Page:RBE Tom4.djvu/850

От Читалие
Версия от 05:31, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ЕЛИПСОВЙДНО. Нарен. от прил. ел-писовиден; елипсообразно. Сончон е построен в малка падинка, заградена елипсовидно от полегати хълмове, залесени с бор и други дървета. Г. Караславов, Избр. съч. III, 149.

ЕЛИПСОЙД м. Мат. Геометрично тяло, което се получава, когато се завърти елипса около една от своите оси. В други конструкции над операционната зала се надстройва купол, съставен от отделни огледала, образуващи огледален елипсоид. И. Аламанчев, ЕО, 127. При въртенето на елипса, парабола и хипербола, около оста им се получава съответно ротационен елипсоид, параболоид и хиперболоид. Ма-тем., 1967, кн. 2, 2. Земята има форма на ротационен елипсоид и се върти около своята ос. Астр. XI кл, 1964, 31. През XIX век руският геодезист Ф. Шуберт предположил, че Земята има още по-сложна форма, а именно формата на триосен елипсоид. Такава фигура ще получим ако сплескаме сфероида „отстрани“. НТМ, 1961, кн. 10, 21.

— От гр. еАЛегц/ц + ei5o<; 'вид'.

ЕЛИПСОИДАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Елипсовиден. Таванът на операционната зала има елиптично сечение и служи за рефлектор,.. В единия фокус на елипсоидалния таван се поставя източникът, а в другият — центърът на операционното поле. И. Аламанчев, ЕО, 127.

ЕЛИПСООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който наподобява елипса, който има форма на елипса; елипсовиден. В едно отделение три машини режат дъските за правене дръжките на четките и ги закръглят в елипсообразна форма. БД, 1901, бр.

ЕЛИПСООБРАЗНО. Нареч. от прил. елипсообразен; елипсовидно.

ЕЛИПТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Спец. Който има вид на елипса, който е във форма на елипса. Немислимо е да допуснем, че толкова много звезди по небето ще извършват за едно и също време еднакви елиптични движения, произходът на които е неизвестен и необясним. Г. Тома-левски, АН, 91. Листата на мащерките са дребни, тесни или елиптични. А. Бойчинов, ПХ, 35. Освен звездния остров, към който принадлежи Слънцето, из Вселената плават безброй много други такива галактики. Едни от тях приличат на нашата Галактика, но има и по-малки, с различни (спираловидни, елиптични, кълбовидни, неправилни) форми. Д. Пеев, 3, 21. Космическият кораб „Восток“ обиколи Земята за една елиптична орбита. ВН, 1961, бр. 3009,

4. От камените му са останали само 3, двата странични и голяма част от покривния, който на външната си повърхнина съдържа до 30 кръгли и елиптични (..) плитки. Р. Бончев, СбНУ XVIII, 689.

2. Езикозн. Който се отнася до елипса (в 3 знач.). Елиптично изречение.

ЕЛИПТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Елиптичен. Елиптическата окръжност на Колизея е от 569 метра. К. Величков, ПССъч. III, 20.

ЕЛИПТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от елиптичен. При всяко последователно обикаляние на земята по орбитата си, елиптичността на тази орбита ще захване да си дохожда и разстоянието на земята от слънцето ще са смалява. Д. Витанов, НС (превод), 84.

ЕЛИСЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до елисейски поля. И оросяваше поток кристален / край гро-бите разкошни цветове, / че който сълзи идеше да лей / и да разказва своите горчила / на милия си смъртник — около него / витаеше елисейски аромат. К. Христов (превод), Мис., 1896, кн. 7, 547.

О Елисейски поля (полета). Книж. Според античната митология — място за праведните и добродетелните в задгробния свят; ели-зиум. Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади, нежно кадифяви морави,.., гюлови градини,.., пресни поляни,.. Щастливите елисейски поля, турени при предела на бореевото царство! Ив. Вазов, Съч. XVII, 132. Когато красна Елек-тра зачува / гласа на Парката, що я зове / от жизнения блясък на деня / към мъртвите полета елисейски — / Юпитерю последна реч отправи / и викна умолително. К. Христов (превод), Мис., 1896, кн. 7, 551. Адът се делеше на две части: на елисейско поле и на тартор. Елисейското поле беше прекрасна градина,..; в нея обитаваха праведните души. Е. Васкидович, ПП (превод),

63.

ЕЛЙТ м. 1. Книж. Най-издигнатата, най-отбраната част от дадено общество, за която се смята, че има особени качества, познания и умения, поради което обикн. има определяща, водеща, лидерска роля в политическия, икономическия, социалния и културен живот. На баловете във Военния клуб, на които човек можеше да отиде само ако има покана, си даваше среща така нареченият елит на града: офицерството, индустриалците, едрите търговци, по-висшите държавни чиновници. Д. Ангелов, ЖС, 222. В миналото в „Ловния дом“ се хранели само хората от елита, от отбраното общество. А. Станоев, П, 54. София е друго. Столица, културен град, културни люде.. — То се знае! Учени, писатели, професори... От елита на българския народ. Ст. Чилин-гиров, РК, 218-219. Представителите на българите в Солун бяха само четиримата гемиджии. Учителите българи, духовният елит на българщината, бяха люде скромни,