Гласът му се сливаше с бистрия звън на мандолинните звуци. ВН, 1959, бр. 2516, 4.
2. Който е съставен от мандолини. Мандо-линен ансамбъл. Мандолинен оркестър.
МАНДРА1 ж. 1. В традиционното овцевъдство — временно обединяване на овцете и козите на няколко стопани в сборно стадо за по-пълно оползотворяване на млякото. Началото на мандрите обикновено е в края на м. юни или в началото на юли, а краят
— в средата на септември.
2. Оградено място за добитъка с малка тяс-на вратичка, през която животните излизат едно по едно за издояване.
3. Помещение или малка работилница, предприятие, където се събира и преработва мляко в сирене, кашкавал, масло и др. млечни произведения. Златко влезе в колибата на овчарите. Няколко големи гюма, пълни с издоеното сутрешно мляко, чакаха да ги отнесат в мандрата. J1. Галина, Л, 69.
4. Прен. Разг. Изобилие.
— Гр. pdvipa.
МАНДРА2 ж. Диал. Бой. Неска пак вписахме и довечера гъ че ше има мандра. БД 1,109.
О Ще ям мандрата. Диал. Ще ям бой, ще ме бият.
— Гр. pavxpa.
МАНДРАГОРА ж. Многогодишно тревисто растение от сем. картофови със сил но развит дебел и месест корен, разпространено в Средиземноморието и някои райони на Азия, което се използува в медицината. Mandragora officinarum. Мамонтово дърво,.., жен-шен, мандрагора и още много забележителни растения могат да се изброят [в растителния свят]. Ст. Драганов, ФБР, 33. Когато Ева се събуди, Сатанаел й подаде алабастър със сок от кимион и семена от мандрагори. Н. Райнов, БЛ, 22. В древността и до най-ново време на мандрагора-та под наименованието „алрауна“ се е приписвала чудодейна сила.
— От гр. pavSpayopaq.
МАНДРАГОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мандрагора или е на мандрагора. И преди той [славянинът] да успее да отстрани от себе си хората, които се притискаха наоколо, една малка иконка от мандрагоров корен висна във въздуха на края на кожен ремък. Ст. Загор-чинов, ЯСС, 91.
МАНДРАДЖИЙКА ж. 1. Жена мандра-джия.
2. Съпруга на мандраджия.
МАНДРАДЖИЙСКИ, а, о мн. и,
прил. 1. Който се отнася до мандра*, свързан е с мандра1, мандраджия или мандраджийст-во. Каруцарят опъна до скъсване юздите, но трудно се задържаха буйните манд-раджийски коне. Сл. Трънски, Н, 198. Манд-раджийски занаят.
2. Който се произвежда в мандра1. Ядяха хляб и мандраджийско сирене и час по час извиваха глави да огледат тази необгледна земя. П. Константинов, ПИГ, 211.
О Мандраджийско масло. Суроватъчно овче масло, което се добива само при производството на балкански кашкавал. Допуска се овчето мандраджийско масло да съдържа до 20 % вода. Н. Димов и др., ТМ, 63.
МАНДРАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие, поминък на мандраджия. Дръпнах една книга — „Мандраджийството — доходен занаят“, изтеглих друга — „Как да си построим детекторен приемник“. Д. Бегунов, ГВВ, 5. Нищо не разбираше от ман-драджийство, макар че го бяха взели на работа в мандрата.
МАНДРАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Мъж, който работи в мандра1 или е собственик на мандра1 (в 3 знач.). — Миналата година — пояснява мандраджията Шано — обработихме 160 000 кг краве мляко в масло и извара. Ил. Волен, МДС, 241. Беше вече към средата на август и селяните от няколко дена не носеха мляко в мандрата, но имаше още доста работа за довършване.. Лицето на мандраджията още повече потъмня и като че ли стана изведнъж затворено и строго. П. Вежинов, ВП, 5-6. Пред мандрата шетаха двама души и правеха нещо,.. — Чорбаджията тука ли е? — попита Щерев ман-драджиите. Д. Ангелов, ЖС, 259-260.
— Друга (диал.) форма: мандражия.
МАНДРАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Мандраджия. Едному мандрарю не достанало зимовище да изхрани своите овчаре, та зел да им коле от стадото си. А. Хаджоглу, ББ, 55.
МАНДРЙЛ м. 1. Тесноноса маймуна с мощно телосложение, къса опашка, пъстро-оцветено тяло и предни крайници по-дълги от задните. Mandrilus shinx. В битка лице с лице човекът се поваля, защото мандри-лът, в своя къс и прибран ръст, има съсредоточена такваз сила, каквато са нахожда често в человеческия род у някои юнаци. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 74.
2. Зоол. Род низши представители на тесноно-сите маймуни, които обитават горите и планинските райони на Западна Африка. Mandrilus. Мандрилите живеят на стада в тропическите гори на Западна Африка. А Ос-новната храна на мандрилите са плодовете и насекомите.
МАНДРИЦА ж. Умал. от мандра1 (в 3 знач.); малка мандра, мандричка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАНДРИЧКА ж. Умал. от мандра1 (във 2 и 3 знач.); мандрица.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка, 1888.
МАНДРШЦЕ, мн. -а, м. Диал. Място, където е имало мандра1 (в 1 и 2 знач.). А той лек, пъргав като дива коза скачаше по камънака, спираше се на вършинките, гледаше учуден от мандрището заревото на далечните по
