а дърветата се увеличат, парниковият ефект ще изчезне. Кап., 2007, бр. 2 [еа].
— От лат. emissio през фр. émission.
ЕМИТЕНТ м. Финанс. Учреждение или предприятие, което издава, емитира ценни книжа, банкноти и под.; емисионна банка.
— От лат. emittens, -entis 'пускащ'.
ЕМИТИРАМ, -аш, св. и несв., прех.
1. Финанс. Пускам в обращение банкноти, монети или издавам ценни книжа. В 1858 г. Турция е могла да емитира заем с 15 процента. Хр. Ботев, Съч. 1929, 220. Българска пощенска банка емитира чрез частно пласиране тригодишни облигации с номинал 10 млн. евро. Банк., 2003, бр. 25 [еа].
2. Физ. Отделям електрони, йони, позитрони или газове и др. под.; излъчвам. Металът, който се намира в силно електрично поле и емитира значително количество електрони, лесно се разрушава. Д. Лазаров, ОЛЕП, 64. Катодът е образуван от никелова тръбичка, на капачето на която е нанесен слоят, който емитира електрони. Д. Мишев и др., ТТ, 97. Нажежените пари и газове обаче емитират светлинни излъчвания с определена дължина на вълната. Н. Пенчев и др., КАХ, 22. емитирам се страд. Във Варшава ценните книжа се емитират в полски злоти, като сделките започнаха при ниво от 144 злоти за книга. Кеш, 2003, бр. 41 [еа].
— От лат. emitto 'изпускам' през нем. emitieren.
ЕМИТЙРАНЕ ср. Финанс. Физ. Отгл. същ. от емитирам и от емитирам се. Обществото на народите одобри на 10 юни проекта за емитиране на един заем, предназначен да подпомогне тракийските бежанци. Д. Казасов, ВП, 368. За разлика от емитирането на акции, предимството при облигациите е, че могат да ги издават не само публични дружества, а и общини, непуб-лични дружества и др. Сега, 1998, бр. 300 [еа]. Бомбардирането на оксидните катоди с положителни йони води до емитиране на отрицателни йони. Д. Мишев и др., ТТ, 78.
ЕМЙШ м. Събир. Диал. Плодове, ово-щия. — А емиш да донеса ли? — попитала баба Либеница. — Донеси. Може ли са без емиш? Донеси малко ябълчици, малко големи смокини. Л. Каравелов, Съч. II, 81. Колко земя имаха Ковачите? .. А случеше ли се плодовита есента, от емиша и от зърното даваха и на други, на no-бедни от тях. Г. Манов, КД, 19. Много говори на баща си и още повече би говорила Стамена, защото от месеци в ума й беше само новата й къща,.., старата бахча, от която щяха да изкарат и емиш, и ракия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 80. На наш вилает млого берекет: / Дваж у година жито жънеме, / дваж у година трева косиме, / дваж у година емиш бере-ме. Нар. пес., СбНУ, XIV, 32.
— От тур. yemiç.
ЕМЙШЕЦ м. Събир. Диал. Умал. от емиш.
ЕМИШЕРЙЯ, мн. -йи, м. Диал. Емше-рия. — Е, и аз съм оттам! — заключава тържествено бай Ганьо; то се казва еми-шерии сме. Ал. Константинов, БГ, 40. — Видите ли, моят емишерия знае влашки да играе, рече старецът и като мина Ганчо край него, каза му турски: "Артък, ербап си бил, синко, няма да ме засрамиш с нищо... брава! " Ц. Гинчев, ГК, 347.
ЕМЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Данък върху недвижим имот у нас през време на турското робство. Секи ден заптиета кръстосват по селата да събират емляци, вергия, беглика,.., за бостаните, за лозята, за нивята. НБ, 1876, бр. 40, 157. Той [Каравелов] не само въдвори турските даждия — емляк, иджар,.. — но и постанови, че те ще се събират по старите оценения. С. Радев, ССБ I, 207.
2. Недвижим имот (Н. Геров, РБЯ).
— От араб, през тур. emlâk.
ЕМЛЯЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Който се отнася до емляк, до данък върху недвижим имот. Който би се заинтересувал, ще види в емлячните регистри на общината, че преди няколко години Мино е купил от Драгия Вълков двайсет декара земя по двайсет хиляди лева декара. Ст. Марков, ДБ, 152. — Г-це Войновска, бих желал да зная, каква е емлячната оценка на къщата ви, и на каква част от нея сънаследница сте вие. Ст. Чилингиров, РК, 267. Аз правех скица на всяко парче земя и записвах ширината, дължината, границите на имота, които сетне нанесох в емлячните общински книжа. А. Каралийчев, С, 171. Оказа се, че много от документите и емлячните списъци ги няма. 168 часа, 1991, бр. 19, 5.
ЕМНА. Вж. емвам и емнувам.
ЕМНУВАМ, -аш, несв.\ ёмна, -еш, мин. св. ёмнйх, прич. мин. страд, ёмнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Емвам. емнувам се, емна се страд.
ЕМОТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е свързан с емоции; емоционален. Но човек не е само умствено същество: той има и чувства, той носи цял мир на настроения, на възторзи и печали, които ние обозначаваме със свят на сърцето,.. И дори тая емотивна страна на нашето вътрешно аз има надмощие над ума ни в нашето вседневно проявление. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 26.
— От фр. émotif.
ЕМОТЙВНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от емотивен; емоционал-ност. Той препоръчваше да се използува смелия поглед на младежта, нейното „разпалено въображение“ и „богата емотив-ност“, за да се тласне развитието й по пътя, "който води към придобиване на поло
