по суша, тогава дойдоха в Пловдив град шест паши, та преминаха през Пещера".
A. Дончев, ВР, 77.
2. Лице, което притежава такава титла. Умурбег го [Игрила] изгледа дълго и си сбърчи веждите. На ухото му тозчас се надвеси гъркът и взе да му шушне нещо, ала емирът махна с ръка. Ст. Загорчинов, ДП, 309. Всеки емир, султан или вожд имал собствена администрация, свой съд и бюджет. Л. Мелнишки, Н, 23. На север много от училищата се намират в ръцете на емирите; в тях главно внимание се отделя на зазубрянето на Корана. Л. Мелнишки, Н, 34.
— Араб. през тур. emir. — Ив. Богоев, Всеобща география на децата (превод), 1843.
ЕМИРАТ м. Емирство. Обединени арабски емирати.
ЕМЙРСТВО, мн. -а, ср. 1. Област, владение на емир. До революцията малките закътани заливчета по йеменския бряг гъмжаха от големи моторни лодки, пренасящи „жива стока“ от африканския бряг за Саудитска Арабия и за различните емирс-тва и султанства, в които търговията с роби е почти свободна. П. Цолов, Й, 30. Не след много влакът пресича границата на Западна Нигерия и навлиза в пределите на най-обширната област в страната — Северна Нигерия,.. В състава й влезат около 40 емирства, начело с феодални управници
— емири. Главният емир има титлата султан. Л. Мелнишки, Н, 50. Фес и Занзибар,..
— синките mue ханства и емирства, са призовават да „напуснат раздорите и да обърнат погледите си към центъра на исламиз-ма“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 298.
2. Само ед. Власт, положение на емир.
ЕМИРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от емир; млад емир. Владика беда бедило, / че либи .. емирче. Нар. пес., СбБрМ, 60.
ЕМИСАР, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, изпратено от политическа или държавна организация, обикновено в чужда страна, с политически или други задачи; официален пратеник. На 7 септември в Пловдив пристигна инкогнито английска военна делегация, начело с един генерал от английската кралска армия. Английските емисари бяха прехвърлени по тайни пътища от Цалиград. К. Ламбрев, СП, 407. За влиятелния българин Недялко Попович от Видин се знае, че водел финансовата и чуждестранната преписка на Пазвантоглу и бил негов емисар в Париж. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 44. Портата изпратила във Видин емисар да я извести за количеството боеприпаси, складирано от бунтовника [Пазвантоглу].
B. Мутафчиева, КВ, 182. // Разш. Пратеник с определена мисия, задача. Вестник „Демократически сговор“ и този път бърза да се намеси в спора с единствения аргумент, който има на разположение — клеветата: "Тези господа — .., — не са нищо друго освен болшевишки емисари, пратени в България. " Н. Христозов, ПД, 129.
— От лат. епгивзагшз 'разузнавач'.
ЕМИСИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Финанс. Прил. от емисия. Беше създадена централна емисионна банка, която си поставя задача да разширява кредитирането на националната промишленост и селското стопанство. П. Цолов, Т, 46. При новите условия банковата система трябва да функционира като крупен банков тръст, при който Народната банка се превръща в банка на банките и емисионен център на държавата. А Емисионна програма.
ЕМЙСИЯ ж. 1. Финанс. Пускане в обра-щение на банкноти, монети, ценни книжа, банкови билети, облигации и под. от държава, централна (главна) държавна финансова институция или банка. При обявяване на емисията [на държавни облигации] се посочва размерът на годишния лихвен процент. Кеш, 2004, бр. 34 [еа]. Емисия на банкноти. Емисия на държавен заем. И Обикн. с указание за времето или мястото на това пускане в обращение. Централната златарска работилница (София) съобщава, че изкупува всякакъв вид злато и златни монети /../. Също в неограничени количества сребро и сребърни монети,., от емисиите 1930, 1934 и 1937 г. ВН, 1961, бр. 2955, 3.
2. Техн. Радиоизлъчване или телевизионно излъчване; радиопредаване, телепредаване. Нямах познати измежду местните жители, от които да се осведомя за положението по емисиите на чужди радиостанции.
А. Христофоров, О, 92. — Дълго време се чувствах така, сякаш давам интервю за централната емисия новини по телевизията. Сега съм много по-освободена. М, 2005, бр. 19 [еа]. Следващата новинарска емисия съобщва за падането на странен метеор върху ферма. П, 2005, бр. 26 [еа]. Вечерните емисии на новините по кабелните телевизии започват почти по едно и също време. Емисия на живо. Спортна емисия.
3. Физ. Процес на излъчване, на отделяне на електрони от повърхността на някои тела, вещества, в по-редки случаи течности, вакуум или газ, причинен под въздействието на топлина, светлина, електрично или електромагнитно поле, електронно бомбардиране и под. Електронната емисия предствалвява отделяне на свободни електрони от метал или сплав под действието на топлина, светлина и др. Ел. XI кл, 1965, 124. Ако при работа на дъгата катодът се охлади, емисията на електрони се прекъсва и дъгата гасне. Физ. X кл, 1965, 175. // Процес на излъчване, отделяне на газове, замърсяващи атмосферата. Популярен мит е, че ограничаването на вредните емисии ще доведе до икономически срие. Кап., 2007, бр. 2 [еа]. Ако емисиите на вредни газове се намалят,
