МЕЖДУСЪЮЗНИШКИ 292 МЁЗДРЕНЕ
съюзници. Щом спечелил надмощие над местните военачалници, Плесли Мехмед им отка-зaJl боеприпаси. Но тържеството му в тия междусъюзнически събития било кратко: арнаутските сеймени от неговата собствена войска се разбунтували и преминали към укрепените в Плевен кърджалии. В. Мутафчиева, КВ, 130. Междусъюзнически съглашения.
2. Който се отнася до взаимоотношения, взаимовръзки и под. между съюзници. — В Русия няма нито такова селячество, нито дружбашки съюз, а тук има, има и междусъюзническа комисия, и репарационна банка, и чужди капитали, и меншевизъм в открит съюз с буржоазията! Ем. Станев, ИК I и II, 117. Отношенията между победителите [в Първата световна война] се изостриха още във връзка с въпроса за междусъюзническите дългове. САЩ поиска изплащането на заемите, дадени на съюзниците по време на войната. Ист. IX и X кл, 117.
◇ Междусъюзническа война. Войната през 1913 г. на България с бившите й съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния. Фердинанд .. въпреки недоволството всред народа дал заповед на 16 юни 1913 г. за нападение на съюзниците в Македония. Така започнала престъпната братоубийствена междусъюзническа война. Ист. VII кл, 117.
МЕЖДУСЪЮЗНИШКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Междусъюзнически. — Безсънните нощи на майките ли не са достойни за вашето изкуство? Или трагедията на Меж-дусъюзнишката война, която донесе толкова незаслужени и тъй велики беди на България? К. Христов, ПП I, 13. —Ако има правда и законност в тая злочеста страна, за престъпното безумие на 16 юни, когато се откри от българска страна Междусъюз-нишката война, цар Фердинанд трябваше да бъде обесен тук. Л. Стоянов, X, 167.
МЕЖДУЦАРСГВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Време от смъртта или абдикацията на един владетел до възцаряването на друг след него. Запазването на вътрешния ред ще бъде сега — додето трае междуцарствието — главната грижа на Регентството. С. Радев, СББ И, 272.
2. Прен. Безвластие, безредие. Догански, един от организаторите на държавния преврат, имаше важни причини да ликува за успеха му.. В междуцарствието, което от тая заран захващаше, докторът играеше влиятелна роля и първата му [на Догански] грижа беше да освободи Цача из затвора. Ив. Вазов, Съч. XXV, 206-208.
МЕЖДУЦЕХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който става, извършва се между два или повече цеха. Междуцехов футболен турнир. Между-цехови състезания. II Който свързва два или повече цеха. В текстилните тъкачни и предачни фабрики вътрешнозаводският и меж-дуцеховият транспорт е организиран главно посредством обикновени транспортни средства. ВН, 1960, бр. 2619,2.
МЕЖДУЧАСИЕ, мн. -ия, ср. Време за почивка между два учебни часа в учебно заведение. В къщи пристигна Теменужка. Не бях я виждал от деня, когато ни раздадоха дипломите,.., а ми се стори някак си друга, no-различна от онази Теменужка, която срещах през междучасията на двора в училищния коридор. А. Гуляшки, ДМС, 179. Борис Глаушев и Мария Йорданова бяха дежурни по училищния двор през време на междучасията. Момчетата играеха пред мъжкото училище, момичетата — пред женското насреща. Д. Талев, ГЧ, 65. Преди той й звънеше през второто междучасие в училище. Л. Михайлова, Ж, 130.
МЕЖЁРКА ж. Диал. Жена, която е отишла на межа1; межовница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЕЖОВНИК, мн. -ци, м. Диал. Мъж, който е отишъл на межа1, на тлака; межар. Който гощава най-добре, нему се събират най-много межовници (Т. Панчев, РБЯд, 206).
МЕЖОВНИЦА ж. Диал. Жена, която е отишла на межа1, на тлака; межерка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЕЖУРЯ, -иш, мин.св. -их, несв., нёп-рех. Остар. и диал. Мъждея. Нуждата на учението начна да ся усеща и слабата искра на просвещението, что межуреше, стана пламик по някои места. СбПер. п I, 58.
МЕЖЯ ж. Диал. Межда; мездра, отар, ръбеж, синур.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
МЕЗАТ м. Диал. Търг. — Аз цялата им стока на мезат ще извадя. Всичко, дето сте изкрали — ще изкарам. П. Тодоров, Събр. пр II, 426. Още вечерта тя [антерия-та] са продаде на мезат в затвора от един циганин, който я разнасяше между затворниците. 3. Стоянов, ЗБВ III, 74.
— От араб, през тур. mezat.
МЕЗДРА ж. Диал. 1. Тлъстина от овца или говедо, от която се топи лой (Н. Геров, РБЯ).
2. Мас (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Сланина (Вл. Георгиев и др., БЕР).
МЕЗДРА ж. Диал. 1. Межда, межя, отар, ръбеж, синур. Той падна,.., на самата мездра, която лежи между два братски народа, България и Сърбия, падна за свободата на своите менши братя. МС, 1883, кн. 4,11.
2. Слаба, неплодородна земя.
3. Плодородна нива.
— От араб, през тур. mezrea. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..,, 1971.
МЁЗДРЕНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от мездря. При добиване на масло без претопяване, а само от пресуване на пряспата подкожна тлъстина, особено на полу-
