. mulatto.
МУЛАТКА ж. Жена мулат. Известната френска певица, по произход мулатка, родена в Сащ, Жозефина Бекер емигрирала във Франция. ВН, 1960, бр. 26о7, 4.
МУЛАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до мулат. Мулатски произход.
МУЛАТЧЕ, мн. -та, ср. Дете мулат. Му-латчета, негърчета и бели си играеха весело в градината.
МУЛЕ, мн. -та, и (диал.) -ища, ср. Домаш-но животно, хибриден приплод между магаре и кобила, което външно прилича повече на магаре, частично или напълно е безплодно и се използва за товарене, впряг и ядене. Equus mulus. Тревата растеше високо и мокреше не само копитата на коня, но и моите стъпала в стремената. А водачът ми на мулето беше почернял до колене от влага. А. Дончев, ВР, 136. Проточената из пътеката дружина се събира, разтоварените мулета захрупват со-чната трева. К. Константинов П, 20. Цяло лято многознайникът старец прекара в Хилен-дар .. и когато задуха хладният вятър .. — гостенинът яхна едно муле и замина къде Солун, да вземе кораба. А. Каралийчев, ПГ, 116. Вечер, в тъмното, с мулета и катъри от планината слизаха гладни горяни и даваха мило и драго за една-две крини царевица. Г. Карасла-вов, ОХ I, 381. Богати Петре правил угощение на приятелите си некъде над градо. Натоварили мулища, покарал леб и друго що е требало. Нар. прик., СбНУ X, 147. // Количеството товар, който може да се пренесе на гърба на това животно. „Та иди, Гроздо, Гроздана, / на хайдутските кладенци. / Там го [брат ти] срешка срещнала / девет ми душе пгатаре, / царска ми хазна карая / девет мулета имане“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 49.
Прен. Обикн. като приложение или в обръщение — за изразяване на укорно-гальовно отношение към пакостливо, непослушно, немирно дете. — А бре, деца, що правите такива безобразия. Биваше ли да ме правите за смях на стари години. През моята ръка са минали толкова мулета като вас и всички човеци станаха: офицери, учители, инженери, доктори. Д. Казасов, ВП, 63. „Ето на, мулета недни, влезли в тая стая и разсипали мангала. Ушите им да изкъса човек, малко им е. Диваци, диваци, от гората доведени“. СбЦГМГ, 20. — Антон ме гледаше, засмя се, а от очите му още капеха сълзи: „Муле, разплака ме... Нерви... Хайде, сбогом!“ СбАСЕП, 143. Панко спря точенето [на косата], погледна към децата и им подвикна галено: — Бойко, Коленце! Ще се озелените като скакалци, бре мулета! Д. Ангелов, ЖС, 132.
О Бързам като муле пред майка си. Разг. Проявявам нетърпение да кажа или да извърша нещо, без да е много обмислено.
— Не бързайте като муле пред майка си. Имайте търпение и всичко ще научите. Д. Вълев, Ж, 15. Дърпам се (запъвам се / запъна се) като муле на мост. Разг. Проявявам много голямо упорство, инат; инатя се, не отстъпвам. При затруднения в Юга От-чев намирал ключ за всяка врата. В едно балканско село хората се дърпали като муле на мост. Извикали там Отчев. Д. Вълев. Ж, 65. Колкото (като) муле от кантар, разбирам. Разг. Нищо не (разбирам).
— От лат. тикк. Друга (диал.) форма: му ля.
МУЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от муле; малко муле. — Скоро всичко в тоя свят старей / — остаря ми муленцето, брей. Ас. Разцветников, ОНН, 53. — Малко ли съм ти донела, /донела и докарала?/Седем му-ленца с товаре, / харгале коне с коняре. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 162.
МУЛЕТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който води, кара муле или мулета с цел превозване на товари, стопанска или търговска дейност. Друга конна чета идеше отзад, а след тях се мъкнеха мулетари с натоварени до ушите мулета, навярно с плячка. Д. Рачев, СС, 47. С него се познавахме отпреди петнайсет години, той разкарваше фиданки с едно муле, пък аз залесявах на Персенк. Ариф и сега беше мулетар — прекарваше кооперативни снопи от местността „Вълкови хлявове“. Н. Хайтов, ПП, 104.
МУЛЕТАРКА ж. 1. Жена мулетар.
2. Жена на мулетар.
МУЛЕТАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мулетар. Мулетарска пътека.
МУЛЕТАРСГВО, мн. няма, ср. Занятие на мулетар.
МУЛЕТАРЧЕ, мн -та, ср. Умал. от мулетар; млад мулетар.
МУЛЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на муле. Есета, импресии, поетична проза и прозаични стихчета.. Аз не знам как да ги нарека,.. Знам само, че не бих могъл да не ги напиша.. И ги пишех.. Дори и на конски гръб или на мулешки самар. Д. Дамянов, ПИ1Ц, 7-8. Мулешка опашка. Мулешка следа. Мулешки копита.
МУЛИНАЖ, мн. няма, м. Текст. Специална обработка на прежда, при която нишките се събират две по две и се пресукват по четири наведнъж.
