лина, Л, 10. Тя върви покрай тарабите, дири минувка. И се шмугна прц баба Мария Фили-пица, тъщата на кмета. И. Вълчев, РЗ, 36.
МИНУС м. 1. Мат. В математиката — знак за изваждане на една величина от друга (-). Противоп. плюс (+). Дълги формули по математика замрежиха погледа ми и като на лента виждах плюсовете и минусите, корените и логаритмите. Кр. Григоров, ОНУ, 120.
2. Неизм. Мат. Този знак, поставен пред цифра за означаване на отрицателна величина. Противоп. плюс. Когато отрицателните числа означаваме с помощта на цифри, поставяме знака минус пред цифровото означение. Алгебр. VII кл, 21. При модерните хигиенни условия ще се колят угояваните птици и ще се замразяват дълбоко при минус 38 гр. ВН, 1958, бр. 2050, 1. Колкото и да са се старали да изменят скоростта на радиоактивния разпад, не са успели. Нагрявали радиоактивншпе вещества до разтопяване, охлаждали ги до температура минус 220 градуса,., но те се разпадали с една и съща скорост. ВН, 1958, ор. 2098, 4. // Разш. Изобщо отрицателна величина. Противоп. плюс. Минус по минус дават плюс.
3. Като предл. Мат. Между две величини — за указание, че втората величина се изважда от първата; без. Противоп. плюс. Квадратът, построен върху хипотенузата, — има лице, равно на лицето на големия квадрат минус сумата от лицата на четирите оцветени триъгълника. Матем., 1965, кн. 1, 5. Квадратът на разликата на две числа е равен на квадрата на първото число минус удвоеното произведение на първото число с второто плюс квадрата на второто число. Алг. VII, 78. Зависимост между събира-емите и сбора.. От решението на двата примера виждаме, че когато събираемите са две, всяко събираемо е равно на сбора минус другото събираемо. Аритм. V кл, 25. // Разг. Като не се смята; без. — Интересно с какви сили разполагат сега немците срещу нашия фронт! — .. — Със същите, с които разполагаха сутринта, минус убитите и ранените. П. Вежинов, ВР, 124.
4. Прен. Разг. Отрицателно качество, недостатък. Противоп. плюс. — Струва ми се, господин генерал, че напразно даваме жертви в тия преки атаки. Вкарването в боя на резерва с нищо не изменя положението, защото и без това гъстотата на атакуващите вериги не е наш минус. П. Вежинов, ВП, 122. Във всяка работа има плюсове и минуси. Сега минусът за тебе и хората ти е в това, че ще трябва да лижете, което сте плюли. Сг. Марков, ДБ, 180. Само той единствен прозря през още не твърде натрупаните минуси злото, което дебне нашата народни и държавни съдба. СбЦГМГ, 129-130.
5. Разг. В училищната практика — този знак, поставян към бележката за показване, че знанията са малко по-малко, отколкото се изисква за дадена бележка. Противоп.
плюс. — Радваш ли се, татулко? Вместо отговор аз целувам розовата бузка. — Само че, — казвам — тук не пише шест, а шест минус. П. Незнакомое, МА, 18.
— Татко, прочете ли афиша? — Прочетох го — казвам аз. — Но трябваше и ти да го прочетеш по-внимателно.. — Защо? — чува се малко смутеният глас на Маргаритка. — Има ли грешки? — Има. Писах ти пет минус. П. Незнакомое, МА, 23.
— Лат. minus 'по-малко1.
МИНУСКУЛ, мн. няма, м. 1. Езикозн Малки букви, получени от унциала, под влияние на античния романски курсив в края на VIII в.
2. Остар. Печ. Дребен, подобен на курсива шрифт, употребяван в книгопечатането до края на а1Х в.
— От фр. minuscule.
МИНУСКУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до минускул.
О Минускулно писмо. Езикозн. В латински и гръцки ръкописи — писмо, използвало само малки букви. В основата на начертание-то на буквите на глаголицата е легнало гръцкото минускулно писмо.
МИНУТ м. Остар. Книж. Минута. Нека ние, българите, си направиме тая народна християнска и братска длъжност към милото наше отечство и към храбрите наши войници, които всякий ден, всякий час и даже всякий минут от върха., гледат непрестанно към свободните свои брате. ДЗ, 1868, бр. 39, 144. — Та, дайте ми власт ми-лостивий господине, да изсека на късове тогова лъжка и злотвореца, такъвзи проклетник не треба да живее вече нито един минут. П. Тодоров, МГ (превод), 45.
— От фр. minute или нем. Minute.
МИНУТА ж. 1. Единица мярка за време, равна на 60 секунди или 1/60 част от часа. — Колко минути се бави тука? — Три минути, мисля. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 13. Колко пъти Галчев поглеждаше предпазливо часовника на ръката си, обещаваше си, че след пет, следи десет минути ще стане и ще си ходи. Й. Йовков, ЧКГ, 149. Точно в седем и тридесет минути квартирантът си дойде от работа. М. Грубешлиева, ПП, 127. От Константиновия триумфален арк до Кара-каловите бани се стига за десетина минути. К. Величков, ПССъч. III, 56. • С предл. в, н а. За означаване на същия интервал от време, по отношение на който се определя количеството на нещо; минутно. Според думите на изобретателя апаратът му по желание може да се движи от 30 километра в час, та до 30 000 километра в минута. Елин Пелин, ЯБЛ, 34. • В съчет. с н а, през, след и под. или всеки и числ. За означаване, че някакво действие, нещо се извършва на определен интервал от тази мярка за време. Портиерът след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно, с един
