Page:RBE Tom9.djvu/502
но той далеч надхвърляше размерите на една мирновременна армия. Д. Вълев, 3, 17.
МЙРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. О стар. Книж. 1. Миролюбивост, миролюбие. Тип, последните [фуласи], ся различават между всичките народи в Сенегамбия за хубостта на лицето и мирността на нравите им, Ив. Богоров, КГ, 254. Ако би сбрал человек от един род неопитомени животни, нъ от разни предели и от разни союве и породи,.., видял би какви стремления щат ся породи между им и какви боюве и нападения! А напротив, ако би зел сё от еднокръвнина, видял би с каква тишина и мирност би живели тии между си! Г. С. Раковски, БСI, 25.
2. Кротост, покорност, смиреност. Не е трудно за да станем любезни, но треба да прилагаме и сострадателната мирност. подобри неща совершава мирността, нежели бързотата. А. Никопит, УД (превод), 265. Любовта, мирността, покорението, са естествени добрини. Д. Миркович, КМБГ, 65. Познавам госпожа Л .., с каква тишина и мирност ся подчинява на сичко, щото я срещне. Ч, 1871, бр. 12, 380.
МЙРО, мн. няма, ср. 1. Църк. Дървено масло, което се освещава от духовно лице и се употребява в църковни обреди като символ на пречистване на душата и тялото. На осмия ден монасите обвиха в най-чисти покривки мощите и ги покриха с благовонно миро. Й. Попов, БНО, 21 .Пристъпи при него жена, която имаше в съда алабастрен много скъпо миро и възливаше го на главата му, като бе седнал на трапезата. КТЕМ, 526. Мирото.. се освещава от владиката. Д. Манчев, НН (превод), 136. • Нар.-поет. Миром ми роса н. „Чер-велниче, опалниче, /.. /у таа Мария нема/ни да едеш, ни да пийеш, / че йе миром миросана, / кърстом, кърстосана.“ Нар. пес., СбНУ XI, 89.
2. Диал. Християнски обряд, при който родилка отива в църква след 40-ия ден от раждането; чиста молитва. Додоха и четиресе. Стрина Венковица ще води невястата с детето на миро. Т. Влайков, Сьч. I, 1925, 269. Води я девет месеца, /добила йе мъжко детенце. /Кога в черкове да идат, /Донка на миро да иде — / насряд мегданя минали. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,78.
— От гр. р-броу.
МИРО-. Остар. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: отнасящ се до света; свето-, напр.: миро-
обладание, мироописание, м и -роописател, мироспасителен и под.
МЙРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Световен. Селският народ помни само войните,.., даже мировите събития често оста-ят за него неизвестни, щом не внасят никаква промяна в многотрудная му живот. Ив. Вазов, Съч. XVI, 129. От гледна точка на мировата любов, ние се намираме още в хаоса. Б. Шивачев, Съч. I, 133. Само в едно десетилетие театърът ни даде таланти от мирово измерение. Ст. Грудев, АБ, 163.
— Вие ей така, с лекотата на мирови господари, обявихте и вашата... континентална войничка. Т. Генов, Избр. пр, 141.
0 Мирова скръб. 1. Литер. Наименование на литературно течение, възникнало в края на XVlfi и началото на XIX в., което изразява краен песимизъм и пълно разочарование от всичко. 2. Прен. Ирон. Изключително дълбока тъга, печал, отчаяние от всичко и всички. Сетне замънква и недовършената песен замира така невероятно фалшиво, че по лицето на Чакмаков се изписва мирова скръб. Ж. Шем-тов, ФП, 28. „Ти си жертва на мировата скръб!“ — ми казваше той иронично, като че ли сам бе най-жизнерадостният човек на света. М. Кремен, РЯ, 519.
— От рус. мировой.
МИРОВИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Само в съчет.: Мирови съдия; мирово съдилище. Който се занимава с разглеждане на дребни граждански и углавни дела между две спорещи страни. Виловски беше вече няколко месеца мирови съдия в споменатия окръжен град. М. Георгиев, Избр. разк., 192. И мировият съдия е тука [на разходка] — едър, поприведен мъж, с редки мустаци и уморен поглед. К. Константинов, ПЗ, 85-86. В сградата на мировото съдилище,.., се помещаваше и канцеларията на пристава. Г. Белев, ПЕМ, 104.
— От рус. мировой.
МИРОВЪЗРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мироглед, светоглед. Искаше ми се да проникна в душевните му [на св. Иван Рилски] дълбини, да постигна тайната на неговото мировъзрение на Твореца, на природата, на света. Ив. Вазов, Съч. XV, 40. Неговото [на Коперник] учение било изложено в книгата му „Върху кръгообращение-то на небесните тела“. С нея бил нанесен съкрушителен удар не само върху господ-ствуващата още от времето на Аристотел геоцентрична система, но и върху религията и върху религиозните мировъзре-ния. А. Бешков и др., ИГ, 88. Току-що споменатите разкази съответствуват напълно на пантеистическото мировъзрение на индийците и на учението им за въплощени-ята. М. Драгоманов, СбНУ II, 178.
— От рус. мировозрение.
МИРОГЛЕД м. Книж. Само ед. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; светоглед. В Букурещ той [Каравелов] се явява с оформен мироглед .. При това той изгражда своя мироглед на широка философска, социална и политическа основа. иИв. Унджиев, BЛ, 134. Истина е, че в Йовковия мироглед има нишката на една обективистична човечност. С. Северняк, ОНК, 203. Той [карикатуристът] е изразител на обществото, на
