на. Ст. Дичев, ЗСI, 167. През 1886-1888 г, аз живеех като емигрант в Цариград и Одеса. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 204. Департаментът в заключение предлагаше да се затворят тия книжарници и подозрителните емигранти да се поставят под таен надзор.
С. Радев, ССБ I, 254. Преди това той [Раковски] бил вече участвувал в Браилския бунт през 1842 г. и престоял година и половина като емигрант в Марсилия. Н. Фер-манджиев, РХ, 21. Последното писмо, което получих, гласеше, че ще дадат частична амнистия на политическите емигранти. К. Калчев, ПИЖ, 134. Княжеството гъмжеше от руски емигранти, повечето нихилисти и народоволци. В. Геновска, СГ, 54-55. Икономически емигрант. Български емигранти в Канада.
— От лат. emigrans, -antis през рус. эмигрант и нем. Emigrant.
ЕМИГРАНТИН, мн. емигранти, м.
Остар. сега простонар. Емигрант. След почти двегодишно скитане из Русия, като емигрантин, аз се завърнах в България през пролетта на 1889 г. и се настаних в София. Ив. Вазов, ПМЧ, 85. Сами сме биле свидетели и сами на себе си сме изпитали това като пропагандист отвъд и емигрантин отсам Дунава... Хр. Ботев, Съч. 1929, 119.
— В-к Българска дневница, 3. VII. 1857.
ЕМИГРАНТКА ж. Жена емигрант. Госпожицата, която ни придружаваше, се оказа германска емигрантка от европейски произход. Въпреки че се намираше на свобода в Америка, тя непрекъснато въздишаше. Още не могла да се освободи от онова, което преживяла в Германия. Г. Белев, КВА,
183.
ЕМИГРАНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до емигрант. Той [Вазов] следи вече българската революционна емигрантска преса. Г. Цанев, СИБЛ, 132.
— Свикнахме — усмихна се брат ми, — емигрантски живот, учи на всичко! К. Калчев, ПИЖ, 160. А там [в залата] сред пъстрото множество сновяха чиновници и полицаи, извикваха имената и номерата на тия преселници, които трябваше да се явяват пред емигрантските власти. Ал. Бабек, МЕ, 78. Най-ярко доказателство, че неговата [на Мидхат] политика дава добър резултат, било объркването, което настъпило в българските емигрантски среди. Ст. Дичев, ЗС I, 469. В Хайделберг е на път да се създаде български емигрантски център, след което ще се свика учредително събрание, по всяка вероятност в Мюнхен. Др. Асенов, ТКНП, 272. Емигрантска организация. Емигрантско общество.
емигрАнтствам и емигрАнт-
СТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Живея като емигрант, в емигрантство съм. Той емигрантствал само 2 години и се завърнал в родината си.
ЕМИГРАНТСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от емигрантствам; емигрантствуване. Намерената у мене сума е цялото мое имущество за десетгодишното ми емигрант-стване.
ЕМИГРАНТСТВО cp. 1. Живеене в чужда страна на лице или група лица, изселили се от родината си по политически, икономически или други причини; емиграция. Дълги писма започнах да получавам от него едва към 1890 год., когато аз бях се вече върнал от емигрантство и се занимавах с адвокатство. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 249. Ние, българите, сме много привързани към земята си и къщата си, и емигрантството не е за нас. СбЦГМГ, 237. Показани са нагледно периоди от неговия [на Иван Вазов] живот и творчество: родно място, ученичество — учител в Калофер,.., съединението, емигрантство. ОФ, 1950, бр. 1811, 4.
2. Група лица, преселени в чужда страна по политически, икономически или други причини; емиграция. Изтръгнато из недрата на народа,.., това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочве-ници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215. Българското емигрантство е Латинска Америка през 20-те години на XX век е многобройно.
ЕМИГРАНТСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от емигрантствувам; емигрант-стване.
ЕМИГРАНТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от емигрант; непълнолетен емигрант. Той се приближи до самозабравилите се емигрант-чета, ръцете му се свиха като клещи около раменете на едно от борещите се момчета, повдигнаха го и го отнесоха па другия край на настилката. Ал. Бабек, МЕ, 40.
ЕМИГРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до емиграция или е свързан с емиграция. Под такива угнетени условия са работили и другите ни емиграционни писатели и затова произведенията им носят на себе печат на известна незавършеност. Ив. Вазов, Съч. VII, 170. Самият роман на Чернишевски [„Какво да се прави?“], не е можал да види свят на български в онова време, когато емиграционният печат се е изчерпвал почти изключително в периодиката. Г. Бакалов, Избр. пр, 55. Ние сме длъжни да ся обърнем към нашата емиграционна журналистика и да разгледаме какви средства за спасение са приписвале на народа нашите патриоти и доколко добросъвестно са изпълняле тие своята свещена обязаност към отечеството си. Хр. Ботев, Съч. 1929, 139. Емиграционна виза. Емиграционна служба.
ЕМИГРАЦИЯ ж. 1. Преселване в чужда страна на лице или група лица, които са напуснали родината си доброволно или са прогонени по политически, икономически или
