МЕЗОЛЙТЕН 295 МЕК
за късния палеолит; за мезолита — средно-каменната епоха. П. Бобев, ГЮМ, 22. Ако съпоставим валежите с температурата на климата през зимата, ще констатираме, не през мезолита .. в София снегът е падал само през месец януари и отчасти през февруари. Пр, 1954, кн. 1, 72.
— Ог гр. мезо + A.u9oç 'камък' през фр. mcsolite.
МЕЗОЛЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геол. Който се отнася до мезолит.
МЕЗОН м. Физ. Неустойчива елементарна частица с маса в покой между масата на електронй и масата на нуклеоните, която се разпада спонтанно. Три години преди да бъде открит в космичното излъчване, мезонът е бил „открит“ по предположение на японския учен Юкава и определен като микрочастица със средна маса между електрона и протона (оттам и името му — „мезон“)- НТМ, 1961, кн. 7, 11.
— От гр. мезо— през фр. méson или нем. Мекоп.
ME3ÔHEH, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който се отнася до мезон. Като начал-о да се запознаем с идеята за мезонните атоми. Вече отдавна бяха открити частици, получили названието мезони. М. Ганева, ГМ (превод), 130. На науката са известни засега два вида материя — вещество и поле (електромагнитно, гравитационно и мезо нно). Д Мезонен взрив.
МЕЗОСТИХ м. Литер. Стихотворение, в което средните букви на всички стихове образуват дума или изречение.
МЕЗОСФЁРА ж. Спец. Атмосферният пласт от 40 до 80 км, намиращ се над стратосферата, който се характеризира с увеличение на температурата до 60 км височина и със спадане на температурата над тази височина. Над стратосферата лежи мезосферата, в която температурата отначало расте с височината до 50-60 километра, а след това намалява. П. Марков, А (превод), 77. В мезосферата температурата спада с увеличаване на отс-тоянието от Земята. Вселена 69,215.
МЕЗОФЙЛ м. Бот. Основна мека тъкан на лист, разположена между горния и долния епидермис; мекчина. Мезофилът е паренхимна тъкан, разположена под епидермиса на листа.
— Ог гр. мезо + cpùAAov 'лист'.
МЕЗОФЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Бот. Който се отнася до мезофил. Мезофил ни тревисти растения. Мезофил-ни бактерии. Мезофилна тъкан. Мезофи-лен микроклимат.
МЕЗОФЙТИ м. Бот. Група растения, които виреят в места с досТатъчна, но не из-лишна влага, предимно в области с умерен климат. Още в края на XX век са установени три екологични групи сухоземни растения в зависимост от водния фактор: ксе-рофити, мезофити и хидрофити.. Мезофи-тите заемат местата, които се характеризират с междинни условия на влага. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 157-158. Към мезо-фитите се отнасят по-голямата част от листопадните дървета и храсти.
— От гр. мезо + фитоу 'растение'.
МЕЗУЗА ж. Кутийка, в която се държи парче пергамент с написани стихове от Библията, поставяна обикн. на вратата в дома на вярващи евреи. Не мога да разбера тия богаташи, които все пак обичат да помагат на бедните... „Това те правят и за себе си — за успокоение на своите грешни души“
— обяснява мама и повтаря испанската мъдрост: „С едната ръка целуват мезузат-а, а с другата крадат“. С. Таджер, ПНМ, 57. Откопча от врата си верижката на ме-зузата и я подаде с две ръце на Боян.
— Ето, вземи това нещо, Боянчо... Вие младите не вярвате, аз знам, но го вземи за мое успокоение. Вътре има една малка хартийка със свещени думи. Умни думи са те... Носи я поне един ден. Ем. Манов, ДСР, 177.
— Евр.
МЕЗЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Замезвам.
— Ог Л. Андрсйчин и др., Бзлгарски тълковен речник, 1973.
МЕЙОЗА ж. Биол. Една от формите на непряко деление на половите клетки, при която има намаление на броя на хромозоми-те в дъщерните клетки.
— От гр. цекотц 'намаляване' чрез лат. теюяйя.
МЕК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който лесно се поддава на натиск, оказва малко съпротивление при натиск. Противоп. корав. Ех, колко ми е драго и мене, като имаме така копачки, да ида да им нося обед, па след обеда,.., аз да се поизтегна под клонестата върба край вадата, на меката зелена тре-вица. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 13. Когато преди четиридесет години разкопаха Сакар кория, десет години подред хората не можаха да изкарат здрава кола, натоварена със снопи. А пръстта беше мека и рохкава. Сега се е сплескала, не можеш да копнеш. Г. Караславов, СИ, 306. Велко тръгна нагоре като вцепенен, отпуснал очи и не смееше да погледне ни вляво, ни вдясно. Мека снежна топка го перна в тила и се пръсна. Д. Та-лев, И, 245. Мек восък. Мека смола. Меки домати. II За дюшек, възглавница и под. — който е с пухкав пълнеж. Агата,.., седеше в почетния кът на мек дюшек, до непремен-ното си орехово ковчеже. Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. Оня там, дето минава с каручката, се казва Никола Мазния. Поглеж го, не сяда като хората, ами си е сложил столче в каручката и си е подложил мека възглавница. А. Каралийчев, НЗ, 177. // За легло, миндер и под. — който е с постелки от такъв пълнеж. Да легнеш в меки постели, да сложиш глава на писана възглавница и да не сънуваш, грехота е! К. Петканов, СВ, 80. В богато украсената му със скъпи килими и мечи кожи главна стая се намираха меки се