други причини; емигриране. Продават и отиват в Азия. Емиграцията тука взема доста сериозни размери. Ив. Вазов, Съч. XVI, 50. Всяка емиграция, особено масовата, трябва да бъде отнесена към историческите беди за един народ — от България са откъснали живи части, обезбългарявали са цели райони или поне рязко намалявал процентът на българско население там. В. Мутафчиева, КВ, 346.
2. Обикн. с предл. в или със съгласувано определение, показващо мястото, страната. Живеене в чужда страна след такова преселение; емигрантство. В емиграция не бе получил нито един вестник, нито едно писмо. С. Северняк, ВСД, 213. Пиша ти това писмо без цензура,.., и го пиша не в емиграция, в каквато беше ти, а в нашата мила родина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 464. Едно от главните места за срещи на тези млади художници било кафенето "Ротонда ", където идвали също така редица писатели,.., а по време на своята парижка емиграция се отбивал там и Владимир Илич Ленин. Хр. Ковачевски, СК, 71. Животът в емиграция е труден и тъжен.
3. Всички емигранти като съвкупност, като общност; емигрантство. В Ниш пристигаха ежедневно все нови и нови групи емигранти. Емиграцията растеше. К. Митев, ПБ, 185. Емиграцията бе си позволила лесно да забрави големите прежни заслуги на Каравело-ва и бе обърнала всецяло погледа си към Ботева. Ив. Вазов, Съч. XII, 161. Обаче паричните средства,.., се оказваха твърде недостатъчни. Затова,.., Гоце пътува в селски дрехи към България, да търси подкрепата на емиграцията. П. К. Яворов, Съч. II,
184. Водителството на четата поема сам главният войвода Панайот Хитов, който с легендарните си подвизи е гордостта на бунтовната емиграция. Ив. Унджиев, ВЛ,
76. Срещата на Хаджи Димитър с всепризнатия вожд на българската емиграция [Раковски] била важно събитие в живота му.
Н. Ферманджиев, РХ, 122. Така или иначе Стефан Тодоров Димов е приел прякора Караджа и с него е останал широкоизвестен сред българската емиграция. Н. Ферманджиев, РХ, 165.
— От лат. emigratio през рус. эмиграция и нем. Emigration. — В-к Нова България, 11. XII. 1876.
ЕМИГРЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Напускам родината си доброволно или по принуда и се заселвам в чужда страна по политически, икономически или други причини. Есента, 1925 година. Идейният ни кръг в гимназията бе разтревожен. Той беше чувствително намалял: неколцина избиха, други затвориха, трети емигрираха. Сл. Васев, СбАСЕП, 133. И без това доста учители се готвеха да емигрират в Източ-на Румелия. В. Геновска, СГ, 149. Освен това голяма част от селското население от планинските и полупланинските райони на българските земи,.., бива принудено да търси прехраната си в плодородните равнини или да емигрира в чужбина. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Тоя млад тъмнолик човек [Жорж Амаду] е емигрирал наскоро от отечеството си, подгонен от реакцията.
Н. Фурнаджиев, МП, 93. Скоро се вижда принуден да емигрира от Франция. Юго отива в изгнание. Н. Лилиев, Съч. III, 158. Бяха обърнали топовете да бомбардират родния си град. Сетне избягаха [А. Кърпа-чев и Г. Гребенаров] в Турция и Русия, емигрираха и се завърнаха за пакост. С, 1894, бр. 1477, 4.
— От лат. emigro през нем. emigrieren.
ЕМИГРЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от емигрирам. В конвенцията не се определял никакъв срок за емигрирането.
ЕМИНЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. книж. Който изпъква, откроява се, превъзхожда останалите.
— От лат. eminens- 'изпъкващ'.
ЕМИНЕНЦИЯ ж. Книж. 1. Изпъкване, превъзходство над някого или нещо.
2. В съчет. с притеж. местоим. в а ш е, н е г о-во, нейни, техни. Титла на католически епископ и кардинал. И по повеля на господаря наш и на техни еминенции, господа кардиналите на настоящата висша всеобща инквизиция, теолозите-квалификатори установиха две положения за неподвижността на Слънцето и на движението на Земята. М. Калинков, ГГ, 95.
— Лат. eminentia 'превъзходителство'.
ЕМИНИИКА ж. Диал. Умал. от еми-ния; еменийка. Оттук, оттаме през снега деца, стиснали под мишца книжка, щапукаха с подпетени еминийки към училище. П. Тодоров, И II, 119.
ЕМИНЙИ мн., ед. (рядко) еминия ж. Диал. Емении. Обущата и на едните и на другите [на турци и гърци] били еминии. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 303. Така всякога след вечерната молитва, старият ходжа изува еминии пред прага на джамията и заобикаля от едната страна вътре. П. Тодоров, И II, 26. Българските занаятчии носят кожуси, червени пояси, потури и тежки кожени еминии. А. Каралийчев, ПГ,
197. Изпод феса поглеждаха пъстри, малко раздалечени очи; сукнената салтамарка,., и съвсем пък новите еминии го правеха да прилича на годеник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 301.
ЕМИР м. 1. Владетелска княжеска титла в някои мюсюлмански страни на Изток. Страшният, куцият железен емир Тимур, от когото е треперел целият Изток,.., лежи в ковчег от чер нефрит в гробницата на емирите — Гур-Емир. А. Каралийчев, С, 159. "Когато турският емир цар Мехмед, наречен Ловец, започна война в Мора, та изпрати 105 ладии войска по море и 150,000
